« Върни се назад Публикувано на 10.03.2014 / 19:33

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА ВЛАСТТА – ЕДНО ДОБРО НАЧАЛО ДА СВАЛИМ РАЗГОВОРА ЗА ОБЩОТО НИ БЪДЕЩЕ НА ЗЕМЯТА

 

На този свят няма съвършени неща. Това каза Пламен Орешарски, министър-председател, и закри първата по рода си пресконференция, в която 200 журналисти разпитват трима държавни мъже. Правилно, г-н Орешарски.
На финала на култовия филм „Казабланка“ казват нещо подобно – „никой не е съвършен“. По повод откритието, че и двамата в лодката се оказват от мъжки пол. Но пък единият от тях вижда консенсуса в ситуацията и обобщава – „This is the beginning of a beautiful friendship“.

Горе долу така протече и мащабното медийно мероприятие с участието на 200 български журналисти, между които и главни редактори.

Хубаво стана. Лютви Местан беше на ниво – държа се изключително приземено. Нямаше и помен от „екзактния Местан“, сякаш човекът се усети, че насреща му не е една Генка Шекерова.
Със симпатия го казвам, да не се обиди Генка. Водещите от сутрешните блокове се превръщат след около три месеца в модна тенденция, така че нищо чудно нейният дръпнат и леко смръщен стил след време да се окаже модерен тренд, изпреварил времето си.
Иначе им се получи пресконференцията на управляващите този път, независимо, че ще има мърморещи и недоволни участници.

Но поне видяхме кои главни редактори и съответно – медии, кой на коя страна седи.
Записваме си го. Защото и други неща се забелязаха.
Например, че АЕЦ „Белене“ и изобщо ядрената тематика изобщо не беше засегната.
Но пък акцентът се постави върху „страшната демографска криза“. Чухме, че акцентът на държавната политика ще се постави върху второто дете. Това не беше ли в програмата на „България без цензура“? Пак ли ще преписваме чужди идеи?
Аз също искам второ дете. И трето и четвърто искам, ама няма как да ги изхраня и изуча сама. Защото докато изкарвам парите, ще трябва да наема бавачки и на тях да поверя възпитанието и здравето на най-скъпото за всеки един от нас – децата. Това е нонсенс – не искам чужди хора да ми възпитават децата. Обратното обаче означава – да се прибера в къщи и да кърмя, чистя и възпитавам в условия на крайна бедност. Защото подкрепа отникъде няма за такива самотни майки.
Много български жени, че даже и семейства с мъже в къщата, са в тая ситуация от десетилетия, няма какво да мижим срещу тая чорлава истина.
И ще ме попитате каква е връзката с изграждането на Втора атомна. Ами преди няколко седмици Унгария започна подобен проект – разширението на АЕЦ Пакш и уговори 10,8 млрд. евро преки инвестиции за близките няколко години.
Само пълен глупак не би видял връзката между десетте милиарда евро и задълбочаващата се демографска криза.
Навремето, ще кажете, нашите баби са раждали децата си по нивите и е имало по 8-10 в почти всяко българско семейство.
Прабаба ми например е имала 9 деца – три родила и другите 6 са доведени от втория й съпруг, след като прадядо ми бил убит някъде край Одрин, някъде по Войнишкото въстание.
Да, раждали са повече деца, без оглед на условията, в които живеят, защото им е била нужна работна ръка за кърската работа.
Днес всеки българин с повече от едно дете не подобрява икономическите си условия, а застрашава жизнения си стандарт. Защото децата трябва да се изучат и възпитат добре в една удовлетворителна икономическа среда, за да им се даде добър старт в живота. Трябват пари, спокойствие и сигурност, за да отглеждаш с любов децата си и да ги възпиташ като едни добри и перспективни български граждани.
Дядо ми казваше навремето, че в тая страна има нужда и от метачи, по повод манията всички да са висшисти в моето семейство, налагана най-безкомпромисно от баба ми. Бог да ги прости и двамата!
Но днешна България няма нужда САМО от метачи. Имаме нужда от здраво физически и психически, интелигентно и най-вече – трудолюбиво, младо поколение. което може да се отгледа само при общ подем на икономиката и вдигане на цялата държава от бунището, върху което е рухнала.

