ПРИКАЗКА ЗА СЪБУЖДАНЕ. АЙДЕ СТИГА ЦИРКОВЕ ВЕЧЕ, ЧЕ МИ ПИСНА ОТ АРТИСТИ БЕЗ ДИПЛОМИ

Почтеният Петков: „Дал съм пълна свобода на министър Рашков, чадърите свършиха.“

Дал си ти, дръжки! Нито си го назначил, нито си му на парите, да не говорим за други работи. Виж той да е дал на теб ограничена свобода на говорене и действия, това е сигурно. Както и на оня измислен селски бек в президентурата.

Айде стига циркове вече, че ми писна от артисти без дипломи. Ставате смешни и жалки всичките, толкова ли не се усещате? А знаете ли как изглеждате отстрани? Недъгави средновековни шутове.

Кога започвате да работите питам? Досега / 7 месеца / само червени лозунги и рецитали.

…

Приказка за събуждане.

По време на югоембаргото свързано с войната бях все още млад служител в службите за сигурност, а това бяха едни от най-мътните години за цялата страна и Балканите. Рекетът, отвличанията, убийствата и побоищата бяха ежедневие и със сигурност отнеха повече животи, отколкото при война. Истината за тези времена ще остане скрита, защото партията-майка БСП не би съществувала ако се разбере от всички какви ги вършеше и тогава.

В онова време у нас имаше много и различни специални наблюдатели от всякакви международни организации и моята работа беше да ги преведа през целия този наш ад, да снимат и запишат по договорен ред каквото трябва, да свършат едни други работи и да излязат живи. Никак не беше лесно. Още повече, че всички специални служби бяха пробити отвътре на най-високо ниво /също като днес/ и трудно можеше да се върши дори проста работа, нежели по-специална. Направо си умираш прав при първата твоя грешка и куршумът със сигурност ще е „приятелски“. Ние тогава нямахме врагове!

В такава една среда част от работата ми премина по разни  граници и митници, за която мога да напиша 100 тома, но няма да го направя по лични причини. Та тогава, на тези места никой не знаеше кой кой е!? Нито служителите, нито преминаващите. Един наплъно контролиран хаос пред който чужденците онемяваха. Съвършен инструмент с универсално предназначение, създаден по политически дневен ред! Тези въпросни „наблюдатели“ вярваха повече на нас, въпреки, че знаеха нашата природа, отколкото на политиците.

И не сгрешиха!

Знаете ли защо ви разказвам това? Не, за да влезем заедно в тинята на нашето престъпно битие и съзнание, а защото някои от ключовите лица на същата тази политическа престъпност оттогава, са действителните днешни ключови фактори на „промяната“. О, дежа вю! Ирония на съдбата, която ни се подсмива, скрита зад ъгъла на нашата наивност. И глупост. Казвам го с безкрайна тъга. Сигурно повечето от вас няма да ме разберат и това е добре. Щастливци, които не са виждали практичната и дълбоко цинична страна на живота.

И лекотата с която той приключва – много бяха убити, някои от тях пред очите ми.

Тогава бяхме млади и глупави, почти деца! А другарите не прощаваха, не прощават и днес.

Николай Марков