Призраците, които ще ни преследват цял живот

Вървях един ден и аз като примерен съпруг към пазар “Чаталджа” за да изпълня поръчката на жена ми. Напазарувах и с пълни торби с продукти се запътих към автомобила си. Отворих вратата и изведнъж забелязах на тротоара до шьофорската врата, седнал на тротоара, възрастен човек в окаяно състояние, който гризеше парче сух хляб.

Меко е да се каже, че нещо ме бодна под лъжичката. Вцепених се и на фона на пълните торби с продукти, които носех, просто не знаех какво да направя. Бръкнах в джоба си и с треперещи пръсти извадих банкнота от 50 лева. “Вземете парите и си купете нещо хубаво за ядене”, изломотих, а човекът ме погледна така, че никога няма да забравя в живота си този поглед. В очите му прочетох мъка, злоба, ярост и какво ли не още, може би и мъничко тъга, но най-вече гордост. Той блъсна ръката ми и изкрещя: “Не!”.

Седнах до него на тротоара и се опитах да завържа разговор. Стояхме един до друг – представители на две поколения. Неговото – това, което построи България, това, което сътвори прекрасните ни туристически комплекси и моето – това, което унищожи България, и което продаде черноморските ни курорти на наши и чужди групировки. Това поколение, което съсипа пенсионния фонд и докара до просешка тояга една голяма част от хората в България, които в момента не знаят дали са живи, или умрели.

Защото те просто са едни призраци, които ще ни напомнят винаги за нашите постъпки. Призраци, които ще ни преследват цял живот.

Така и разговор между нас не се получи.

Тръгнах си и да ви кажа честно, много трудно преглъщах вечерта това, което си купих от пазара. Сякаш една огромна топка беше затъкнала гърлото ми.

Гледах тези дни по една телевизия дискусия с трима представители на три пенсионни съюза. Гледах ги и си зададох въпроса – защо всички те не успяха да се обединят през всичките тези години. Нима те, политически разделени на сини, червени, жълти и всякакви, не са с една и съща съдба?!

Гледах ги и внезапно си отговорих – ами не са заедно, защото ако всички те се обединят, ще управляват България. Кой е най-верният и ревностен гласоподавател? Нима не е третата възраст? Нима нашите деца, чийто живот пак ние съсипахме, гласуват? Те – две-трети вече са в чужбина, а една трета се лутат между безработицата, алкохолизирането, дрогата и им е абсолютно все едно кой ще управлява пропадналата ни родина.

Спомням си на последните избори как всички ръководители на тези пенсионни съюзи се биеха в гърдите, че ще се обединят и само няколко месеца по-късно те отново гласуваха всеки, според политическите си пристрастия.

Гледах в това предаване и телевизионна анкета с въпрос: “Ще гласувате ли отново за БСП на следващите избори?”. Резултатите бяха: “Да – 15%, Не – 85%”. Аз съм сигурен обаче, че след предстоящите избори резултатът ще бъде същия, но обърнат наопаки. Защото БСП стяга редиците, ще вдигне пенсиите през май, през октомври, а ако се наложи и през март, НДСВ изчезват от политическата сцена, синята идея е в пълна агония – и тогава какво? Остава това, че голяма част ще гласуват за БСП, една част за “Атака”, а най-опасното е, че голяма маса народ ще предпочетат ГЕРБ.

Казвам опасно, защото ГЕРБ се крепи единствено на пълното убеждение, и то с основание, че ще участва в бъдещото управление на държавата.

Кои обаче са в ГЕРБ? Не отидоха ли там бивши ченгета, които бяха изхвърлени от системата поради съмнителните си интереси, не отидоха ли в ГЕРБ изританите от СДС, поради същата причина, не се ли вляха там и хора от БСП, които партията изхвърли като корумпирани, и на финала не акустираха ли в ГЕРБ повечето от НДСВ, които като видяха, че жълтия кораб потъва, се измъкнаха първи като плъхове? И накрая, да не забравяме всички онези отчаяни българи, които за пореден път ще търсят някъде чудото – спасение.

Бог да пази вас, наши бащи и майки! Страшно бих се радвал да ви видя обединени и единни, но, гледайки лицата на вашите представители в пенсионерските организации и сравнявайки ги с очите на човека, с когото седях на тротоара, в техните очи има всичко друго, но не и гордост и тъга, а само надеждата някои политически сили да ги забележат и да ги купят за своята кауза.

За нещастие предателството е една от силните черти на българския народ.

Бог да пази вас и България!

А мен цял живот ще ме преследват онези очи на човека от тротоара.

Очи – присъда.

Веселин Данов

В. “Народно дело”