ПРИПОМНЯМЕ!: БОЙКО БОРИСОВ ЗА ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: „ЕЙ С’А ТОА ШЪ ГО ШИБАМ ПРЕЗ ГАЩИТЕ!”

Тази публикация поместихме на 9 юли 2013 година. Поради фундаменталното и значение я припомняме, месеци след катастрофалното управление на МВР от Цветлин Йовчев: „ЕКСЛУЗИВНО! ШОКИРАЩИТЕ „ДЕЙСТВИЯ” НА ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ. ЗАЩО БОЙКО БОРИСОВ ИЗРИГВА: „ЕЙ С’А ТОА ШЪ ГО ШИБАМ ПРЕЗ ГАЩИТЕ!” ВСЕКИ, КОЙТО ГО Е ИЗПОЛЗВАЛ НЕИЗБЕЖНО СЕ ПРОВАЛЯ!

“Аз мисля, че по действията ми ще ме познаете чий човек съм” – опита се да се направи библейски загадъчен и оригинален при встъпване в длъжност вътрешният министър Цветлин Йовчев, в отговор на журналистически въпрос “чий човек е“. Всъщност „Йовчев“ и „оригиналност“ са две биещи се понятия, като при този безкрайно скучен, сив и безличен индивид неизбежно ще ни обземе тъга по Цветанов – неговите тъпизми понякога бяха забавни.

Все пак Йовчев беше донякъде честен като каза, че ще го познаем по “действията“, а не по делата, както е речено в Библията. Защото в контекста на „делата“ е заложен позитивизъм, градивност, а такова нещо от Йовчев досега не е видяно, няма и да се види.

Ако проследим хронологията на “действията” му не откриваме нищо друго, освен злоба, подлост и интригантство.

И най-важното – всеки, който го е използвал неизбежно се проваля!

Завършилият военноморското училище Йовчев явно не е бил достатъчно завладян от „магията на морето“, защото през 1993 г. намира някакви връзки и започва нов живот в НСС. Назначението му е сред първите приеми на нови служители след промените от 1989 г., първите които не са от ДС, но повечето от тях са деца и роднини на такива от ДС или в „демократичния“ юруш са събрани от „кол и въже“.

Нереализиралият се моряк започва работа в новосформирана структура за Русия, която към онзи период е почти формална, колкото да се покаже на новите партньори, че вече не сме руски протекторат. Амбициозният Йовчев е смутен от безделието, но службогонството и липсата на морални задръжки са забелязани и оценени от скоро завърналия се в същото звено хитрец Иван Драшков.

Безделието на „руснаците“ свършва, когато шеф на НСС става Атанас Атанасов. За началник на руското звено е назначен русофилът Драшков, а последни дупки на кавала там са известните днешни „герои“ – Цветлин Йовчев, Веселин Марков, Владимир Писанчев, Васил Маринов, Георги Великов и Диана Павлова.

НСС при Атанасов се опитва да претвори в дела и документи политическите идеологеми на тогавашното СДС, че КГБ причинява всички беди в България, та дори и природните бедствия.
Само че такива данни няма, а и да има най-малко споменатите „специалисти“ могат да ги разкрият. Тъй като са природно ограничени, некомуникативни и нелицеприятни, „спецовете“ не успяват да привлекат нито един качествен източник на информация. Този неуспех, обаче те вменяват на народа, който „виждате ли бил русофилски“ и започват да творят „великите“ измислици за руския шпионаж.

Неочаквано и за тях самите, измислиците им се приемат безкритично и дори оценяват положително от ЦРУ-партньорите, което окрилява полета на фантазията им. Докато пионките се сугестират от собствените си шпионски съчинения, Драшков открива неорана целина за търговия с влияние – стотици руснаци с бизнес мераци, били те законни или престъпни, опашки за визи и гражданство, и всичките с култура да плащат веднага и доволно.

Ядката на „специалистите“ се сплотява и формира затворена секта, която се проектира в центъра на всички последвали конструкции на НСС и ДАНС.

Бисера на периода „Атанасов“ е справката „анти Бонев“ (1999г), която е написана известно по чия поръчка от въпросната компания по метода „Казаци пишат писмо до султана“.

