Предстоящите избори у нас като сапунен сериал
Брех, сърцето ми спря. Нали уж баща му милиционер, пък майка му учителка? И действието не се развива преди 9-ти септември все пак… “Детство мое..”, как беше там за филията с чубрица. След 9-ти на народа му се полагаха и кренвирши, и крем-сирене, и Русенско варено, и масло, и кашкавал… Що пък са се стискали чак толкова и са мазали с мас от прасетата, вместо една майонеза барем да купят.
Сигурно са пестели. За къщата в Банкя и за банката на Цветелина. А да, и за джипа “Чероки”, с който бъдещият премиер карал кукуруза. Много работлив бил, припомня си по сценарий една от лелите му и винаги карал кукуруза с джипа си. “Чероки”. Ей така стават нещата. Ядеш хляб и мас и от спестеното купуваш джип.
Не, не завиждам на хората, дето са успели още в зората на демокрацията да се ориентират и да натрупат първоначален капитал, карайки кукуруз и охранявайки царе и диктатори. Човекът работил, работил, пък един ден се оженил за Цветелина и забогатял. Но завиждам на идейния размах, с който работи. С една история печели и работниците на кукуруза и фараоните им в джипа. Наш е отвсЕкъде! Царят на пиара и пиарът на царя.
…момчето, дето яло само мас като малко, е склонило да подпише едни договори с Русия, които ни превръщат в нейни енергийни роби поне за три поколения напред.
Съвсем в друг сценарий пък ни вкарва Сергей Станишев. И той още не си е казал кандидата, обаче вече натяга напрежението с лична драма в стилистиката на турските сериали. Има нюх човекът, знае какво се харесва на публиката. Та значи, приятелката му е бременна. Ма не, не е Елена. На Елена й е бил шута. Или тя на него. Елена сега има нов. Не, не е бременна. Приятелката на Станишев е бременна. Онази, на банкера. Не, не на застреляния, нейният още е жив. Май. Моника Йосифова. Дето бе женена за банкера Йосифов. Първа частна банка, помниш ли?
Та тя е бременна. Не, не от банкера. Жив е бе, жив е човекът, ма тя е бременна. От Станишев. Ааааааа, така де. Били се развели тайно. Не, не Станишев и Моника, те още не са се оженили. Моника и банкера. Ми не са се оженили, ма ще се оженят. Като се роди детето. Навръх президентските избори. Както се казва, те парите си се врътнаха. Дадоха ги на Йосифов, той ги даде на Моника, а сега тя ги връща на Станишев.
Третият сценарий е копи-пейст от “Капитан Петко войвода”. Волен Сидеров държи пламенни речи, в ушите му явно пищят сто каба гайди и гърми басът на Васил Михайлов, а той жули турците и ги проклина. И ако му остане време понапръжва и циганите и гейовете.
Нищо ново при него.
На фона на целия този театър е интересно кой точно сценарий ще си заеме Меглена Кунева. “Многострадална Геновева”? “Жана Д‘Арк?” “Птиците умират сами?”
При всички положения ще е драматично.
Каквото и да избере обаче ще е безполезно. Защото сценарият отдавна е ясен. “17 мига от пролетта”. Всички си играят на Щирлиц и Мюлер, пък той президенът отдавна е избран. И премиерът е избран. И правителството. И парламентът. Всичките могат да си вземат безкрайна отпуска и да си ходят в къщи. Нас ни управлява Москва. Отново.
Както се оказа, момчето, дето яло само мас като малко, е склонило да подпише едни договори с Русия, които ни превръщат в нейни енергийни роби поне за три поколения напред.
Какво ли са му дали в замяна?
Сигурно буренце с масло.
Лили Михайлова
www.vchera.bg