Защото колкото и добре да си гледаш детето, то в един момент тръгва на детска градина, на училище и около него – все деца на метачи, образно казано. Псуват от малки, бият се, не учат, защото никой не се е погрижил да развие вниманието им и интереса към книгите. До къде ще я докараме така?
Така че, демографията е нещо, което иска общи усилия и дългосрочни икономически стратегии за развитие и ръст. Не се поддава на политически намерения, а на онези намерения, които НАИСТИНА ще докарат свежи пари в държавата и ще подкрепят и развият българската икономика.
Така че, ако искате повече деца, направете силни социални програми за хората, които са в състояние още да раждат. А за да имате пари за тия социални програми – премахнете пречките пред паричните потоци. Пример за такава пречка е геополитическият натиск върху България да не пуска най-готовият проект в Европа – АЕЦ „Белене“. За да се открехне европейската порта пред технологията на „Уестингхауз“, която съществува само на книга до момента и трябва да навакса технологичното си изоставане по отношение на експлоатационната безопасност.
Първата стъпка, разбира се, е защитата на българските производители, особено селскостопански производители от мощната конкуренция на евтини и некачествени плодове и зеленчуци, отгледани в парници нейде на север, израсли върху химикали и поради това – токсични.
Направете реални стъпки за подпомагане на стартиращия бизнес – повечето майки ще си решат донякъде финансовите проблеми, ако бъдат поощрени да започнат и развиват микро или малък бизнес. Ако им се даде възможност да проявят своята предприемчивост, не става въпрос само за София.
Сещам се за Котел, например. Там също живеят българи и имат нужда освен агробизнеса, покрай селския и културен туризъм, могат да се завъртят доста поддържащи бизнеси и така хората да заживеят като хората, както казваме в тия случаи. РАЗРЕШЕНИТЕ държавни помощи de minimis биха отишли на място в една такава среда и биха възпроизвели доход, и работна сила, а и деца, в крайна сметка.
На хората им трябват добри икономически перспективи, стабилност и сигурност, за да се освободят от страховете си да правят големи семейства.
Изобщо след тия обществено политически и икономически турболенции, зажадняхме за един здрав, социалистически „застоен период“, в който можеше да пуснеш детето си да играе на ластик долу пред блока. И никой да не се опитва да го насилва и да му продава дрога. Безвъзвратно отминали времена, прави сте, но се надявам, че схващате идеята.
Така че по въпроса за демографията моят съвет към всеки политик е да не пипа темата, ако няма ясна представа какво би накарало българското семейство да ражда деца.
Помните ли оня списък с комисарите на подмяната, там попаднаха „някои хора“.

Сергей Станишев, председател на БСП, на ПГ на КБ и на ПЕС, се намеси в разговора с темата със свободата на словото. Някъде измежду демографските проблеми и Украйна.
Не сме „някои хора“, г-н Станишев. Ние сме хора с имена. При това – с известни имена. Но все пак благодарим, че изобщо се сетихте да ни споменете. Нас, нарочените за погрешни журналисти и коментатори, само защото не се присъединихме към хора на клакьорите на ГЕРБ и лично на Борисов.
Между другото изобщо не съм съгласна, че четвъртата власт са само медиите, представени на тази среща. Четвъртата власт вече е Фейсбук, Туитър, блогърите и активните информационни сайтове на вестници и телевизии. Имам предвид сайтове с активни форуми. С една дума Мрежата. А официозът просто следва живота, който кипи по 24 часа там на пълни обороти.
Така че Фейсбук е голяма сила в медиен план и няма какво да я подминават всички.
Всички главни редактори или заместниците им, както и всички редактори и журналисти въобще, имат профили тук и активно следят дискусиите. Които после намират място в техните медии. Т.е. както написа веднъж някой тук – в началото трябваше ние да им публикуваме статиите, за да ни забележат, а сега те ни цитират, за да им забележат медиите, е абсолютно вярно.
Съществува такова явление като „електронно“ или „интернет“ общество. Което изпуска най-често газови балони в стратосферата, вярно е, но е в състояние да обърне мача – нали помните как почнаха протестите срещу властта? С едни хаштагове към едни други имена.
Та мисълта ми е, че измежду котките, лайковете на бебета и нецензурните лични нападки на тема Украйна и ЕС, това фейсбук общество има реална медийна власт.
И не само защото голяма част от официалните медии са приобщени в разни фейсбук групи. Обикновено те са там да следят какво се коментира, но има изключения.
Сайтът OFFNEWS, например, стана бързо популярен, освен защото провокира с информациите си, но и защото Владо Йончев го промотира тъкмо тук, във ФБ.
А пък интересът към доста добре информирания сайт Афера.бг се вдигна в пъти, след като колежката Веселина Томова започна да публикува по-интересните статуси от Фейсбук. Първа, но не единствена към момента. И други сайтове почнаха да ни препечатват.
Попитайте я, ако не вярвате.

Има колеги, които пък направо „избухват“ в емоционални словесни изблици по повод това или онова, като Иво Беров например, очевидно, защото няма медия, която да им обърне внимание. Или пък просто „за да поддържат огъня“ и да провокират коментари, които после им служат като канава за собствените им анализи и коментари.
Изобщо във ФБ хората живеят в един друг свят, който е силно популистки, но саморегулацията му вече разслоява едни профили от други, едни групи от други, по един необичаен признак – степен на грамотност. ФБ е свят преди всичко свят на необичайни виртуални познанства – срещаш министри, политически лидери, публични личности. Пишеш им на лични и установяваш контакт.
Така че, г-н Орешарски, за да се получи още по-добре следващата пресконференция, първо ограничете темите – до 3, най-много 5. И нека това да са темите от деня, от седмицата, най-много – от последния месец. Нека не са принципни и нерешими в дискусии, като темата с повишаване на раждаемостта и преодоляване на демографския срив.
И наистина не питайте повече журналистите как да осигурите свобода на словото – просто реално освободете журналистите от необходимостта да спазват политическата коректност, спрете флирта с главните редактори и определете една здравословна дистанция между всяка една медия и вашето правителство.

Свободата на словото сама ще стъпи на прага ви тогава. Това със сигурност няма да ви хареса, но ще ви освободи от необходимостта да съобразявате всеки свой ход не с неговата целесъобразност, а с необходимостта да се харесате на медиите на всяка цена. За да си осигурите комфорт. На един министър-председател не му е нужен медиен комфорт, а решителност и здрав разум. Вашето собствено оцеляване на тоя пост през последните 9 месеца го доказа на практика.

Нора Стоичкова

«