ПРЕДИ СТО ГОДИНИ ЛЕНИН УБИ МАРКС И РОДИ МУСОЛИНИ И ХИТЛЕР

Тази година стотици хиляди са историците, политиците, военните, които се вглеждат в милионите страници,  посветени на събитията от 1917 г. в Русия. Предъвкват се известни от десетилетия факти и хвърчат нови хиляди страници: с безпристрастно изследване; с полуистини; с фалшификации; с измислици, плод на невежество или на политически спекулации, наситена с „юбилейна“ храна за читателите.

На 7 ноември 1917 г. в Петроград болшевиките, водени от идеолога Ленин и организатора Троцки, извършват държавен преврат, обявен по-късно за Велика Октомврийска Социалистическа Революция.

Читателите на в. „24 часа“ също не останаха „гладни“. Те прочетоха, че „германското разузнаване“ „осъществило операция“: „Натоварват Улянов – Ленин на брониран влак и в пломбиран вагон и го отпращат към Финландия, тогава все още руско владение“ (проф. Др. Драганов, 28 октомври 2017 г.).

Групата на Ленин – 33 души, е настанена в пътнически влак с два вагона. В първия са военни, които охраняват странното пътешествие (Русия и Германия са във война) от границата с Швейцария до ферибот, с който през Балтийско море да достигнат до неутралната Швеция. Във втория вагон е бъдещото съзвездие от болшевики, съпруги, любовници и няколко меншевики („братята“ социалдемократи на болшевиките).

Идеята за прехвърлянето на групата от неутрална Швейцария чак до Русия е на швейцарски социалдемократи. Те се свързват с германски социалдемократи, които да предложат на германското правителство да организира „мисията Ленин“ – „пътешественик“ през германска територия“. Правителството се съгласява и получава личното одобрение на кайзер Вилхелм II за заплащане на „мисионера“.

Идеята е ясна. Ленин е против участието на Русия във войната, избухнала през 1914 година. „Доставен“ в Петроград, той ще е „адската машина“, която да взриви вътрешния мир и събори Временното правителство. То е създадено с победата на Февруарската революция, съборила царизма, но продължава войната срещу Германия. По-късно Чърчил нарича Ленин „чумен бацил“, заразил Русия и Европа.

Групата престоява в Берлин в „своя“ вагон почти два дни. Трябва да се извадят шведски визи за пътешествениците и да се изтеглят първите милиони златни марки от Германската банка, които се връчват на Ленин. Голямата антивоенна пропаганда в Русия може да се направи само с големи пари.

Пристигането на Ленин и Зиновиев (бъдещият председател на създадения през 1919 г. Комунистически интернационал) от Германия през Швеция и Финландия в Петроград не е тайна. Тайна през 1917 г. е само колко са милионите златни германски марки, с които болшевиките издържат 17 хиляди свои съмишленици и с които отпечатват вестници в 300 милиона екземпляра и още безброй брошури и позиви. Подготовката за въоръжено завземане на властта е в пълен ход.

А властта през юли вече е в ръцете на Александър Керенски, който е председател на Временното правителство. Ленин, Зиновиев и няколко от болшевиките са обвинени в държавна измяна като германски агенти.

Пак на 28 октомври в „24 часа“Капка Тодорова в статия пише, че „Ленин е във Финландия“ и срещу него „е издадена смъртна присъда“. Присъда срещу Ленин не е издавана. Керенски е есер (от друго руско социалдемократическо направление – на социалистите революционери) и не си е „дал много зор“ да арестува други социалисти.

Предупредени, Ленин и Зиновиев „бягат“ необезпокоявани с влак във Финландия, но в близкото до Петроград селище Разлив.

Капка Тодорова пише, че „до днес е доказано само, че германското правителство финансира различни революционни движения в цяла Източна Европа“.

Наистина ли не се знае с колко милиона златни марки са снабдени Ленин и болшевиките, за да си „купят революция“ и да я защитават с германски пари дори до юли 1918 г. – в Берлин се опасявали, че ако болшевиките паднат от власт новите управници ще подновят войната на страната на Антантата.

Според публикувани още през 1919 г. от видния германски социалдемократ Едуард Бернщайн секретни германски документи, допълнени след Втората световна война със заловени от специалните служби на САЩ документи, болшевиките са получили повече от 50 милиона златни марки. В току-що излязлата на български език книга на Елизабет Херш „Купената революция“ се проследява началото на „пътя на златото“ към Ленин.

