ПРАВООХРАНИТЕЛЯТ. КОЛКОТО И ДА СЕ САМОЗАБРАВЯ, СРЕЩАТА НА ДУШАТА МУ С „ВЕЛИКАНА“ Е НЕИЗБЕЖНА

Св. Антоний се молел цяла година, за да му бъде открито какво става с душите на праведните и грешните  след смъртта.

В последвала нощ, повикан свише, той издигнал поглед и видял някакъв великан, безобразен и страшен, който с главата си докосвал облаците, а от земята се издигали някакви птици, на едни от които великанът преграждал пътя, а други прелитали през него и подминавайки го, вече безопасно се издигали нагоре.

За последните той скърцал със зъби, а на първите се радвал.

Тогава светията разбрал, че това се отнася за издигането на душите от земята и че този великан е нашият извечен враг, който спира нерадивите и покоряващите се на неговите внушения и им забранява да преминат по-нататък, а ревностните и невслушващите се в него не можел да задържи и те преминавали над него.

Авва Кроний свидетелства, че Антоний разказвал за това си видение, в което ръцете на великана били прострени към небето, а под него лежало  езеро с големина на море, в което падали „птиците“, които той удрял с ръка.

В Латинския патерик се излага мисълта, че „птиците“ само тогава били удряни от великана и падали в езерото, когато сами се спирали във въздуха под ръцете му, нямайки сили да се издигнат по-горе от тях.

А които били силни, да се издигнат над неговите ръце и глава, към тях той само скърцал със зъби и гледал как се издигали към небето, приемани от ангели.

Твърде надути и същевременно рутинни, остъргани в сухотата и в натрапчивата си нагоденост слова, ще се чуят днес.

С най- искрено чувство поздравявам всички служители на Националната полиция с професионалния празник на полицая, всички именници, но и всеки българин, пожелавайки здраве и благочестив страх в душите.

От Божия страх се ражда онази сила, която помага на човешката душа да се издигне нагоре, а не да е обречена на ударите на „великана“, падайки в езерото.

От Него се дава смелостта и неувяхващата храброст.

Правоохранителят, воинът е лишен от сила без Божия страх в сърцето си.

Колкото и да се самозабравя, срещата на душата му с „великана“ е неизбежна.

И ако е избрал да служи угодно на изкушенията му тук, така и ще го радва в ударите му към „езерото“.

Денят на Архангел Михаил е Ден за равносметка, която винаги върви с покаянието.

Нисшият в йерархията, архангел Михаил, не се подчинил на висшия в йерархията – Луцифер, разпознавайки противостоене на Истината – Бог.

А тези, които го послушали, от ангели станали бесове.

Затова, не само по себе си послушанието на йерархията е истина, но послушание в съгласие с Божията Воля, в духа на Истината, споделя архиепископ Аверкий Таушев.

Нека не се вписваме в онова тривиално облъчване и онази изкуствена нагласа на пожелания, които по-скоро биха дали коз на „великана“ да ни удря надолу и да се радва на изгодната за него наша духовна ограниченост.

Нека „скърцането със зъби“ да е негово, лишило го от възможността да се радва на всяка душа, разкаяла се за греховете си.

И нека не се сравняваме с тези, които плават на яхти, както насърчава протойерей Ткачов, но да се сравняваме с тези, които ядат хляб, изработен с честния труд на ръцете си, и които не се боят да заспят нощем, защото на такива хора не ще похлопа враг на портата.

Не завиждайте никому, заръчва той.

Трудно е да изживееш своя собствен живот, когато бленуваш да живееш нечий чужд живот.

Целият фокус трябва да е насочен към това — да изживеем достойно своя собствен живот.

Защото е казано, че „врагът има власт във въздуха да встъпва  в борба с преминаващите през него, като се старае да прегради техния път“.

Затова апостолът съветва:

„приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден (Еф. 6:13), и да се посрами врагът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас (Тит. 2:8)“.

Свети Архистратиже Божий Михаиле и всички Небесни сили, молете Бога за нас!

Бъдете честити!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС