ПРАВОТО НА ОТГОВОР: образователно четиво за издател, депутат, директор, генерал и министър
Удоволетворен съм , че високопоставени в българското общество персони се отнасят с уважение към едно от основните условия за съществуването на свободно слово в демократично общество – известното в световната журналистика ПРАВО НА ОТГОВОР. Драго ми е , че са упражнили изконното си гражданското си ПРАВО – да поискат и да получат без забавяния място ЗА ОТГОВОР на територия , самопределяща се като българска журналистика. Решили са, че ,според тях ,са засегнати –поискали са и са получили ПРАВО НА ОТГОВОР. Супер.
Преди десетилетия в редакциите на тогавашните едва няколко на брой български вестници , както и на Националните радио и телевизия като по команда започнаха да пристигат искания за ПРАВО НА ОТГОВОР. Това , разбира се , съвсем не беше случайно. Необяснимо за всички ни как колеги в свой публикации съумяваха да се разказват както за корупция , облечена във власт , така и за власт произвеждаща корупция.Това са неоспорими факти , които макар и малко на брой и днес са налице в архивите на вестници –национални и местни,радиото и телевизията . Честно казано и със сигурност – те бяха искрени и БЕЗПЛАТНИ.
За тежест исканията , по скоро по тона си – разпореждания , обикновено на бланки на партийни комитети на БКП ; на земеделски , отечественофронтовски и профсъюзни , за времето си , величия ; на пионки , помпозно сами титлуващи се като държавни и стопански ръководители през краткото време , преди да ги „ издигнат хоризонтално „ както тогава се изговаряше за благозвучие позорното им уволнение – в много случай след плахи , осакатени , но все пак видели бял свят журналистически публикации – в заводски , градски и окръжни вестничета ; в актуалната антена и в още нейни побратими и посестрими в телевизията ; в разговора с вас по радиото , и не само там , безапелационно изискваха ПРАВО НА ОТГОВОР . А по някакви неуправлявани от никого правила радиоточките , които бяха слушани от всички ,защото там под някакви благовидни форми разпространяваха между другото дори и онова , което интересуваше хората , подклаждаха яростта на мнимите велможи – да искат, и то само в заповедна форма , ПРАВО НА ОТГОВОР.
След серия публикации в столичен вестник с огромен тираж , който не само се разпродаваше до последно , но и се препредаваше се между приятели положението стана неудържимо – исканията – заповеди за ПРАВО НА ОТГОВОР по своя обем и претенции за място надвишиха територията на един брой на вестника.
Във Факултета по журналистика на Софийския университет имаше една много тачена и признавана учебна и научна дисциплина , наречена ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ЖАНРОВЕ . Титуляр – ръководител беше Никола Рачев , един , по своему безспорен и недостигнат и до днес , ас в теорията на българската журналистика , който по някакъв си негов начин успяваше да привлече в нещо като дискусионен кръжец безспорни журналисти и уважавани преподаватели , сред които : Дафин Тодоров , шеф –титуляр на Чуждестранната журналистика , ерудит и хлевоуст , който беше истински и небръснещ никого от големците за нищо свободомислещ университетски преподавател и Веселин Димитров , колкото професор , толкова и популярен радиоводещ.
Никола Рачев дойде на свиканата от него неформална сбирка на кръжеца / между нас казано – на маса , с активното участие и на известни наши приятели – известни журналисти / леко притеснен , но повече развеселен. Бяха го нахендрили от най- голямата къща с партийна повеля – Факултета по журналистика да се произнесе от високите си и безпристрастни позиции по много наболелия обществен проблем : ПРАВО НА ОТГОВОР , който след всяка , дори мъничко критична публикация , се развихряше с нова неуправляема сила.
Запазил съм , макар и несистематизирани , понякога откъслечни и фрагментарни , почти всички професорски хрумки и откровения от „ мозъчната атака „ , както беше наречена сбирката от партийните големци , макар за участниците да си беше регулярна трапезна среща на волнодумци –журналисти : практици и теоретици.
С първите си думи Дафин Тодоров срина партийната повеля , поведе раздумките в русло , което започна да рути на цепленки целият хленчещ партиен ,земеделски ,профсъюзен ,държавен и стопански псевдо „актив „ . С присъщия си привидно народностен , непретенциозен изказ Веселин Димитров въведе присъстващите в една дръзка за времето си откровеност,научена от книгите и придобита от практиката за ПРАВО НА ОТГОВОР.
*
Неоспоримо е , че както и всичко , без изключение , публикувано или излъчено ПРАВО НА ОТГОВОР е един от всичките многообразни журналистически жанрове , за него също са абсолютно задължителни правилата :
>Отговор е ключовата дума . На някой , който е решил , че е засегнат , му се дава право , но на отговор.Не му се предоставя празно място , което той да запълни с каквото си иска. В световната журналистика ПРАВО НА ОТГОВОР е само и единствено територия ,на която достоверно , кратко , разбираемо и конкретно се отговаря .
>ДА или НЕ – това е съдържанието на ПРАВО НА ОТГОВОР. Един пример.За един човек е написано , че в определен период от трудовата му дейност е получавал заплата като заместник на отдела „ Снабдяване „ . Този човек се чувства засегнат,има ПРАВО и отговаря : ДА,работил съм в отдела , но съм бил само стоковед.
