Предстои да бъде гласуван мракобесен закон за национализация на ценностите
Изобщо не ме учудва пълната неразбория с гласувания на първо четене закон за културно- историческото наследство, защото такъв тип закони са писани винаги от хора, които нямат понятие от материята, която сътворяват. Моите уважения към г-жа Нина Чилова, но доколкото знам тя е по-компетента в някои други дунавски насоки, отколкото по отношение на историческите ценности и колекции.
Фрапантното в този закон е, че в 21 век се говори за национализация.
Ако това се случваше някъде в нормалния западноевропейски свят, никой не би посмял и да си помисли за подобно нещо. Още в тоталитарния режим имаше закон, който преследваше иманярството. Ако по времето на социализма някой намереше съкровище на него му се полагаше някаква награда, или процент от намереното. По онова време се преследваше търговията с антики, монети и антикварни предмети. Обаче определени лица бяха толерирани в тази им дейност. Давам съвсем произволен пример с Богомил Райнов, без да има нищо против личността му. Той сам написа, че по поръчение на тогавашната власт е ходил е в Западна Европа и е изкупувал антики за България. Не съм убеден, че Богомил Райнов е купувал само антики за държавата, а не и за себе, тъй като той се славеше с едни от най-стойностните колекции у нас. Нямам за цел да критикувам нито Богомил Райнов, нито който и да е. Просто искам да кажа, че едно време някои хора бяха под покровителството на бившите служби и на тях им се разрешаваше да търгуват с тези антични предмети и произведения на изкуството.
Появата на вече организираната структура на иманярството е от преди доста години и основопролжинците и бяха Желязко Колев Демирев – Императора и Димитър Станков – Бузата. Това, което досега не е направено по отношение на иманярството е в един закон да се разграничат търсачите от имянарите. Иманяр е човек, който било с техника, било без техника, с кирки и лопати, изкопава паметници на културата и ги съсипва, от които учените на България могат да направят много важни за историята заключения. Тази дейност категорично трябва да се наказва. Търсачът обаче е човек, който с една машинка тръгва из нивите, като обикновено намира монети. Питам дали е престъпление да изкараш една монета от нивата и да я продадеш. Това не е престъпление.
Тук му е мястото и да бъде дефинирано изобщо какво точно значи паметник на културата. Защото по сегашния закон всяко нещо е паметник на културатата, което е над 50 години и трябва да се декларира в най-близкия музей. Престъпление ли извършват хората, които например имат по домовете си стари български носии или пафти, които са на 70 години и не са ги декларирали. Престъпление ли е, че човек да има от 1882 година две медни стотинки и не ги е декларирал.
В новият закон такъв велик художник като Златю Бояджиев, от чиято смърт не са навършени 70 години попада в графата, че картините му не са паметници на културата. Е, че имаме ли по-скъпи художници от Майстора и Златю Бояджиев?
Ние сме влезли вече в Европейския съюз. В България би трябвало да се регламентира и това, че когато изкопаеш под земята съкровище ти си длъжен да го предадеш на държавата, но ако намериш единичен екземляр монета, това не бива веднага да те прави престъпник. Има и историческа давност. Ако прадядо ти е намерил нещо, може ли да бъдеш съден за това, че преди 50 години той е имал антика и не я е предал на властите.
Истинският клекционер какво прави – той продава, но и купува. Спооред закона обаче значи той не извършва престъпление ако купува монета от Мюнхен, а извършва престъпление когато отива да я продава в Мюнхен, което си е пълна глупост.
Този закон предвижда и, че колекцията може да се продава само в пълнота. Ако имам колекция от марки или монети трябва да я продам цялата, защото някоя си госпожа от Дунав мост е решила, че така трябва да бъде.
Такова безобразие няма никъде. Ако не може държавата да реши този проблем, апелирам всички известни културни дейци и обществени организации да се обединим в едно и да заведем колективно дело в Европейския съд за да се реши този режисиран хаос.
Нас могат да ни критикуват къде да си харчим парите по САПРД, могат да ни казват и нареждат какво да правим с всичко друго, ами значи може и да ни наредяти какво да направим и със собствените си ценности.
В противен случай се връщаме в 1947 година, когато беше извършена една отвратителна, безмислена национализация.
Да не говорим как се описваха тогава монетите – 67 монети на брой от бял цвят и никъде не беше обозначена каква точна монета е открита, което доведе до масово подменяне и злоупотреби. Един пертинакс струва например колкото 50 каракала, но всички вървяха под общ знаменател. Същото правеха и вездесъщите полицаи, когато конфискуваха колекции като пишеха по същия начин – четири броя монети с жълт цвят. Иди разбери коя каква е.
С този закон хаоса се задълбочава и се извършва пълна национализация, което не бива да се допуска.
Веселин Данов