ПО ПОВОД ВЧЕРАШНИЯ ДЕВЕТИ. СТРАДАХА, КОПЕЛЕ, МНОГО СТРАДАХА ПОД РУСКИ БОТУШ

Познавам лично, за моя чест и огромно удоволствие, най-шумните антикомунисти днес. Онези, които не спират да ни напомнят как се влизало в затвора за виц срещу „бай Тошо“. Знам ги.

Преди 89-а всички те живееха в стари достолепни сгради между Попа и пазарчето на“Графа“. До днешен, де, то си е наследствено.

Като току що преселило се от Пазарджик селянче тогава, бях изумен да видя мъките, които комунизмът им причиняваше. До един се носеха в чисто нови дънкови костюми „Лий Купър“ или „Райфъл“, по-отворените маниерно разтваряха Марлборо или Кент, разнасяха оригинални плочи на Сабат или ЕЛО край Синьото и Кравай, до един учеха в Английската или Френската гимназия…

Страдаха, копеле, много страдаха под руския ботуш. Както и днес.

Добре че пък, в моя случай, беше Леда Тасева, Бог да я прости, която през сестра си в Западна Германия ми уреди едни жестоки, тесни жабешко зелени, кадифени джинси. Тогава завинаги захвърлих пазарджишките безформени „Рила“, навлякох Жабите и станах антикомунист.

Но… никой не ме прие в тази партия. Нито тогава, нито сега. Нямам представа защо.

Степан Поляков