ПРАГА СЛЕД ХАВЕЛ, ЧЕХИЯ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА – ЕДИН УРОК ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА ЕВРОПА
Чехите признават на унгарците героизма от 1956 година да се опитат да се освободят с оръжие и със саможертви. Но още тогава са избрали за себе си друг път, чрез своите най-изявени интелектуалци да заявят през 1968 година , че техния народ търси и ще намери свой исторически път на развитие. Нежната революция от 1968 година така и никога не завърши , тя осезаемо е и в днешния ден на Чехия.
Няма друга държава в Европа в която и хората , и политиците , и държавниците по-малко да се интересуват от Европейския съюз , от неговите Договори , Директиви и многотонна бумащина. Чехите още по-малко се интересуват от бившите си социалистически събратя .Все пак питах – какво мислите за днешна България ? Без съпричастие ми отговаряха – българите сте такива , каквито сте. Не видяхте как в началото на петдесетте години на миналия век Австрия се обяви за неутрална държава , преодоля окупационните зони , на които беше принудително разделена и тръгна по свой , национален път на развитие.Помислихте си , че унгарците от 1956 година , ние , чехите от 1968 година и поляците , няколко години след нас , ще продължим да живеем както дотогава. Не ги разбрахте нито австрийците , нито нас – унгарци , чехи , поляци.Но това е минало , то е само за учебниците по история. Там остават агресорите – поробители , героите и предателите.И толкова.
Опитах се да обърна другояче питането си – каква ще е Чехия след Хавел ? И разбрах – Чехия не е чакала Европа да се обедини , за да раздава евросубсидии. Тя е взела и взима каквото може от общата евро хазна . И си плаща за това. Но си има свой път на развитие , какъвто си е имала винаги , без да го афишира излишно. В Чехия частната собственост е свещена и неприкосновена отдавна , не само на думи , но тя никога , нито за миг не е противопоставяна на държавната роля в развитието на икономика. Уникална е чешката практика да участва в приватизацията в бившите социалистически страни , чрез свой държавни фирми. И така да помага финансово на своята си държава , да внася пари за старите ,социално слабите ,инвалидите , болните , децата.
Отворих темата за ЧЕЗ и за недоволството в България от нея.Усмихнаха ми се любезно. И ми казаха – на чешкото икономическо присъствие в България спокойно можете да гледате почти като на партньорство , вярно , не съвсем равноправно .Произвеждаме в Чехия и продаваме в България , Ваша работа е на какви цени и с какви пари купувате. Чешката държава не насърчава да се инвестират пари в България и да се произвежда там.Та Вие нямате банки ,взеха Ви ги гърци и италианци ,за да похарчат пари ,които не са техни .
Зимната приказка в Прага след Хавел продължава. Без излишна носталгия по миналото. Без гласовито участие в живота на Европейския съюз.Общувах си с хора от три промишлени предприятия , произвеждащи турбини за малки водноелектрически централи. И продаващи ги успешно в България. Направи ми впечатление , че и там си имат проблеми. По различни от българските.Във фабриките работят чешки работници , нямаха един , поне за цвят , чужденец. Няма текучество , практика е като започнеш в един цех , даже на една работно място да се пенсионираш там.И правилата са абсолютно еднакви , няма никакво значение за държавата ли работиш или за частник. Трудовото законодателство се спазва без изключения.
Проблемите ли ? Имат ги . Но не с работниците – чешките .Работа за тях има , заплащането и условията ги устройват. Виж с младите хора с високо образование и то не само техническо , Чехия като държава си има проблем. Два езика , единият от които английски , са им като майчин език. Никак не са рядкост случаите , когато младия човек дълги години и учил и някой нетрадиционен за Чехия език , усвоил го е докато е следвал в Чехия и докато е стажувал след висшето си образование , пак в Чехия . И в един хубав ден той потегля към офиса на международна компания – я в Швейцария , я във Виена , я в Сингапур или Малайзия. За да получи заплащане за труда си , за каквото и еврочиновниците не смеят да си помислят.
И през днешния ден си общувам с чехи – и млади , и стари. И с хора амбиции и с такива , намерили своето място в живота. Общото е , че тях Европа и Европейския съюз не ги интересуват.Никак.Те са бунтовно откровени като казват – Брюксел за нас е едно съвсем нищо.Ако го има , ако има разбирателство – няма лошо. Но ние , чехите , нито искаме , нито чакаме нещо от тях. Ние сме развита индустриална държава , произвеждаме и продаваме промишлена продукция предимно извън Европейския съюз. И семтекса за бомбите ли ? Попитах и очаквах да ми се разсърдят , да ме нагрубят. Отговориха ми : ние сме Чехия.Това е.
Димо Ангелов
Прага