« Върни се назад Публикувано на 21.10.2014 / 12:54

Преговори със скелети. Музей на отпечатъците

ИВАН КОСТОВ И РАДАН КЪНЕВИграта на Костов е озадачаваща. Обикновено той изчислява като компютър всяка ситуация и сега е интересно какво се опитва да спечели от противоречивите сигнали, които излъчва през Радан Кънев. Какво наистина?

Така де – работата е ясна. Само някой непоправим сеирджия все още би смятал, че няма да има избори – някой, който гледа на преговорите като на комедиен сериал и ще се радва той да има 101 епизода. От този сериал печели единствено Бойко – и е очевидно, че няма как да приеме условията, които му поставят и които стават все по-налудни. Нормално ли е например Радан Кънев да го дразни нарочно като хъшлак от Коньовица; сега пък решил, че министрите не трябва да ги сменя премиерът, а Народното събрание. Предполагам, че по-възрастните веднага се сещат за руския анимационен сериал „Ну, заяц, погоди“ – така руското зайче дразнеше Вълка. А на мен тия неща ми изглеждат като перченето на водно конче пред отворената паст на крокодил.
И все пак има минимална възможност Бойко да направи кабинет на малцинството – обаче само за да окачи на пояса си втори премиерски мандат, колкото и кратък да е той, и скоро след това – в рамките на половин година, още един. Ако не му се забавлява с отбора на „Бистришките тигри“, като нищо може да прибегне до този изборен фитнес. Ако сега състави някакъв кабинет, кръпките на който ще личат дори от Космоса, това ще е само за да покаже, че няма с кого да работи, че само го дразнят, партньорите му не са последователни и пр. – това ще бъде внушено на публиката и при следващите избори тя вероятно ще бъде по-щедра към него.

А пък Волен поиска нещо, което дори при неговото буйно въображение е направо фантазно – да предават преговорите между „Атака“ и ГЕРБ директно по телевизията. Това е толкова невъзможно, че изглеждаше като дипломатичен отказ изобщо от преговори.

За всеки случай от „Атака“ се бяха презастраховали – като махнаха знамето на ЕС от залата за преговори. Така дадоха добър повод на ГЕРБ да откаже срещата. Вероятно Волен се е усетил, че може да не издържи на трите валкирии на Бойко (Цачева, М. Стоянова, Р. Бъчварова) и да се принуди да използва и някой физически аргумент. Веднъж направих във „Всяка неделя“ полемика между Цецка Цачева и Мая Манолова и по някое време ми стана жал за Мая. Цецка може да ти скъса нервите, така както кротко се усмихва. Така че един побой, и то предаван директно по телевизията, нямаше да свърши много работа на Волен.

Преговори до пълно изчерпване на интереса на публиката, това е програмата.

Малко игра на достойнство няма да е излишна за дребните играчи, така поне си мислят те – а пък Бойко ще го дава джентълменски и ще ги почуква по главичките, за да разбере дали са втасали.
И аз размишлявах тия дни върху садистичната идея преговорите да се предават директно; накрая реших, че те щяха да дадат на повечето партии златен шанс – да се компрометират окончателно в очите на публиката. Наведнъж и завинаги. Без дори да стигат до някакви крайности, без викове и крясъци, без компромати и лъжи, без всички останали номера от политическата бакалия. Преди няколко месеца в един мързелив петъчен следобед, когато депутатите обикновено вече мислят за провинциалните си пасбища и инстинктите им за самосъхранение са почти парализирани, те направиха на публиката неочакван подарък. Какво са си мислили в онзи ден – ако изобщо са мислили, ще остане тайна, но те сами режисираха едно вълнуващо представление и го оставиха като ценно свидетелство за времето. Това се случи, когато държавната телевизия излъчи срещата на ръководството на централната банка с представители на политическите сили. Всеки, който е гледал въпросното театро, моментално е разбрал, че трябва да се прости с парите си в КТБ – и не защото централните банкери си служеха с витиеватия език, до който прибягват провинциалните врачки, когато трябва да съобщят на някакъв рогоносец, че жена му си е стокаратова уличница. А главно заради разправиите между присъстващите политици, които веднага забравиха за какво са се събрали и подкараха несекващия от четвърт век махленски спор, който трябва да минава за политика. Накрая поне стана ясно, че банката при такива грижовници е свършена.
Сегашните преговори за съставяне на кабинет, можеха да ни осигурят невероятни лакомства, стига да бяха излъчвани на живо по телевизията. Но това не се случи и никога няма да се случи. Политиците ще продължават да премятат някакви общи фрази, без да ни позволят да схванем, какви тайни се крият зад тях. ГЕРБ са си научили урока най-добре – това пролича дори само от един факт: когато хванаха хората на ББЦ в отказ от собствената им програма.

