Пощенска картичка до Премиера
Г-н Борисов,
Пиша Ви набързо, тъй като си стягам куфарите за Сибир. Отивам по молба на мои приятели руски дисиденти, които са на заточение там. Те бяха въдворени в мъртвите сибирски полета от безжалостния диктатор Владимир Путин, тъй като години наред устояваха правата на нещастните руски пенсионери. Както обикновена става в тази мрачна държава техният порив за справедливост беше прекършен от корен и днес средната пенсия в Русия е едва 7.594 рубли, което е някакви си 253 щатски долара. Последното, което извоюваха моите приятели преди бъдат запратени в Сибир е, че до края на тази година средната пенсия ще стане 8.500 рубли, което, както и да го смятаме, си е 410 лева. Единственото, което спасява самотните пенсионери там, е че не плащат градски телефони и таксата за парно отопление им е символична. Те живеят скучно. Ако си предадат старата жигулка на АвтоВаз, могат да си купят на половин цена нова жигулка. Но ако искат фолксваген, трябва да доплатят, представете си…
Г-н Борисов,
Ще пътувам за Русия с влак втора класа. Нямам възможност да отида с колата, тъй като за да напълня резервоара, първо трябва да я продам, а после няма да има какво да пълня.
С моите приятели-дисиденти от Сибир ни свързат главно две неща – демокрацията и Лукоил. През деветдесетте години ние заедно се воювахме за демокрация и жаждахме да се докоснем до евроатлантическите ценности. Тук, в България, донякъде успяхме.
Но се появиха нови проблеми.
Къмто днешна дата аз и моите руски приятели негодуваме срещу високите цени на бензина – аз тук, а те в Русия.
Второто, което крепи нашата дружба от векове за векове – това е Лукойл. В затънтеното сибирско градче, където живеят моите приятели-дисиденти бензинът се доставя от Лукойл. Аз също наливам от бензиностанция на Лукоил, но казват, че това няма значение, тъй като всичко у нас е Лукоил – в смисъл, че цените са едни и същи.
Моите сибирски приятели купуват към днешната дата бензина А-95 на цена между 24 и 26 рубли. Което, г-н Премиер, означава – между 0.80 и 0.86 щатски долара. Някъде към 1.20 наши пари.
Като разсъждавахме по разликите в цените, моите руски приятели ми казаха, че направо могат да ни внесат бензин, даже на още по-ниски цени. Тъй, че дори да платим свещения европейски акциз от 71 ст. за литър, пак ще сме на келепир.
Обаче аз казах на моите руски приятели, че Вие с вашия приятел Валентин Златев ги решавате тези неща.
А пък те знаете ли какво ми отговориха?
– Виж, батька, щом те двамата са приятели, ти си стягай багажа и идвай при нас в Сибир.
Та, затова съм се запътил нататък, г-н Премиер. Ще се установя някъде в Томск, или в Нижневартовск. В краен случай може и да се пенсионирам там.
С большим уважением:
Желев, Живко Иванович
болгаро-советский и болгаро-русский дисидент
* * *
Живко Желев