ПРЕДАТЕЛЯТ. ЧОВЕКЪТ Е КАТО МЕЧ – ИЛИ ВЪРШИ РАБОТА, ИЛИ Е ТЪП
„….Опасявам се, че МЕЧ, ако БОГ е отредил, да го има, ще изпитва неистова нужда от доблест. А доблестта е кът и не търпи компромис и с партийни тарикати, нито се заиграва с политическата им демагогия, пропагандираща благочестие, а в действителност оказваща се нравствено извратена и дълбоко продажна във властовите си амбиции. Знаеш ли, че Левски винаги е бил самотен, драга моя.
Парите и желанието за власт, както самата власт, винаги са обръщали душите на хората, дори и на тези, които настървено са се клели във вярност.
Не се отпускай на емоцията!
И внимателно с доверието.
Сърчицето ти е много над онези, които се смятат за сърцати, а на мястото на сърцата си отдавна са сложили алтън, да им дрънчи.
Винаги те мисля с добро и обич.
И като стъпваш, се озъртай за „разтяжки“. Знаеш какво е това в спецназа, нали?
Партийните „разтяжки“ са пропити с низост, лицемерие и безскрупулност. Те не взривяват, а деградират човека до неузнаваемост, като бавно, системно го лишават от съвест.
Върнах се от тренинг и те мислих… с МЕЧ… с добро за МЕЧ.
С кого ще го правиш бе, драга моя… с кого?
Обезкуражаването ми е чуждо. Питам те заради чистотата, която е нужна на човек в това, което прави и още повече в това, което вярва.
Светлината ти знае, защо те питам.
Повече за кураж, отколкото за разочарование.
Прегръдки!
Една от актуалните поговорки от Изтока гласи: „Човекът е като меч – или върши работа, или е тъп“.
Това ми написа Велин Хаджолов, бивш шеф на ОСА в ДАНС. Аз затова го обичам Велин. С него имам много специална връзка, която онези – с ампутирана чувствителност – никога няма да разберат и никога няма да преживеят.
„С кого ще го правиш МЕЧ бе, драга моя… с кого?“
С кого?
ПРЕДАТЕЛЯТ.
Той ти е приятел. Иначе как ще стане предател?
Повече от две години си доверявате един на друг мечтата си да направите нещо, да го наречем метафорично МЕЧ, години сте рамо до рамо в битките срещу отвратителната мафия, задушила държавата, той те подкрепя, ти него, доверявате си всичко – аз къде съм пропаднала, жена му накъде е хукнала, мислите си, че така ще бъде докрая.
Но.
Единият става предател. И дори става такъв без корист. От глупост и от надделял над сърцето му интерес. Защото когато си бизнесмен – калкулацията на чест е бамбашка.
ПРЕДАТЕЛЯТ.
Приемаш налудничавата му фиксация в някакъв фетиширизан от него образ на Първия държавен ръководител, сваляш го на земята, когато приема желаното за действително, с обич му се сърдиш, но никога няма как да простиш, когато не вижда, че го взимат за балък, него, който иначе умее да калкулира. И че пробиват всъщност теб чрез него!
Дърпаш го, за да го откопчиш от примката на алчните, цинични тарикати, които го лапват като балък за закуска, но той си мисли за интереса и те оставя сама на пътя. Защото му тежиш с истините, които му казваш. И МЕЧ-а се строшава на две преди да е изваден.
МЕЧ-а умира преди да се е родил.
ПРЕДАТЕЛЯТ.
Е и наивникът, който хиените – тарикати са набарали покрай теб и след като теб не са могли да пробият, го разцепват от раз – него. Опитваш се го да извадиш, да го спасиш от лапите им, той обаче е (само)доволен – че … са го припознали като … свой. И става – „признат“, но … техен. Чрез него мислят, че пробиват тебе, но всъщност пробитият си остава само той. Бог се намесва и намества нещата. Съвършено. Брилянтно. Всеки си намира мястото.
Едни на дъното.
Други – на върха на чистотата.
ПРЕДАТЕЛЯТ.