Играта на Костов е озадачаваща.

Обикновено той изчислява като компютър всяка ситуация и сега е интересно какво се опитва да спечели от противоречивите сигнали, които излъчва през Радан Кънев. Какво наистина? Дали изпепеляващата го злоба към ДПС ще вземе връх – или пък ще надделее едно прагматично отношение към интересите на легионерите от собствената му партия? Впрочем веднъж вече бяхме свидетели как направи нещо нечувано – когато през 2011 година подкрепи БСП и ДПС при вота на недоверие срещу кабинета на ГЕРБ. Тогава писах, че по този начин за първи път от 1990 г. насам значим български политик изряза и свали кожата на лицето си, и то на живо и без упойка – и дано някой се сети да го съхрани в буркан с формалдехид за бъдещия Музей на притворния български антикомунизъм.
Да отворим гардероба със скелетите и да си припомним какво се случи зад кулисите по онова време. Едно ценно свидетелство ни достави тогава „Панорама“: Цветанов съобщи на публиката, че Костов искал заместник-министри във всяко министерство и няколко областни управители. А пък онзи само направи любимата си гримаса и рече: „Това са глупости!“ Ами сега? Апетитът на Костовите хора е същият, подходът им към ГЕРБ – също – нулева искреност. Човек да има нерви като корабни въжета, пак няма да ги издържи. Да изтъпаниш на преговорите един Трайчо Трайков, когото Бойко демонстративно натири от правителството си, е направо нахално. Може да е нелош експерт, обаче не се свенеше да послъгва премиера си, докато се излежава на плажа в Катар, без да подозира, че Бойко го наблюдава с бинокъл от хотела.

Всъщност  водното конче пак се опитва да рекетира крокодила.

И ако Бойко продължи да му обръща внимание, той просто ще го легитимира излишно – и може би точно това е намерението на Костов. … Понеже се забавляваме с особеностите на българските „преговори“, не е излишно да кажем, че подобни са и сгледите и сватосванията при президента – но при тях поне имаме удоволствието да наблюдаваме подскачанията на Плевнелиев, който се държи като церемониалмайстор, макар и малко по-възторжен от необходимото. Колкото по-неефикасни са събиранията при него, толкова по-приповдигнат е той. Примерно някой не му подава ръка, обаче и това го ентусиазира още повече – въпреки че в международната си практика той си е просто колекционер на ръкостискания и този отказ би трябвало сериозно да го засегне. Не съм сигурен, но като нищо вече е започнал да събира една сбирка от пръстовите отпечатъци на държавниците, с които се е ръкувал, днешните криминологични техники го позволяват. Знаете ги тия номера – слагаш си една абсолютно незабележима латексова ръкавица, здрависваш се с някого и готово – неговите отпечатъци вече са твое притежание, можеш да отвориш сейфа на въпросния нещастник или дори да задействаш ядреното му куфарче.

(Ей, дръжте настрани Плевнелиев от тия куфарчета, и специално това на Путин, че не се знае какво може да направи, за да се хареса на прогресивната международна общност.)

Разбира се, наивно би било да очакваме чак подобно безразсъдство от Плевнелиев – но една изложба след две години, представяща отпечатъците на баламите, които са се здрависвали с нашия президент, е напълно възможна. Тя би могла да се нарича „Моите отпечатъци“ – и всички ще очакват някакви приноси в съвременната история, обаче ще се насладят на десния среден пръст на таджикския президент, примерно – понеже Обама и той си ходи с ръкавици и няма как да го прекараш. Но и това все си е нещо – при тая убогост на съвременната ни политика.
КЕВОРК КЕВОРКЯН

Кеворк Кеворкян
В. Преса
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www. kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

 

«