Без нито един проверен факт „спецовете“ наглаве с Йовчев съчиняват истински шедьовър на доноса.Тук блясва таланта на Йовчев да прави от пръднята боя, талант на който дължи кариерата си и днешния вицепремиерски пост. Така и не се разбра защо и как Петър Стоянов реши да използва пасквила в кандидат президентската кампания през 2001 г., но както водеше във всички социологически проучвания, неочаквано взе, че извади доноса във финалния дебат, осигури два мандата президентски удоволствия на Георги Седефчов Първанов и отключи реакцията на синия разпад.

От тук започва и черната серия за всички политици, които използват
“услугите“ на Йовчев и сектата.

Навечерието на царските 800 дни, когато всеки можеше да стане всякакъв, е време разделно за сектата и Атанасов. Драшков е обладан от мераци да оглави НСС, а за целта трябва да се измисли опасен враг и да се пренесе в жертва. Няма по-подходящ от довчерашният им гуру Атанасов, който не само вече не е нужен, а е в тежест.

Йовчевата група подхвърля незаконен запис на Филчев барабар с донос, набеждаващ генерала за подслушването. Интригата удря болнавата психика на Филчев в десетката и сътворява скандала „Бръмбаргейт“. На прокурорски произвол са подложени Атанасов и поне десетина абсолютно невинни служители – съсипани
кариери, здраве и съдби, но „целта оправдава средствата“.

За отбелязване е, че тук Йовчев за малко да стане жертва на собствените си интриги. При подслушването на „Гнома“ за „заблуда на противника“ той продължава да си общува с Атанасов, но за негова беда в същия период министър Петканов влиза в алкохолен маратон и в мъглявината се затруднява да разбере, че Йовчев е едновременно и „този“ и „онзи“.

За един кратък момент Йовчев е пред уволнение, но някак си грешката е разяснена и той от „уволнен“ става „повишен“.
Драшков се разминава с директорството на НСС в полза на Иван Чобанов и като зам. директор го удря през просото за първоначално натрупване на капитала, а Йовчев постига още по-големи върхове в доносо – правенето. Перлата на доносите от „царския период“ е съчинението „анти Бойко“, разпространено анонимно в парламента и пуснато в интернет (https://afera.bg/razsledvania/44909.html )

Обект на доноса този път е акцията за спасяването на шофьорите в Ирак, която ако не беше завършила толкова трагично, някой ден можеше да стане нелош сценарий за комедия върху шпионска пародия. Свидетели твърдят, че Бойко Борисов – тогава гл.секретар на МВР, когато разбрал кой е автора на доноса и съпътстващите SMS-и, е изригнал: “Ей с‘а тоа шъ го шибам през гащите!!!“.

Не е известно какво точно се е случило между обекта и субекта на доноса, но вида на доносника след това е подсказвал, че нищо чудно Бойко да е изпълнил заканата си.
Оттогава слуховете причисляват „шибаният през гащите“ към „левият отбор“ , а „действията“ му са сляпо изпълнение на всякакви поръчки и прищевки на банкянския тарикат.
Чобанов дава простор и поощрява Йовчев да залъгва американците със свободни съчинения, защото си въобразява, че дивидентите ще са за него, но същевременно показва ирония и неглижиране на творчеството му. В резултат си навлича Йовчевата омраза, а самият Йовчев си спечелва репутация на най-голям приятел на САЩ.

Ако някой следващ „Уикилийкс“ разкрие как Йовчев е нарисувал в посолството на САЩ всички до които се е докоснал ще настане цирк -драма, невероятен.

Всъщност, прочетохме само раздела за Бойко Борисов, което поражда съмнение, дали „Уикилийкс“ не „лийка“ избирателно? Предоверяването към „спецовете“ и подценяването на подмолността им коства кариерата на Иван Чобанов, който през 2007 г. е заточен на „отговорен“ пост в сърцето на Африка.
Най-сетне Драшков със заместници Йовчев и Марков оглавяват НСС при министерстването на Румен Петков. Плъзва слух, че назначенията са купени, настава вакханалия на набеждаването и изнудването, замирисва и на амфитамини.

За краткото си властване в този формат тройката забърква аферата „Цирконий“.

Румен Петков, осигурява решението на МС и поема политическия риск за безумието, но вместо благодарност получава от американците включване в списъка на нежеланите в САЩ лица, а малко след това дерайлира политически, за да стигне до днешното си положение на „харесвам-не харесвам Йовчев“ и „най-искам оставката на Станишев”.

