ПРЕДВИЖДАМ, ЧЕ НИ ДЕБНЕ КОФТИ ХАЛ! – ОТ ВСЕКИ ЪГЪЛ ДЕБНЕ КОМУНИЗЪМ.

НЕВЪЗПИТАНО СТИХОТВОРЕНИЕ

… и – тъй като съм стар и оглупял,
не знам в коя поредна възраст влизам,
предвиждам, че ни дебне кофти хал! –
от всеки ъгъл дебне комунизъм.

Единний! Светлий! – само за едни.
За други перспективата е ясна –
пак ще трошим Берлинските стени,
и аз глава в Стената пак ще трясна!

Пастиринът – дали надул дудук,
или – заспал под сенчицата в Банкя,
е същият познат червен боклук! –
обрал печалната корпоративна банка.

Пак ще строим завод! – завод „Прогрес”,
щом Вождът казва, че си струва риска! –
тъй ни го вкарват! – цял живот – без грес,
простете ми за грубичкия изказ?

Качиха се! – негодник след негодник –
и си летят – с Вълшебния килим!
Матраците „Дормеос” са удобни,
но – питам, братя! – докога ще спим?

Нима достигнах своя хоризонт? –
панелка, спалня, хол, антре и кухня.
Денят ми се отваря – Втори фронт.
И слънцето като снаряд избухва.

То стреля в мен с трасиращи лъчи.
То ме върти в такива адски пещи! –
а нощите ми падат по очи
като вдовици черни и зловещи.

Крещи генералитетът, плувнал в лой:
– Дай тон за песен! Никой да не гъква!
И давам тон за песен – с вълчи вой.
Кога от този Ад ще се измъкна?

Да вдъхна дъх на здравец, на пелин.
Да ви изстрелвам солови откоси.
Да видя как порасналият син
букетче от дъбравите ми носи.

Водата от манерката горчи.
И недопечен, хлябът ми присяда.
И няма край! По всичко си личи –
това командване ни води в Ада!

– Не сте сами! – ни казват. Да. Не сме.
И лапат на коктейла с пълни шепи.
И връткат чеверме след чеверме,
а ние цял живот дървата цепим.

Мен подир тази дяволска софра,
зъл като танк – въпрос един ме мачка –
те сигурно не искат да умра,
защото някой трябва да им бачка!

Да пукна от куршум. От бой. От глад.
Да падна като скот във скотобойна,
но няма да живея в този Ад,
а после нека танковете дойдат!

2007 – 2014 г.
гр. Варна
Валери Станков