Е и онзи с който имате „сложни емоционални отношения“, но през годините винаги си пазила гърба му. Години наред е искал да те подчини, да те контролира, защото така си представят някои „доброто партньорство“ – единият да кима и единствено да се съгласява с другия, колко е прав и непогрешим. Години наред се е опитвал да те сритва, с единствената цел – да те приобщи към собствения си интерес, който не включва нищо друго освен собствения му интерес, удрял е на камък, но ти никога не си го измекярила, нито си го предавала. Когато добиваш влияние, на което ти самата даже не вярваш колко е голямо, той изведнъж се появява мило и драго, за да се закачи за теб и да се опита да те приобщи… единствено за собствения си интерес.
Виртуозно те работи. Ти му знаеш пинизите. Оставяш се на филма, в който се надигравате с ролите. И от първия миг, знаейки, че те предава, го оставяш да си мисли, че даже не ти минава и през мисълта, че ще те предаде.
За тези хора приятелството е непознато духовно изживяване, приятелството е интерес и сделка. И като откажеш да влезеш в счетоводството им, си извън баланса.
ПРЕДАТЕЛЯТ.
Той е и мълчаливият. Тоя, който не се обажда. С теб е, уж ти е приятел, ама мълчи, когато трябва да те подкрепи, или да те напсува, че говориш глупости. Мълчаливият е превъзходен приятел, но и шедьовърен предател.
Докрай ти гледа сеира, усмихва се мило, даже е готов и да ти „помогне“, когато си се провалила. И също така се усмихва мило, когато те е предал мълчаливо. Защото мълчанието е … злато.
ПРЕДАТЕЛЯТ.
С него сте тръгнали уж на битка, на война сте тръгнали, кашони с вино сте изпили, смеейки сте замисляли купища поразии, които заедно да направите, знаме сте шили, знаме сте вели, чета сте събирали, и накрая си се отзовала сама насред гората.
Връх сте щели да изкачвате, бунт да правите, един по един да сбирате съмишленици – сърца, той обаче е предпочел да не влезе в тъмните храсти, а е поел по пътеката, с позлатени бордюри.
ПРЕДАТЕЛЯТ.
Не е тъжен този текст, повярвайте ми. И аз не съм тъжна. Даже, да не повярваш, не съм и ожесточена.
Никога не е било за първи път, няма и да е за последен.
Аз си вървя по моя ПЪТ.
С кого бе, драга моя… с кого? – пита ме Велин Хаджолов.
Бог ще ги намести стъпките, Велине, Бог ще намести и хората, и Човеците ще изпрати.
Аз съм от Божията партия.
Не тази на користните интереси, на парите, обсебили всички тези предатели, парите, които не струват нищо, ако се вгледаш в пробитите им души, накълцаните им сърца, прогнилите им души, парите, които са ги направили зомбита – вярвай ми, нито един радостен и щастлив човек не съм видяла сред тях!
А от Небето, моето момче, което вече е Там, гледайки ме как си пие единият виното с мене, направи само едно – махна с ръка и изрече: „Смешник!“.
Днес, под статията ми:
Емил Герчев написа следния коментар:
„Браво Веси, Браво Томова! Някои хора в София газ пи..ят като ти чуят името само. А за ония въртиопашки ГД „Боец“ да не говорим. Как не разбраха, че Варна е бамбашка град и единственият проблем е, че си нямаме лоби в София като тия от Пловдив. Дано тоя МЕЧ бръкне дълбоко и достигне и прониже сърцето на всяка хидра, окопала се по коридорите на централната власт. А за местните избори съм сигурен, че подхождайки правилно ще ги отвееш като варненски вятър късни есенни листа.“
И аз съм сигурна, че ще ги отвея, Емиле!
Но!
Единственият ми проблем е дали да направя ЛИЧНИЯ ИЗБОР – заслужава ли си да го направя.
ПРЕДАТЕЛЯТ.
Огледайте се за него наоколо, на една ръка разстояние наоколо, е!
Достоевски го е казал по-добре от мен: „Дявола се бори с Бога, а полето на тяхната битка са сърцата на хората.“
Веселина Томова