« Върни се назад Публикувано на 09.12.2014 / 10:07

ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА „ДАНС – СЕРТОВ”: ПАЗАРЛЪК В ЖИЛИЩЕ НА ДЕПУТАТ ОТ ГЕРБ, ПОЛЗВАНО КАТО ЯВОЧНА КВАРТИРА. НА РАЗГОВОРА ПРИСЪСТВАТ ДВАМАТА ЛИДЕРИ НА ГЕРБ.

Петко СертовНе съм говорил с Борисов за това, но Сертов напусна ДАНС, след като се смени властта. В момента ДАНС е спяща клетка, която трябва да се преструктурира. Трябва да се смени ръководството. Тези хора, които в момента са по върховете на ДАНС нямат никакво желание агенцията да изпълнява задълженията си. Ако те съвестно изпълняваха задълженията си по закон, скандалът с КТБ нямаше да се случи“ – това са думи на дежурния по тв ефир Атанас Атанасов.
И понеже той удобно никога „не е в час”, когато „не е питал Борисов”, АФЕРА ще го „светне” за някои събития:

„Във времето, в което се структурираше ДАНС дуелът между „Закона” и „Властта” навлезе във върховната си фаза. За голямо съжаление „Властта” отбеляза превес малко преди идването на ГЕРБ.
Самият предводител на Агенцията, който бе повикал Алексей да му помага в завръщането на държавността и установяването на върховенството на закона, влезна в нечисти преговори с властта, за да предаде онези служители на ДАНС, които дадоха изява на съвестта си в битката за справедливост, в службата си на „Закона”.
Трябваше да минат години, да изживеем гаврата, на която бяхме подложени от страна на продажни служители на Агенцията, от страна на политици, както от страна на този, който ни беше шеф, за да разберем истината.
Ако тогава някой ми беше казал, че председателят Сендов един ден ще ни разстреля от упор в десятката, никога не бих повярвал. Докато ни се е кълнял, по-късно разбрахме, че шест месеца преди идването на ГЕРБ на власт, този който търсеше лоялността ни, е провеждал конспиративни срещи в дома на един депутат от ГЕРБ някъде в кв. „Младост”, за да урежда положението си след изборите. На разговорите са присъствали двамата лидери на ГЕРБ.
Спомням си, че през месец юни 2009 година след 18.00 часа, Сендов** ни събра в кабинета си. Помислихме си, че има някакъв личен повод, тъй като на заседателната маса бяха прилежно подредени бонбони, фъстъци, бадеми и кашу. Непосредствено до него бяха седнали Николай Младенов и Алексей Петров. Христо Йотов се шегуваше със съветничката му Ценка, а аз и Рашко Зайков разглеждахме един оръжеен каталог на „Берета”, към която Рашко имаше сантимент. Беше награден с гравиран неин модел след една успешна операция, проведена с помощта на агентурни източници на балканското направление в „ориенталския близкоизточен рай”.
– Имам нужда, от вашия съвет – някак ненадейно привлече вниманието на всички ни, Сендов – Незнам какво да правя…
Очите му се насълзиха и той свали очилата си, за да разтърка с нервни движения очите си. После, слагайки очилата си с разтреперани ръце, продължи:
– Вие сте ми най-близки тук, на вас ви вярвам и затова още повече ми е притеснено да направя избор, изхождайки от ангажиментите, които съм поел към вас и към премиера Станишев. Не знам как да постъпя, много ми е трудно…
Срещнахме погледите си с Христо Йотов, чийто очи вече придобиваха онова игриво разширение, което всички познавахме в него, когато се изправяше пред някой, оплетен в собствената си паяжина на пресилена обърканост.
Рашко Зайков повдигна вежди виждайки, че Йотов беше доловил безпогрешно фалшивата вълна на речевата тирада, върху която сълзливо се плъзгаше Сендов.
„Защо ли ни сапунисва така?” – това бе въпросът, който се опитах с поглед да задам на Николай Младенов и Алексей Петров. Но те стояха напълно безизразно, сякаш бяха изпаднали в дълбока медитация. Обзе ме чувството, че те знаеха, каква бе ролята на сапунения монолог. Знаеха, не толкова от проявлението на шестото си чувство, а от информация, до която вероятно се бяха докоснали.
– Петко, хайде не се притеснявай, те са хубави момчета, ще те разберат – мъдро и спокойно го окуражи Ценка.
Сендов* притежаваше остър, аналитичен ум. Можеше да направи изключително точни прогнози за определен ескалиращ проблем или тенденция във всички сфери на националната сигурност. Отличаваше се с висока степен на интелигентност, но беше страхлив… Много страхлив!
Липсваше му решителност, а колебанието му, смесено с най-долнопробния нюанс на пресметливост, изгаряше душата му.
Интелектът е цветът на контраразузнаването, но той за съжаление не е достатъчен. Има много цветове, които не дават плод. Както казва Алберт Айнщайн: ”Трябва да внимаваме да не превръщаме интелекта си в бог – той, разбира се, притежава сила, но не и характер.” Тук Сендов губеше своята битка, а с малодушието си погуби и ДАНС.
Тогава, със задавено гърло, ни сподели, че е получил предложение да стане консул в Солун. Това било негова стара мечта. Смятал, че по този начин можел да бъде повече полезен на ДАНС и на нас самите, като активира личните си контакти с представители на европейския парламент, лично с Барозу и партньорските правоохранителни служби.
Най- интересното е, че този пазарлък е започнал някъде там, в разговорите, ползващи като явочна квартира жилището на депутат от ГЕРБ. Той се е развивал близо шест месеца преди съкрушителния изборен резултат на ГЕРБ. Не малко участие в пазарлъка е имала и съветничката му в ДАНС, която ни наричаше „хубави момчета” и едновременно с това провеждаше инкогнито срещи с представители на ГЕРБ в хотел „Двореца” във Велинград.
В онази юнска нощ той потърси мнението на всеки един от нас – персонално, питайки ни един по един, с влажен поглед и пресъхнали уста. Каквото и да бяхме казали, вече нямаше никакво значение.
Всички усещахме какво предстоеше. Изборите бяха само след броени дни. Сендов** отдавна беше продал дейността на ДАНС на тъмни политически субекти, възседнали народната любов със здрава сила.
Нас кучета ни яли. Той бе предал себе си и тези, които го бяха направили председател на ДАНС. Пред закона и властта той бе избрал да служи на властта. Законът бе потънал дълбоко и се бе удавил с неговата съвест. Но това предстоеше и беше най-малкото зрънце от предателството му към всички онези, които не загубиха сърцата си и своята съвест.
Казват, че в подобни ситуации големият човек по-скоро би се пръснал на парченца като скъпоценен къс нефрит, отколкото да остане цял като кирпичено блокче. За хубаво или за лошо, тогава аз ни най-малко предполагах, че душата на Сендов е от кирпич. Сляпо вярвах и търсех непрекъснато гласът на своята съвест.
Стоях безмълвно втренчил се в герба ни. Отмерения ритъм от стъпките на Алексей Петров бе затихнал, а аз не излизах от вътрешната си самовглъбеност, където се носеше ехото от последните му думи: „Струва ми се, че си заслужава… Някои трябва да го направят… Някои като нас, колега…”.

Веселина Томова
Откъс от книгата и подготвяна за печат „Хвани ме за кобура”

** „Грешката” с промяна на фамилията на Петко Сертов в Сендов е умишлена. Това е свидетелски разказ на служител на ДАНС, в който той леко е променил умишлено имената. Когато се прочете цялата книга, ще ви стане ясно защо това е така.

 

«