„ПРЕВРАТЪТ“ В ТУРЦИЯ – ТЕАТРАЛНА ПОСТАНОВКА ИЛИ АБСУРДНА ФАНТАСМАГОРИЯ

Със сигурност приятелите на светска Турция, на която Мустафа Кемал Ататюрк завеща „България да бъде приятел номер едно“, с трепетно вълнение са посрещнали новината от късната вечер на 15 юли, че „военните са отстранили ръководството на турската държава и са поели контрола над страната“. Най-вероятно по-възрастните са си припомнили 1980 год., когато генерал Кенан Еврен реши да прекъсне пълзящата ислямизация и ревизирането на кемалистките принципи от тогавашното управление на Турция, арестувайки ги по всички правила на военния преврат, след което военният режим създаде всички условия за връщането на демокрацията и светското начало, а след изборите просто се оттегли. Запознатите с историята на Турция, а и по принцип с технологията на военните преврати, може би са очаквали точно такова развитие на нещата, търсейки потвърждение на подобна последователност в множеството новинарски емисии по чуждестранните и нашите телевизии…

Предполагам, че камбаната на прокрадващото се съмнение е започнала леко да отеква още при новината, че не лидерът на военния преврат, който и да е той, а говорител на телевизията е прочел прокламацията към населението, в което го уведомява, че военните са поели управлението на страната. Вместо това, камерите дълго се взираха в пустеещите мостове над Босфора…

Нека да сме наясно – всеки военен преврат започва първо с арестуването или с директния разстрел на главата на управлението, срещу което се извършва преврата – в случая Реджеп Таип Ердоган. После или заедно с това се арестуват или в случай на съпротива се разстрелват членовете на правителството. Едновременно с това се установява контрол над военните и полицейските бази, стратегическите места относно оказването на някаква съпротива, контрол над средствата за масова информация и специалните служби. Едва след като бъдат практически осъществени всички тези компоненти на военния преврат, излиза лидерът и прочита обръщение към народа, в което се казва в името на какво се прави всичко това, споделят се стъпките, които предстоят, обявява се вечерен час и т.н., и се уведомява външния свят! Вместо това се видяха два танка и половина, които криволичеха по мостовете, и тълпа, излязла по улиците след театралния призив на Реджеп Таип Ердоган „хората да защитят демокрацията“ и, разбира се, директното обвинение към Фетуллах Гюлен, че той стои в основата на метежа…

Логично е, че на фона на всичко това би трябвало да възникне фундаменталният въпрос – кой стои зад тази театрална постановка или абсурдна фантасмагория, обявени като преврат? Очевидно е, че възможните отговори са два – или самият Ердоган и неговата върхушка, или наистина остатъчните кадри на „Хизмет“, организацията на Фейтуллах Гюлен, наричана в Турция „паралелна държава“.

Повече от сигурно е, че днес, а и в обозримо бъдеще, ние няма да получим категоричен отговор на този въпрос. Анализатори, коментатори и журналисти могат само да гадаят, да изказват едни или други версии, но нито публиката, нито те ще са в състояние да кажат категорично какво точно се е случило и кой стои зад всичко това. Следователно, по-важни са отговорите на следващите въпроси, още повече, че най-вероятно те вече са пред очите ни – кой има полза и какви ще са последствията от този фарс?

В отговора на първия въпрос – за ползата, вече се вижда единодушие, че големият печеливш е Реджеп Таип Ердоган. Смята се, че сега неговата власт ще стане безгранична, ще се доразправи с всичките си опоненти, ще всее допълнителен страх сред критично настроените университетски хора, интелектуалци и журналисти, особено след чутите намерения за връщане на смъртното наказание. Не, че досега неговият режим не беше авторитарен, но пък след снощните събития най-вероятно той ще стане още по-безкомпромисен, за да изпълни мечтата си – суспендиране на кемалистката Конституция и власт до 2023 год., когато Турция ще отбележи 100 години от своето създаване-

В отговора на втория въпрос – за последствията, вече се появяват няколко съществени различия в анализите на експертите. Едни смятат, че самият факт на опит за преврат сериозно ще разстрои функционирането най-вече на службите и отношението на Ердоган към тях, а това ще отслаби самата държава. Други казват, че, напротив, Ердоган ще сложи тотално ръка над цялата държавна машина и ще изчисти до дъно от тях хората на Фейтуллах Гюлен – в тази връзка ще е интересно дали ще бъде арестуван Абдулах Гюл, бившият президент на Турция, смятан за скрития лидер на „Хизмет“. Трети споделят, че още с обвинението към Фетуллах Гюлен, Реджеп Таип Ердоган дава ясен отрицателен знак към Съединените щати, което си е зле прикрито обвинение към янките за нещата, които се случиха. Четвърти казват, и с основание, че нищо съществено няма да се промени, тъй като на практика гражданската война в Турция си продължава, имайки предвид сраженията в турски Кюрдистан.

На фона на всичко това изглежда не беше забелязана една разтърсваща новина, произнесена не от кой да е, а от кмета на Истанбул – че сред основните организатори на метежа е и човекът, отговорен за свалянето на руския самолет на 24 ноември 2015 год. – Дениз Юзбаши Гюлмез, който бил ранен, но арестуван. Дали точно в тази новина не се затваря кръгът между постановката и фантасмагорията – прехвърлянето на вината за свалянето на руския самолет върху хората на Гюлен /преди време в „Афера“ аз също споделих тази версия/, което предполага депортирането на Гюлмез в Русия и окончателното възстановяване на „руско-турската дружба“ в противовес на САЩ и техните европейски слуги? Предстои да видим…

Във всеки случай връщането на Турция към светските устои на държавата се отлага.

Проф. Людмил Горгиев