Правосъдие по сметка
Развитието на делото "Белнейски" е тоталният фарс на българското правосъдие. В отчаянието, че не можем да намерим убийците, имаше огромен проблем. В желанието да извъртим правосъдието в правилната посока и с това явно да си решим някои политически задачи, проблемът вече е тотален. Съдилището служи за натиск и политическа игра.
Иначе няма с какво да обясним необяснимото – най-шушуканата версия за убийството на момичетата се оказа на първа страница на вестниците. И то под гриф "шокиращ обрат". О, времена, о, нрави, о, Пазарджик!
Шокиращият обрат е точно онова, което не можехме да кажем преди време, докато разследвахме убийството на Белнейски. Дори родителите не искаха да го изговорят пред записващо устройство, но го споделяха оф дъ рекърд. А то беше, че децата са блъснати от високопоставен човек, който е имал шанса и влиянието да направи постановката с изнасилването, че и да успее после да влияе на събирането на доказателства.
Това бе версията на улицата в Пазарджик. Версията под сурдинка, която днес се оказа "шокиращ обрат". В мъката си нацията се смее – това ли ви е шокиращият обрат – това го знае околията.
Нямаме никакво намерение да казваме името на заподозрения – той и без това обяви, че ще съди до дупка всеки, който се осмели да го спомене. Нямаме никакво намерение да казваме кой е виновен. Но имаме ясното усещане, че когато една версия не е удобна за едни хора във властта, тя не се търси, не се разследва
След време, когато други хора във властта искат да притиснат опонентите си, то тази версия излиза на първа страница като шокиращ обрат. Това е жалката истина за българското правосъдие – всеки съди, както му казват отгоре. Кошмар, който се крие зад високопарните слова, че съдът е последна инстанция. Правосъдието обаче е предпоследна инстанция. Защото всяка заповед от високите етажи на властта е предпоследна – както в казармата.
Делото "Белнейски" обаче не е карта в ръкава, която трябва да се извади в подходящия момент. Става дума за смъртта на две българчета. Ние не ви вярваме, че сериозно ще подходите към версията за високопоставения човек, който е сгазил две абитуриентки. Знаем, че ще веете това плашило, докато си постигнете мръсните цели, и после ще забиете отново делото в девета глуха.
За да съдиш, трябва съвест. Не трябва нищо друго. Хората са отвратени от това, което виждат. Хората знаят истината. Слухът е единствената им истина и те вече се подиграват на туткавото, неравномерно, гушаво и болно правосъдие у нас – като се почне от ченгетата, които са събирали доказателства, и се свърши с несмеещите да предяват обвинение на нито един човек от властта прокурори. Всички тези българи, от които зависи истината да излезе на бял свят се държат като смешници на гробище. Преди време Румен Петков ми обеща, че един ден истината за Белнейски ще излезе на бял свят. Убеден съм, че ще е така. Истината няма да може да бъде скрита. Колкото и да сме страхливи и да ни се иска да я няма. Дотогава ще живеем живота си с правосъдие под ръка – то служи днес единствено за самозадоволяване на политическата класа. Като едно време.
Мартин Карбовски
В.”Стандарт”