Президентът стана дежурен по национална сигурност

Днес повече от всякога, уважаеми госпожи и господа, се нуждаем от нов прочит на темата за националната сигурност". Този президентски лайтмотив чуваме почти всеки януари от 2002 г. насам, през някои горещи откъм градуси и политическа температура летни месеци, както и при почти всеки скандал, свързан с МВР, специална служба, подслушване или пък "едро" показно убийство.

Георги Първанов влезе в осмата си президентска година отново с любимата си тема за националната сигурност. Която беше много експлоатирана и от неговите предшественици, защото от нея не боли, а и най приляга на държавен глава. Като върховен главнокомандващ, президентът раздава генералски лампази в армията (доскоро и в МВР), назначава всички шефове на възлови специални служби, а директно ръководи Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба. Има си и консултативен съвет за национална сигурност.

И макар да влезе на "Дондуков" 2 като социалния президент, Първанов най-често говори за национална сигурност. Последния повод той откри в актуалните кризи – световна и газова.

"Едва ли някой ще оспори, че настоящата ситуация не само предполага, но и слага ударението в тазгодишната ми проява върху темата за сигурността. През изтеклите, последните месеци настъпи съществена промяна в икономическата и финансова среда в световен мащаб", заяви в своя лекция президентът.

И заключи, че вече има единство "да заменим остарялата си концепция с една нова стратегия за сигурност". Според него, без такава стратегия много от мерките, предприемани по отношение на укрепването на МВР, създаването на ДАНС и в рамките на отбраната, са своего рода

поставяне на каруцата пред коня

Следваха познатите тези, че последиците са налице: рядко липсва синхрон в действията на различните институции, следват се събитията, намалена е способността за вземане на бързи и адекватни решения в критични ситуации. Тежки, но и много верни констатации.

След като многократно призовава за нова концепция за национална сигурност и военната доктрина, приети в края на 90-те години на миналия век, сега вече Първанов обяви, че има намерение да създаде център за стратегии и развитие в президентството. Смята да привлече максимален брой представители на научните звена, на други подобни институти, за да предложат за обществен дебат нова стратегия за национална сигурност. Подхвърли и закачка-укор към кабинета: "Ако правителството ни изпревари, няма да се сърдим, няма да ревнуваме, но мисля, че повече решаването на този въпрос не търпи отлагане". И накрая тропна:

"И аз имам намерението да вземем инициативата!"

Да се чуди човек защо това нещо не бе направено преди две, три или четири години, когато Първанов също бе държавен глава. И какъв му е бил проблемът още тогава да свърши това полезно дело за държавата? Изобщо не е ясно и сега как точно ще бъде изработена въпросната концепция, която в крайна сметка се приема от Народното събрание. Както и дали всъщност една концепция за национална сигурност прави сигурността на една държава?

Защото в сектора за сигурност има страхотен разнобой – дори на теоретично ниво, що се отнася до схващанията за национална сигурност. Някой помни ли например от кога няма доклад за състоянието за национална сигурност, какъвто правителството е длъжно всяка година да пише? Наясно ли е властта какво всъщност съставлява и представлява националната сигурност? За едни това са кадрили по върховете на специалните служби, за други – караници между отделните власти, за трети – нови експертни съвети. Има и такива, за които темата дава възможност за вдигане на рейтинга и показване по телевизията.

Властта не разбира националната сигурност като приоритети, прогнози, тенденции, справяне с корупция и бедност, политическа стабилност, справяне в критична ситуация и особено ясна отговорност на всяко лице или институция, натоварени с власт. А в крайна сметка всичко опира до правила и отговорности – конкретни, разписани, ясни. Но очевидно такива от години няма.

Например отбраната включва социални пакети за армията, модернизация и т.н. Армията е само една брънка от тази национална сигурност, но получава от бюджета два пъти повече от здравеопазването. А то сега е далеч по-важно за националната сигурност. Защото умират хиляди хора, само защото няма пари за лекарства, за операции в чужбина,

за трансплантации, за химиотерапия

Но по-лесно да си чешем езиците с армията и да обясняваме, че проектозаконът за отбрана и въоръжените сили не бил хубав. Друг въпрос е на кого точно му е необходим такъв нов закон, та се хвърлят толкова институционални усилия за него.

Националната сигурност не са само и специалните служби. Нищо, че президентът не пропусна да покаже пак резервите си към ДАНС. Още при създаването на новата агенция и изваждането на контраразузнаването от МВР, Първанов се дистанцира от процеса. В общи линии той подкрепяше тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Дори се заговори за разрив между Първанов и премиера Сергей Станишев за създаването на ДАНС. В крайна сметка и тази пиеса от театъра за националната сигурност бе изиграна. Както и онази лятна сценка, когато президентът реши да покаже, че не друг, а той назначава с указ всички шефове на специални служби. Заради папката "Гоце" и покрай освобождаването на медиците от Либия, той заговори за активни мероприятия и за приятелски огън по него. Мнозина разчетоха странните му послания така – БСП или правителството атакуват президента. Първанов обаче показа, че преди да бъде президент на всички българи,  той е държавен глава на всички специални служби.

По конституция това наистина е така. Но обикновено се говори само за това, че е главнокомандващ в мирно и военно време – защото назначава генералитета с указ. Но той прави същото и за специалните служби и за целия сектор по сигурност.

И постоянно повтаря, че няма закони за НРС и НСО, но през цялото време ги припознава за свои подчинени служби. Още в началото на първия си мандат обяви, че се налага реформа на сектора и запълване на законовия вакуум с липсващите закони за НСО и НРС. Повече от пет години статуквото е същото. Двете служби действат по закона за отбраната и въоръжените сили, в който пише, че кадрово се движат по него, докато не бъдат приети отделни закони. Но на никой оправомощен май не му се иска каквато и да е промяна. Очевидно се харесва и на самия Първанов – няма правила, няма регламенти за задаване на приоритети, никой управляващ не пита проспаха ли службите газовата криза.

Или може би не са? Но някой не е взел предвид техните доклади? Това трябва да се изясни.

В крайна сметка, който има много власт в една демократична държава, носи и големи отговорности. И българският държавен глава не би следвало да прави изключение.

Защото нито един шеф на специална служба в България не може да я оглави без неговата санкцията, пък макар и на пръв поглед само формална.

Всеки президент, естествено, се възползва от тези възможности. Първанов дори понякога превръща това в любима, злободневна тема. Очевидно тази роля му харесва.

Да, той няма законодателна инициатива, но е ясно, че може да направи куп неща – да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, да събере ръководителите на парламентарни групи, да поиска отчетливо и с посочването на стъпки промяна, да предложи експерти и готови законопроекти поне за обсъждане.

В крайна сметка лесно е да се четат лекции, да се правят експертни съвети, да се хвърлят стрелички и да се теоретизира.

Трудно е да си вършиш работата на практика, а и в крайна сметка да си истински президент

Александър Петров

В. “Сега”