Краткия престой на Йовчев в ДАНС-1 е запълнен с „действия“, които сериозно разклащат новосъздадената агенция.

За Йовчевите „действия“ в ДАНС-1: анонимният сайт „Опасните новини“, делото „Галерия“, подписката „Татяна Дончева“ е писано много, но от толкова много мнения и посоки се размива същността. Taкa че, накратко:

– Йовчев е един от създателите и основният дописник в „Опасните новини“.

Целта е да се руши авторитета на ДАНС и да се тормози Петко Сертов, който се врътка, цупи, не прави и не казва нищо категорично, но дава достатъчно сигнали, че с произвола на Йовчевата компания е свършено. За по-голяма категоричност Алексей Петров раздава келембаши, но това е друга тема.

– Йовчев е главният идеолог на скандалното дело „Галерия“, докато
Писанчев е само прост, ама наистина много прост изпълнител.

Целта на делото е двустранна. Веднъж – да се подведе Петко Сертов да разреши експлоатация на СРС, за които няма законово основание и това да се
използва някой хубав ден срещу него. Защото „ Опасните“ определено е подлост, но не и престъпление по НК, както също е пресилено и помията, която Йовчев сътворява в „Опасните“ да се оценява като изтичане на държавна тайна. И втората цел е, чрез подслушването да се документират известни, съвсем нормални, човешки връзки между бивши и настоящи служители на ДАНС, политици и журналисти, които при аварийна нужда вкупом да бъдат набедени за „Опасните“. Или накратко – Йовчев е
подвел Сертов да се подслушват БГ граждани, журналисти за деяние, което самият той извършва в същия момент. Само че това вече е престъпление по НК, за което някой ден Йовчев ще плати цялата сметка.
Делото “Галерия“ по-късно е разсекретено по нареждане на Б.Борисов, който си фантазирал, че може да го използва антистанишевски, но и до ден днешен то не е видяло бял свят.Това последното е за информация на „Репортерите без граници“.

– Йовчев е инициаторът и организаторът на подписката – провокация, уж срещу Татяна Дончева, а Драшков само дава съгласие и поема отговорността, за което правилно е уволнен от Станишев.

(Същият този Станишев, който днес запецва, защитавайки изумителните назначения на Йовчев и Пеевски – другият „преди лош – днес добър“).
Целта на подписката е да се демонстрира с каква голяма подкрепа се ползват заговорниците и че виждате ли, как без тях агенцията няма да я бъде. Подписите са събирани чрез груба манипулация на служителите от „правилните“ дирекции, на които Йовчев е проповядвал небивалици за „деструктивната роля на Татяна Дончева“ на групови психо-сеанси, като в края на сеанса „всички, които искат да защитят името на агенцията“ е трябвало „доброволно“ да се подпишат в подписката. Хората правилно са оценили, че ако откажат и сектата надделее в конфликта, ще се сблъскат с пословичната й злоба и отмъстителност и волю-неволю повечето се подписали. Оказват се прави – участниците в подписката нямат никакви проблеми в ДАНС-1, а всички, които не са се подписали по-късно са отстранени от Йовчев.

Връщането на Йовчев като председател на ДАНС-2 от Б.Борисов може да се обясни само със заблудата, че трудно ще си намери по-покорен човек от „шибаният през гащите“.

Това се използва от Драшков, който си въобразява, че ако пробута Йовчев, самият той ще играе сив кардинал и мобилизира всичките си връзки и доста пари в тази посока. Междувременно обаче, Йовчев е защитил някаква безсмислица като дисертация в УБИТ(Университет по библиотекарство и информационни технологии, накратко ”Библиотекарският“), вече се изживява като капацитет над капацитетите, вместо благодарност изпитва злоба към създателите си и е твърдо мотивиран да играе своя игра.

Стоян Денчев, ректорът на УБИТ- безспорен капацитет, но същевременно мултак и агент на ДС (категории, които довчера Йовчев анатемосва), е новият му гуру – по–надежден, по-щедър и най-вече умеещ да гъделичка пословичния нарцисизъм на Йовчев.

