Празни(ци)
Първият ден на новата година.Минава безметежно и спокойно, като пясък през пръстите ми, докато един приятел с новогодишното си поздравление, ме извади от обзелият ме, приятен унес.Хубав поздрав.Омесил и изпекъл новогодишен хляб по стара рецепта, снимал го разчупен и топъл, издишващ горещите си пари, полека, нагоре.Явно ме уцели на нужното място с хляба, докато правех не, не равносметка на изминалата година, а някаква странна ретроспекция.
Гледах, унесено през прозореца, мрачната, мръсна София, чиито очертания мъглата е прихлупила под одеялото си, размазвайки краищата на градът-гротеска до нещо, относително поносимо за гледане.
Първото глътка еспресо, прави нещата една идея по-добри, докато останалите жители на призрачният град, сънуват омаяни, снощният си делириум.
Насладата от следващата глътка еспресо, не бързайки за никъде и заслушан в тишината, опивайки се от неземния аромат, прави нещата още по-цветни.
Вкусно е …..
Искам още едно, след това….
Сякаш с кафето се пренасям, някъде другаде в някое малко градче в Италия.
Така унесен, в мислите ми минават откъслечни картини, като отделни проблясъци.
Натрапчиво се връща отново и отново една, нарушавайки дзен момента на сърцезанието ми……
Гледах трийсетина секунди преди полунощ, „речта“ на една бездушна и безволева кукла, олицетворяваща абсурда, в който живеем и по никакъв начин не успявам да се отърся от усещането, че докато устните и, мърдат на екрана, на гърбът и, бавно се развива, ключето с пружина за навиване……….
Дори, чувам ехидните, присмехулни крясъци на кукловодите…..
Полека ме обзема предишното безпокойство и усещането за ужасът по улиците на Мутриленд…….
Честита Нова Година!
И нека новата бъде по-добра от старата!
„Молитва“
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
Радой Ралин
1967
За съжаление не помня кой е авторът на колажа, веднага след идентифицирането му, ще го посоча и ще сложа линк.
Николай Хаджигенов