>ПРАВО НА ОТГОВОР е жанр в журналистиката , който изключва възможността да се задават въпроси.Един пример.Един човек е работил нещо преди една дата , иска си правото на отговор и пита : ама вие защо не пишете нищо за това,което съм работил след тази дата.Този подход е недопустим и не бива да се толерира. Ако почувствалият се засегнат желае ПРАВО , то е само на ОТГОВОР : ДА , преди тази дата съм работил в този отдел ; НЕ преди тази дата не съм работил този отдел. Толкова. Това е ПРАВО на ОТГОВОР и само това.
> Друготемието и многотемието са забранена територия в ПРАВО НА ОТГОВОР.Един пример : ама аз съм… Няма лошо. Възможности някой да разкаже някоя своя история или букет от теми – много. Който ги намери за интересни и значими , може и да ги публикува.Но те не са и не могат да бъдат ПРАВО НА ОТГОВОР.
*
Много ,различни и все уместни са световно приетите правила на журналистическата професия относно всеки журналистически жанр : статия , анализ , коментар, разследване , интервю , кореспонденция… и ПРАВО НА ОТГОВОР. Темата е обемна , многопосочна и многоаспектна , интересна и обществено значима. Тя е важна за България , ако има шанса да направи най-сетне своята решителна стъпка към независимо и свободно слово .
>Най-значимото , най-важното достижение на световната журналистика е , че да се злоупотребява с ПРАВО НА ОТГОВОР е не само обществено укоримо , но и правно наказуемо.Един пример . Отразявах работата на Кръглата маса за чуждестранни издания. И получих , представете си , призовка . От Кръглата маса.Връчена ми от … милиционер. Явих се. Сред тогава призовалите ме има и такива , които не са между нас , но има и живи. Привиканите бяхме трима. Георги Тамбуев , Юри Асланов и моя милост – тогава кореспондент във Виена на Националната телевизия и зам. главен редактор на парламентарния седмичен вестник Дебати.Попитаха ме : „ Ти защо издаваш държавни тайни?„ . Отговорих спокойно :на Вас ви плащат да съхранявате държавните дела,моят занаят изисква да ги огласявам публично . Доктор Тренчев се захили , Георги Спасов започна нещо да се пеняви… Разказах случая , разбира се , и България получи официален протест на Съюза на чуждестранните журналисти в Австрия ,а ден по–късно в Съюза на българските журналисти се получи и много остро,дори грубо официално Становище от правния отдел на Международната организация на журналистите, тогава със седалище в Прага.В него в прав текст и директно пише , че е недопустимо присъствието при моето привикване на тогавашния премиер , на министри , депутати и генерали –експерти. Обяснява се , че те , в качеството си на изрично овластени високопоставени парламентарни и държавни официални лица , носят отговорност и се уточнява доколко и каква. Почерпиха ни с кафе и дипломатично ни помолиха да забравим.
>Отговорността на официално овластени лица , подписали всеки документ , дори и ПРАВО НА ОТГОВОР е юридически уреден , ако в текста се съдържат прикрити или явни опити да се дават указания какво може и какво не или да се отправят завоалирани , подтекстови или откровени заплахи.Един пример.Един министър криви един ченгел , нещо като подпис , под един текст , за който в една цивилизована , демократична европейска държава ще му поискат оставката и моментално ще я получат.Защото не само не е опазил държавен интерес , но си позволява да поставя под заплаха световното признатото право -свободното слово.
*
ЩОМ има журналистически публикации , има ПРАВО НА ОТГОВОР. Депутат , генерал и министър вече решиха да го яхнат , въобразявайки си , че са модерните последователи на барон Мюнхаузен – могат да си пишат ли пишат ПРАВО НА ОТГОВОР. И вътре – каквото им е кеф в защита на чувствителната им обидена душевност.Но журналистиката е наука , теория , практика , занаят – имам си постулати , ама баш ката църковните канони .
*
Депутаткатката , генерала , министъра , поискали и получили ПРАВО НА ОТГОВОР са лека кавалерия и то без коне.Те са пешеходци към забравата.Да не им пречим безславно и завинаги да се сбогуват с всички нас.
*
Издателят ли ? Искреното ми уважение към неговия труд. Само дето помня отдавна.От тогава , когато , за горчиво съжаление на всички ни , имаше стенвестници. Те хвалеха или критично разкулачваха тогова или оногова. Беше им забранено да интригантстват. Само истината.Доказаната.Стопроцентовата. Като в истински обвинителен акт.Като в присъда.Понеже я нямаше сегашната техника , имаше „ доброволни „ саморъчни самопризнания.Но те не успяха да се доближат , поне привидно – и по форма , и по съдържание до нея ,до журналистикатата – като занаят , като майсторлък . Останаха си , по онова време , едни много бели листове , на които пишеше верни неща , но какво от това.Те имаха претенции ,но не бяха журналистика.За съжаление.
*
За любознателната четяща аудитория не е най-важното кой издател кога е отдал ПРАВО НА ОТГОВОР на депутатка , на директор , на генерал , на министър . Няма спор , направил го е – браво на него.Почти.Защото ПРАВО НА ОТГОВОР не е ксерокопие на скица ,а прошнурован от времето задължителен журналистически майсторлък .То е зрънце от един занаят , в който има много стенвестници и много малко публицистика. =================================================
Димо Ангелов