Присъствието на премиера Борисов в публичното пространство е обида

Смятам, че това е ангажимент на професионалисти, компетентни в изграждането на съответните съоръжения и знам, че българската държава разполага с достатъчно институции, отговорни за строителството. В случай, че те не се справят, в правомощията на премиера е да освободи ръководствата им, а щом иска да следи отблизо различните етапи, достатъчно е периодично да изисква доклади. И да ги чете. Присъствието му на строежите по своята същност е имитация на работа, при това не тази, за която българските граждани са го оправомощили с вота си.

Не приемам лековатото поведение на страдаща от липса на внимание ток шоу (talk show) звезда, включването на живо в сутрешни блокове на всички ефирни телевизии по всякакви проблеми, нито агресивната нападателна позиция спрямо журналисти, от момент, в който въпросите спрат да му допадат, няма готови отговори или засягат деликатни за него теми (напр. миналото му на охранител, приятелства с олигарси, двойните стандарти, лобирането, кадрова политика и прочие). Подобна медийна активност обезсмисля до голяма степен наличието на пресцентър на министерски съвет и провокира съмнения относно сериозността, с която премиера се отнася към ангажиментите си и към институцията на правителството.

Не приемам намесата на министър председателя в работата на МВР. Той не е главен секретар на това министерство. И шест години са достатъчно дълъг срок, за да го е разбрал.

Не е работа на премиера да коментира конкретни криминални случаи, още по-малко да прекосява държавата, за да надзирава работата на полицията по време на банков обир със заложници. Това е опасен прецедент, който може да рецидивира и всеки  психически лабилен или пък “весел” притежател на оръжие да “получи” премиера на страната, когато му хрумне.

Не приемам липсата на последователност, увереност и предвидимост в действията на министър председателя. Примери много – от колебанията около ставките на ДДС, многократно променяната позиция за АЕЦ “Белене”, до внезапното увеличаване възрастовия праг за пенсиониране. Ако идните  дни станем свидетели на промяна в позицията за проучване залежите на шистов газ у нас,  учудените едва ли ще са много. Не приемам за сериозно и съответстващо на отговорностите на министър председател поведение, при  което на обяд се уволнява висш чиновник, а вечерта същият  се назначава отново, публичното обявяване на пристрастия, прокарващи разделителни линии, квалифициращи инвеститорите като добри и лоши, както и налагането на двоен стандарт по отношение на стопански субекти (пример:  лиценза за данъчен склад  на “Лукойл-Нефтохим”).

За мен като гражданин е обидно поведение на страх и липса на национално достойнство, демонстрирани от най-високо държавно ниво. При експулсирането на наши сънародници от Франция, не чух нито дума от иначе словоохотливия ни премиер, в защита на правото им на свободно придвижване в рамките на ЕС,  представено ни като дипломатичност с цел избягване на евентуален скандал. Не чух и извинение от премиера за конфуза “Шенген”, а единствено оправдания с вътрешнополитическата обстановка в Холандия, абсурди за някаква постройка на границата, която трябвало да измажем и никакъв аргумент, който поне да намеква за несъстоятелност на претенциите относно организираната престъпност и корупцията по висшите етажи на властта.

Не приемам “последователността” на премиера да налага на  висши постове  лица, избрани неясно по какви критерии.

Този “метод” на подбор ни “подари” фиаското на Р. Желева пред ЕК, което надмина по унижение на нацията председателстването на 47-та сесия на Общото събрание на ООН от Стоян Ганев (станал известен с това, че  английският текст на доклада му бе изписан на кирилица).

За мен е обиден хоризонт на развитие, ограничен в магистрали, зали и национален стадион, трасиран от примитивни  доктрини “овчар”, “картоф” и “дюнер”, фаворизиране на инвестициите в бетон и асфалт за сметка на инвестициите в хора  (компетентност и квалификация) и високи технологии (иновации), гаврата с професионални съсловия (лекари, учени, археолози) и противопоставяне “всеки срещу всеки”.

Политически цинизъм е премиерът на страната с най-висока младежка безработица, да дава “рецепти” на останалите членки на ЕС за повишаване на заетостта, министър председателят на най-бедната държава, който избягва употребата на думи като “бедност” и “бедни”, от трибуната на ООН смело да декларира готовност за износ на експерти по справяне с бедността. Както и свенливо да премълчава за сметка на какво и кого е постигната “финансовата стабилност”, която развява като знаме на славата пред света. На фона на стряскаща нищета и екстремно социално неравенство, нареждащи ни до държави от Третия свят, качество на живот, далеч от това на кандидатки за членство в ЕС,  изявлението, че в България се живее добре е толкова арогантно, колкото и “съветите” към развитите европейски държави да следват нашия пример. Ако не беше трагична, тази самонадеяна неадекватност щеше да е комична. Но не е.

Недопустимо и в разрез с всякакви морални и правни норми е присъствието в публичното пространство на премиер, който спира проверка на контролни органи в частна компания на производител на алкохол и склонява към нарушаване на закона  длъжностни лица, компрометирайки правомощията и усилията им.

Още повече когато това е премиер на държава, водеща в рейтингите по корупция. След този случай министър председателят няма морално право, а ако България бе демократична страна с действащ всеобщ правов ред, вероятно нямаше да има и законно право да оглавява правителството, защото с действията си се  превърна в лице на корупцията. Не съм сигурна до каква степен той си дава сметка за това.          

Обидно за мен е отношението на премиера към българските граждани, наричани “лош материал”, “квичащи прасета”, “кучета, които да бъдат държани изкъсо”, демонстрацията на неуважение и пренебрежително отношение към онези, чието доверие го сложи в креслото на изпълнителната власт. Декларацията “не желая да съм премиер на държава, в която народа се бунтува”, целяща внушаване на отказ от отстояване на права, буди най-малкото недоумение на фона на случващото се в Европа и света и поражда съмнения относно състоятелността на министър председателя на позицията, която заема.

Недопустимо за мен е елиминирането на утвърдени демократични правила и екипни управленски практики, демонстрирано многократно от премиера в  АЗ-действия,  АЗ-разрешения, АЗ-нареждания, налагането на полицейщина –

подслушване и следене на министри, зам. министри, директори на агенции и прочие като стил на работа, посягащ на правата на личността и внушаван ни за нещо нормално;   обругаването и неглижирането на институции – определяне на депутатите като безделници, високомерно и пренебрежително отношение към парламентарния контрол, отправяне на обвинения към работата на съда; номинацията и съпътстващите президентската кампания изявления.

И това далеч не е всичко.

Част от изброеното вероятно би се превърнало в повод за масови протести, а също и за оставки в други страни на Европа. Не и тук, където абсурдът се е разраснал неуправляемо до степен на начин на живот, а политическата нормалност е напуснала пределите на държавата. Възможно поведението и посланията на премиера да се харесват на част от българските граждани, а за  други той да е все още поносим компромис. За мен като гражданин, присъствието му в публичното политическо пространство е обидно.

Светла Василева