« Върни се назад Публикувано на 12.07.2022 / 21:08

ПРЕДИ ДА УПРЕКВАТЕ ПРОКУРОРА, ПОГЛЕДНЕТЕ КАКВА Е ОПЕРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ В СЛУЖБИТЕ И МВР! И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СВЕТЕЦ ДА СТАНЕ ГЛАВЕН ПРОКУРОР, БЕЗХАБЕРИЕТО В ПРАВООХРАНЯВАНЕТО Е РЕШАВАЩО. НА ТЕРЕНА ГОСПОДАРЯТ Е ОПЕРАТИВНИЯТ РАБОТНИК. ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ НЕГО. КОГАТО ОСАКАТИШ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, НЯМА КАК ДА СЕ НАДЯВАШ СПРАВЕДЛИВОСТТА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА

Какво излиза от това, което се публикува през последните дни?

Където има някой по-омазнен тарикат, около него винаги гравитира някой служител на МВР или НСО…

Затова и самозабравянето им е достигнало до крайно, нагло проявление.

Сега, ако има журналисти, нека питат, какво правят шефовете на СДВР, НСО и на др. специализирани подразделения по отношение на тази симбиоза, която не е от вчера, а датира далеч във времето.

Дали уважаемите ръководители знаят колко човека от подчинените им работят на частно и дали те не взимат от тази си допълнителна дейност повече възнаграждения, отколкото е дадената им по закон държавната заплата.

На кого са лоялни тези правоохранители?

Да не питаме тези шефове чии шефове са, защото на никой не би му се понравил отговорът, ако е искрен.

Искат да борят мафията…

Това поне активно се пропагандира.

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш – заветни, мъжки слова на Хайтов.

Някой да не би да си прави илюзии, че като има такива служители, които работят с мълчаливото, негласно съгласие и престъпно бездействие на някои господа, не се отчисляват средства и за „правилните“ места.

Чрез подобни отчисления не се ли покрива питателно това бездействие?

Точно бездействието по отношение на тези деяния, несъвместими със службата, са залогът за „награждаването“ на някои господа“ с постове и длъжности.

От години се утвърждава един особено трънлив и мръсен нюанс на покварение сред правоохраняването, в полза на престъпността, срещу която то е призвано да се бори.

Налудничаво е при тези трайно установили се условия да се смята, че е възможно някой идеалист да бъде издигнат в  утвърждаващата се изкривена система, та наистина да създададе в нея проблеми.

Подобен „повей на промяната“ ще го изядат отвътре, точно тези продажни типове, с които  правоохраняването вече е сериозно заразено или ще го превъзпитат със солидни аргументи, за да приеме безприкословно тяхното верую.

Никой ли не провидя тази уродливост на правоохраняването през годините или просто на някои господа им е изгодно да си мълчат за нея.

Дали сред правоохранителите, притежаващи способност наистина да работят в тази сфера, не се знае кой къде е на хранилка, още повече след 2009г.

До 2009г. подобна уродливост не можеше да се скрие, а и няма как, колкото и мудна да е понякога системата.

Друг е въпросът къде, как и кой си позволи да застане и да се противопостави на подобни нерегламентирани отношения през годините, почиващи единствено и само на изгода и облагодетелствуване, но не и на законови, а още повече морални норми.

Това е уродливост, категорична уродливост.

Тук се крие една от най-долнопробните връзки между правоохраняване, политика и организирана престъпност.

Пиянството на едни налудничави и безхаберни типове вече повече от година повтаря, че ако се смени главният прокурор, всичко ще си дойде на мястото.

Това беше и първоначалната еуфория на властелините на промяната, която и сега стигна до под кривата круша.

Нито главният прокурор успяха да съборят, нито промяната им промяна.

Само жезълът на господството над кокала сменя периодично титуляра си.

И всеки иска да се домогне до него, без значение дали ще е прост тарикат, размахващ диплома от сой, или простак с тъп, но нагъл и горделив маниер, готов да помете всичко, за да разпределя европейски блага и центости на всеки, който му целуне… пръстена на мазната ръка.

И най-големият светец да стане главен прокурор, пак безхаберието ще си остане безхаберие, а липсата на кадърност в правоохраняването няма да може да бъде заменена с нищо ефективно.

На терена, както е прието да се казва, господарят е оперативния работник.

Всичко започва от него и пак се връща при него.

За да се стигне до така желаната от всички справедливост, която да се въздаде  от прокурор, а след това и от съдия, има твърде дълъг път да се извърви.

Когато осакатиш търсената справедливост още в самото начало, там където се събират доказателствата за нея, няма как да се надяваш тя да възтържествува.

Доказателства не само се събират, но се и легализират, а това вече е занаят, за да имат те доказателствена стойност при евентуален съдебен процес.

И този занаят е специфична професионална тънкост, а не мутренски шаблон, проспериращ в опростачетата ни действителност с фразата: „Ние ги фащаме, те ги пускат.“

Няма смисъл да навлизам в детайлите на тази дейност, а и мястото не е тук.

Когато „теренът“ е опорочен от тези, които са призвани да бъдат в първи боен ред на борбата със злото, излишно е да очаквате чудеса от главния прокурор, който и да е той, а още повече да имате претенции към хода на съдебния процес.

През годините, които активно и искрено отдадох на правоохраняването, винаги съм уважавал работата на прокурорите, следователите и съдиите, но преди да започнете да упреквате тях за каквото и да било, реално погледнете в какво състояние е оперативната дейност в специалните служби и МВР, както и професионалните възможности, личните качествата и характеристики на оперативния състав, от който започва всичко.

Проблеми винаги е имало.

Мъжеството е безкомпромисно в развитието си сред тях.

Какво може да се очаква, когато мъжеството е заменено с деградация на нравите, потънали в угодничество.

В подобни условия не търсете мъжество, а единствено поквара.

Проблемът не е в липсата на закон, а в нравственото разложение на тези, които са призвани първи да го пазят.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

«