На читателите на в. „24 часа“ предлагам да погледнат три мои статии, озаглавени „Кайзер Вилхелм II – спонсор на Ленин“, още от 1990 г. и включени в моя сборник със статии от 1996 г. „Двадесетият век – диктатура и демокрация“.

По-интересна за мен беше статията на Росен Петров в „24 часа“ от 25 октомври т.г. „Какъв ли щеше да е светът без Червения октомври?“ Авторът пише, че „в историята няма „ако“, но се пита „каква ли би била световната съдба, съдбата на милиони хора, ако Владимир Илич Ленин просто беше останал да си пие кафето“ в Швейцария?

Росен Петров разсъждава по следните теми от съвременната история: на Русия е отнета възможността да бъде победителка в Световната война и да получи обещания от Антантата Цариград; нямаше да има световна социалистическа система; може би нямаше да има хитлеризъм и Втора световна война; щеше да има вечен мир и вечно благоденствие, ако вместо СССР имаше силна Руска империя или република; Червеният октомври прекършва живота на милиони руснаци и унищожава идеята за демократична руска република; съществуването на СССР по времето на Студената война било и „позитив“ – съперничеството на Запада с Русия довело – „шеговито казано“ – до „капитализъм с много човешко лице“.

Не познавам Росен Петров. Чел съм негови също така интересни материали по исторически и злободневни политически теми. Позволявам си и аз една шега: известно е, че ако баба притежаваше едни „мъжествени части“, щеше да е генерал и да й козируват полковници!

По-добре щеше да бъде да разсъждава за последиците от държавния преврат на болшевиките от 7 ноември 1917 година. например: Ленин уби Маркс и неговата теория за победа на комунистическата партия в световна пролетарска революция. „Позитивът“ от 7 ноември е, че световната социалдемокрация постепенно се отдалечи и дори скъса с марксизма и се посвети на идеята възможен ли е „социализъм с човешко лице“.

Ленин роди и Мусолини и Хитлер. Болшевиките създадоха невиждана в историята диктатура – комунистическата тоталитарна система, модел за подражание от фашизма и нацизма. В книгата ми „Европа и фашизма“ (издания от 1979 и 1993 г.) цитирах известния френски историк Морис Бомон, който поставя въпроса: „Без Ленин биха ли съществували Мусолини и Хитлер?“ и си отговаря – „дуктатурата на пролетариата откри пътя на другите диктатури“.

Разбира се, за появата на фашизма и нацизма има сериозни вътрешни и международни причини – с договорите за мир, наложени от победителките в световната война на победените, те потъпкаха собствените си принципи за демокрация.

Темата за тоталитарната система в нейния „бащин“ цвят – червения, в черния – на фашизма и в кафявия – на нацизма, също като темата за „Октомврийската революция“ е изследвана в милиони страници. Пак в „Европа и фашизмът“ цитирам и италианския антифашист професор дон Луиджи Стурцо, основател на италианската католическа Народна партия. За дон Стурцо „болшевизмът или комунистическата диктатура е ляв фашизъм, докато фашизмът или консервативната диктатура е десен болшевизъм. Болшевишка Русия създаде мита за Ленин, фашистка Италия – този за Мусолини.“

Ленин създава нова религия. Неговите наследници я нарекоха марксизъм-ленинизъм. Те доведоха култа към една личност отначало до обожаване, после и до обожествяване. А след смъртта на Ленин през 1924 г., Сталин „творчески доразви“ „теорията на научния социализъм в марксизъм-ленинизъм-сталинизъм“.

Завършвам с цитата от създателя на руския социалдемократизъм Георгий Плеханов. В политическото си завещание от април 1918 г. той пише: „Не искам да бъда пророчицата Касандра, но все пак твърдя, че еволюцията на властта на болшевиките ще бъде следната: ленинската диктатура на пролетариата бързо ще се превърне в диктатура на една партия, диктатурата на партията в диктатура на нейния лидер, чиято власт ще се поддържа отначало с класов, а после с тотален държавен терор. Пътят на болшевиките, какъвто и да е той, кратък или дълъг, неизбежно ще бъде ярко разкрасен с фалшификации на историята, с престъпления, лъжи, демагогия и нечестни постъпки… Ленин е способен да избие половината руснаци, за да вкара другата половина в щастливото социалистическо бъдеще.“

Проф. Милен Семков,

доктор на историческите науки

Бележка на АФЕРА: Статията е спряна от печат във в. 24 часа