По-скъп ток заради “народната” НЕК
Точно когато повечето енергетици в държавата тихо и кротко си обсъждаха бъдещето на АЕЦ "Белене" на форум във Варна миналата седмица, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) шокира обществото с новите цени на тока, които смята да въведе от 1 юли. За битовите потребители поскъпването е 18%, за малките фирми – 33%, а големите предприятия ще плащат с близо 39% повече. Това е тежък удар за индустрията и силен стимул за инфлацията. Потребителите всъщност плащат два пъти – веднъж директно по-високите сметки за тока, който консумират, и втори път през по-скъпите стоки.
Основният аргумент за повишението са скъпите суровини и инвестициите. Бизнесът, оpганизациите за защита на потребителите и повечето икономисти в страната обаче се съмняват доколко нарасналите разходи наистина предизвикват значителното увеличение. За повечето от тях причината е в липсата на истинска конкуренция в бранша. Както и в кръстосаното субсидиране към топлофикациите, някои термични централи и тока за бита, което продължава да се прави през НЕК напук на всички еврорегламенти и обещанието на страната ни да ги спазва.
Тези съмнения неочаквано бяха потвърдени от Брюксел. В четвъртък Европейската комисия обяви, че срещу България има наказателна процедура и само месец ни дели от съдебно дело в Страсбург заради изкривяването на енергийния пазар в страната чрез монопола на НЕК (виж другия текст). Непрозрачността и недостигът на конкуренция, които са неизменен спътник на монопола, винаги водят до волности с цените.
Лъжат ли с цената на тока
Няма как цените на електроенергията в България да не растат, след като дълго време бяха задържани изкуствено и в момента са най-ниски в Европейски съюз и в региона, суровините поскъпват, а енергийните фирми са притиснати да инвестират в екология и намаляване на загубите. Въпросът е къде по веригата производство – пренос – потребление и колко трябва да е ръстът.
Цените за краен потребител (по които продават тока ЕРП-тата) се предвижда да бъдат повишени средно с около 16.9 на сто, но тарифите на НЕК се вдигат с 25.5 на сто. Преди тях по веригата нагоре се променят и цените на електроцентралите – точно с колко за отделните производители не беше съобщено. От електрокомпанията купува
т директно ток електроразпределенията и повечето големи промишлени фирми. Миналото лято пак при НЕК цената скочи с около 45%. Тоест само за една година в тази част има сумарно поскъпване с повече от 70 на сто.
Какви точно разходи стоят зад тези ценови подскоци не е известно. Проблемът е, че точно в този сегмент на пазара тарифите се формират напълно непрозрачно – няма публична информация колко точно плаща електрокомпанията на всеки от производителите, какви са реалните й разходи и какви трансформации претърпяват цените в нея, докато стигнат до ЕРП-тата и предприятията. При тази ситуация никой не може да каже колко струва наистина електричеството в България.
От електроразпределенията направо заявиха, че ДКЕВР "борави твърде свободно с ценообразуващите компоненти" и съвсем целенасочено намалява приходите в CEZ, E.ON и EVN, а в същото време манипулира обществото с изявления за печалбите и високите норми на възвръщаемост за чуждестранните инвеститори. По експертни данни от планираното 18-процентно увеличение за сумарно за крайните потребители всъщност само един процент влиза в ЕРП-ата, останалите 99 на сто отиват в държавния бюджет чрез ДДС-отчисленията и в НЕК.
Пак кроссубсидии
Този път регулаторът открито играе в полза на топлофикациите и НЕК. Както и в угода на политиците и енергийния министър Петър Димитров, който от месеци се опитва да залъгва обществото с изявления, че цените на тока в България ще си останат ниски. "За да няма фалити на топлофикации и хората да не се откажат от услугата топлоснабдяване, не можем да си позволим да вдигнем цената на парното с повече от 14%", заяви тази седмица председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов.
За да омекоти удара с поскъпването на парното за битовите потребители, като субсидира топлофикациите, чиито финансови загуби растат, комисията увеличи с 45.32% цената на електроенергията, която те произвеждат по комбиниран начин. През тарифите на НЕК повишението се вкарва в общата сметка за крайните потребители. Това на практика представлява кръстосано субсидиране, каквото европейските правила и българският закон за енергетика забраняват. Освен парното през НЕК ще се субсидират и някои от големите ТЕЦ – тези, които са на дългосрочни договори, заради изпълнението на големи инвестиционни проекти и чиято цена, освен че е по-висока от тази на останалите централи, е и търговска тайна. По дългосрочни договори НЕК изкупува тока от трите централи в комплекса "Марица-изток", които осигуряват една трета от електроенергията в страната. Чрез миксирането на цените в националната компания кроссубсидиране има и от АЕЦ "Козлодуй" към някои производители. Като ТЕЦ "Марица 3" – Димитровград и ТЕЦ "Бобов дол" (първият собственост на Христо Ковачки, вторият на път да бъде придобит от него), например, които получават по-високи цени за сметка на атомната централа. Сигурно затова при по-малко от 15% средно поскъпване на тока на входа на НЕК на изхода й токът скача с 25.5%.
Пак през НЕК индустрията субсидира битовите потребители. Иначе няма логика цената за големите фирми да скача с 39 на сто, а за населението тя да пълзи едва-едва нагоре. Вероятно по тази причина в средите на бизнеса с ирония наричат електрокомпанията народната НЕК. Навсякъде в държавите с развит пазар практиката е обратна – цените за фирмите са по-ниски и нарастват по-малко, а голямото поскъпване е при битовите потребители. Така умните правителства контролират инфлацията и ограничават използването на тока за домашни нужди, което е най-неефективно – при докарването до домовете има най-големи загуби и се правят най-големи разходи.
В. “Капитал”