Придворният хроникьор на властта Бареков адвокатства на Първанов
Нямам навика да правя от статиите си сериал. Това е телевизионен похват с комерсиална цел. Нито пък имам желание да влизам в полемика с пожелалите да ме цитират и преразкажат злополучно. Обръгнал съм на какво ли не и обикновено не обръщам внимание. На принципа “ да правят каквото щат, който трябва – ще разбере”.
Този път обаче темата е твърде сериозна. И залогът не съм аз. Ето защо е интересно да се види отзвукът от моето твърдение в статията “ Тайната вечеря на Първанов и Маргините в Гоцеманската градина”.
Още от заглавието става ясно твърдението ми ( под което се подписвам с името си), че президентът Първанов се познава с Маргините. Те в момента са на “гребена на вълната” като най-актуалните врагове на държавата в качеството им на официално обвинени за най-нашумялото от всички подобни убийства напоследък.
Стоя зад думите си и повтарям: да , президентът Първанов наистина се познава с Маргините и е бил с тях на една трапеза ( поне веднъж) през 2003 г. на рождения ден на бившия шеф на ГУ Митници Евгений Узунов.
Тази статия беше препечатана в най-популярните информационни сайтове (няма да ви занимавам със статистика за рекордния брой читатели -много , много хиляди, които са я прочели). И само един сайт реши, вместо да я публикува, да я преразкаже в стила на своя собственик Николай Бареков. Ето как:
Четвъртък, 07 Януари 2010, 23:28 ч.
От мрака – право „В десетката“
Атакуват Първанов за връзки с Маргините
четвъртък, 7 яну 2010 г.
BNews.bg
Из тъмните дебри на интернет шета пикантен политически слух с наченки на скандал. От блога на журналиста Иво Инджев тръгна поредната интрига на тема връзките на политиците и властта с мафията. Този път под формата на журналистически въпрос на ексводещия на бтв и бивш главен редактор на БТА Иво Инджев.
Преди време Инджев беше прогонен от бтв, където водеше обзорното неделно предаване „В десетката“, имено заради подобен въпрос, съдържащ непроверена информация относно Първанов, получена по мейла. Тогава през 2006 година директно в ефир Инджев зададе неудобен въпрос за Първанов в неговото отсътвие от студиото, нарушавайки бонтона на течащата кампания за президентските избори. Наскоро бившият водещ призна, че е бил уволнен след разговор с шефката на новините на телевизията Люба Ризова заради натиск от страна на Първанов. Тогава президентът нарече Инджев „безобиден журналист“ и така му нанесе смъртна обида.
Сега Инджев отвърща на удара, като задава втори пореден въпрос към Първанов и обществото. “
От” мрака” ли? От “тъмните дебри на интернет” ли? Нима интернет е мракът- не е ли това същото “нещо”, което гордият със себе си собственик на сайта Бареков обяви екзалтирано ( и нередактирано, т.е. доста неграмотно) в края на миналата година, че избира пред телевизията, защото именно тук, в интернет, намира най- сетне истинската свобода спрямо “официозите”?
Оставям настрана фактологическите грешки в преразказа, според който съм бил “главен редактор на БТА” ( няма такава длъжност и не е имало). Не е толкова важно също, че доскорошен служител на същата телевизия, като Бареков, така и не е разбрал, че не съм уволнен, а съм напуснал сам под заплаха от уволнение, а още по-малко пък съм си “признал” това, което няма как да си призная.
Няма значение и какво е “бонтон” по критериите на същия този изискан господин (прочут с бонтона си още от пловдиските кръчми), според когото само в присъствието на един президент могат да бъдат задавани въпроси за него . Според това разбиране за „бонтон“ президентът отговаря само на послушни питащи, защото той си избира кога и къде да „присъства“ като началник на водещи, които му задават заучените отговори.
Да не продължавам с анализа на вайканията на “гробището ми” за уж смъртната обида, която ми била нанесена от смехотворното твърдение на Първанов за моята “безобидност” – вайкания, които се опитват да предпоставят тезата, че правя нещо за отмъщение ( едно към едно това се опита да внуши и в. “24 часа”, защитавайки Първанов от моето “вероломство” през онзи октомври 2006 г.).
Всичко това, колкото и да е достойно за “Гинес” като рекорден брой глупости, компресирани в няколко изречения, действително е дребно – каквито са възможностите на автора, сътворил преразказа.
А големият въпрос е поставянето под въпрос на достоверността на моето твърдение, че Първанов и Маргините са си вечеряли заедно на една трапеза на 30 юли 2003 г. по случай рождения ден на бившия шеф на митниците Евгений Узунов.
Не, това не е “пикантен политически слух с наченки на скандал”. Това си е скандал, който се е състоял – ако съм знаел по-рано, щял съм да го оповестя. И е политически. И не е с “наченки”, а е закъснял с 6 години като публичен факт.
По-интересно е защо Бареков се бори да го оспори. Хайде да цитира шефовете си тогава и да ме закопае, щом е толкова сигурен. Нали е велик, на него не му отказват. Пък и вече е преодолял погнусата да ме цитира- да вземе да пита дали е вярно това, което казвам!
Опитите да бъда обрисуван като някой си, който “ отвърща на удара, като задава втори пореден въпрос към Първанов и обществото”, целят да маргинализират самия въпрос за връзката между Маргините и Първанов.
Какво цели обаче с това придворният хроникьор на властта Бареков – сам ли се е досетил да се прави на интересен, или му е наредено да адвокатства на Първанов и контактите му с Маргините?
Иво Инджев