По-късно УБИТ раздава докторски научни титли на всички приближени на Йовчев, а масрафа е платен от бюджета на ДАНС. Сигурното е, че сега ДАНСинг – докторите дори няма да могат да повторят заглавието на собствените си дисертации, камо ли да възпроизведат съдържанието.

И като е станало дума за „наука“, има един цирей наречен фонд „Научни изследвания“, който е пред спукване и скоро ще разкрие симбиозата “Служби – злоупотреби – пари-власт“.
Така, че черната серия на заложилите с картата „Йовчев“ продължава. Йовчев въвлича с ентусиазъм ДАНС във всички безобразия и глупотевини, съпътстващи разрушителния рейд на ГЕРБ във властта. ДАНС се заплита в каскада от скандали, най- известният (но не и най-вредоносният) от които е „Мишо бирата“.

След този скандал Б.Борисов вече никога не чува любимата си дума „конгречюлейшън“, а незабравимият Уорлик малко след това е отзован преждевременно и сменен от посланик, на която и ресорните журналисти забравят името.

Скандалът получил популярност като „Мишо бирата“, всъщност е вследствие от скандалното дело “Шимпанзе“, заведено на митническия шеф Ваньо Танов.

Очевадни са сходствата в скандалите „Гном“ и „Шимпанзе“ над които виси Йовчевата сянка.

Като се започне от псевдонимите, осмиващи физическите качества на обектите, поръчковия, незаконен характер на делата и контролираното изтичане на СРС в медийното пространство с цел предизвикване на политически скандал – всичко това издава почерка на едни и същи професионални интриганти.
Йовчев и Драшков взаимно се оплескват с доноси на тема “Кой изпи бирата на Мишо?“, а Б.Борисов в траур от загубата на рейтинга си и външнополитическата подкрепа, няма какво друго да направи освен да натири и двамата.

Всъщност Йовчев съвсем не е натирен – той пробутва своите аватари в ръководството на ДАНС, запазва си пълен достъп до масивите на агенцията и осъществява следващия си погром, този път в
Президентството, като началник на кабинета на Росен Плевнелиев.

В интерес на истината Президентът показа най – бърз рефлекс и се освободи от интриганта, което подсказва, че съвсем не е такъв льольо на какъвто прилича. Но колкото и да е бърз Плевнелиев, Йовчев вече е успял да се въоръжи с информацията за офшорните му далавери и сега всеки може да прочете в мрежата разкритията с много истина и малки, но качествени Йовчеви добавки.

Всеки можеше да бъде по-добър министър на МВР от Цветан Цветанов с изключение на Цветлин Йовчев. Той ще бъде още по-лош, само че ще направи провала по много академичен начин.

Йовчев няма да чете СРС-та в парламента, няма да бълва безсмислици за всяка кокошкарска акция на МВР и няма да води идиотски спорове със съдебната власт.
Вече декларира, че няма да се намесва в оперативната дейност, но за да е така в МВР трябва да им главен секретар, а такъв няма.
Всъщност има, но се казва Светлозар (Зетко – баретко) и най-големият му успех е, че досега не е казал нито дума. Все някога ще проговори и тогава всички ще разберат за какво иде реч…

Йовчев декларира и че ще спре масовото подслушване, но само ще го направи още по-поръчково, чрез аватара си в ДАТО Цветан Китов без да носи отговорност.

Йовчев ще стартира на пръв поглед необходими реформи и въпреки това ще се провали, както се е провалял навсякъде досега. Градацията на провала ще се случи в хронологията: хаотични и прибързани реформи – нагнетяване на напрежение – разпад на последните функционални връзки, поради които системата все още някак си функционира – прехвърляне на вината на ръководния състав – масови чистки и назначения на себеподобни – прехвърляне на интригите и напрежението в МС – опит за настаняване в следващ политически лагер с аргумента “Аз работя за вас отвътре“.
Освен ако някой преждевременно не покаже вратата на Йовчев , ама надали.

Йовчев ще провали и правителството и БСП, както е провалял всеки, който го е използвал.

БСП трябва отсега да забрави за гласоподаватели сред настоящите и бивши служители на МВР и целия сектор „Сигурност“ ( ДПС това не ги вълнува, техния електорат не е там).

Йовчев ще се провали не защото е неграмотен и ограничен като Цветанов, а просто защото е болен. От какво точно и колко тежко – по „действията“ му ще познаете!

Агент ХХХХХХХХХ