Потресаващото лице на войната! Не мога да мълча.
Казвам се Евгений Поддубний. Специален кореспондент съм на телевизионния канал ТВ център. Дойдох в Цхинвали на 5 август, върнах се в Москва на 14 август.
Ще ви разкажа за това, което видях със собствените си очи. След като се върнах в Москва и прочетох това, което се пише в интернет, просто не мога да мълча.
7 август. Узнахме, че осетинските позиции в района на село Хетогоруво са обстрелвани с гранатомети. Тръгнахме натам, селото е близо до Цхинвали.
С нас беше група от Първи канал. Когато пристигнахме, отидохме на осетинските позиции. Наоколо 
рядко се чуваха звуци от минометни снаряди, осетинските опълченци се бяха притаили в окопите и не откриваха огън. По-късно научих защо – те нямаха миномети, а грузинците притежаваха такива. Операторът Лех Комаров поснима и решихме да се приберем в колата. Тъкмо нашата група излезе на централния площад и по нас беше открит огън от миномет. Успяхме да се скрием в подходяща яма и да се опазим. Така успяхме и да се доберем до колата, която беше поразена от няколко осколки.
Вечерта чухме, че президента на Грузия Миахил Саакашвили заявил, че той не смята, че силовия вариант ще реши конфликта.
Стана тихо. Минометите и автоматите замълчаха.
До началото на войната оставаха около три часа.
В 23,47 часа на 7 август започна интензивния обстрел на Цхинвали. Погледнах часовника, когато на 300 метра от нашата група паднаха първите залпове на устоновката ГРАД. Естествено, оказахме се на земята.
Половин час до бойните действия почти всички журналисти, които се намираха в града, отидоха в обединителен щаб по поддържане на мира, за да запишат изявлението на командващия ССПМ Марат Кулахметов. Генералът беше длъжен да разкаже за хода на преговорите между Попов и Якобошвили. Но Кулахметов даде съвсем друго изявление. Веднага след първите залпове ние побегнахме към кабинета на командващия, и той каза, съвсем спокойно каза, че само разговорял с грузинската страна, поискал обяснения, и те, моля ви се, заявили – това е война. Трябва да отбележа, че до началото на бойните действия, старши военният началник от грузинска страна по какъвто и да е повод отбягваше разположението на щаба.
Генералът и екипът, който трябваше да разказва за хода на преговорите, седнаха в колите и заминаха за Гори. Те даже не взеха и личните си вещи.
С всеки час артилерийския огън се усилваше. Сравняваха града със земята с миномети, гаубици САУ, ГРАД, летеше и грузинската авиация.
През цялото това време журналистите се намираха на територията на щаба – отначало в бункера, който може да те спаси само от осколките, но не и от пряко нападение, после, когато в базата започнаха да бягат мирни жители, ние изляхоме на улицата. Призори беше ясно, че след тази грузинска подготовка с наземните части в операция “Чиста земя” в Цхинвали вече има много загинали.
В утрото на 8 август в столицата на републиката влезе войска за подръжка на бронетехниката. Грузинска войска. Имаше три основни направления на штурма: южен – от страната на Гори, северен – от страната на грузинските Тамарашени и Кехфи и източен – Ердви и Приси. Към 10 часа в базата на миротворческите сили дойдоха танкове. Миротворците не стреляха. Такава беше заповедта. А и с автомати да тръгнеш срещу танкове, си е просто самоубийство, а освен Калашников у бойците нямаше нищо друго. Журналистите се намираха в зданието Бани. Танкът, който стреля по съседната постройка, бе обезвреден навреме. Направи го лично генерал Бранкевич, секретар на съвета за безопасност на Южна Осетия. Към този момент вече течеше 16-тия час на войната.
И точно тогава се намесиха руската артилерия и авиация. Първият щурм бе спрян, но обстрелът на Цхинвали от грузинска страна продължаваше. Руските пушки стреляха по грузинските позиции, а осетинските опълченци започнаха да притискат грузинските войници.
На 8 август през втората половина на деня за първи път излязохме из града. По улиците имаше много убити. Грузинци, осетинци, в града горяха около осем танка. В болницата имаше огромно количество ранени.
В моргата, която се намираше на първия етаж, нямаше свободни места. Трупове, гора от трупове. Горните етажи на болницата бяха разрушени от танковете. Попитах приятеля си, хирурга Сергей Цховребов – осетинските опълченци бяха ли на територията на болницата, че е стреляно по болницата? Той каза, че имало само ранени. Или грузинците не са знаели, че това е болница, или нещо им е показало, но те пряко са обстрелвали операционните. Аз на Сергей вярвам.
Трима лекари умряха при първия обстрел на болницата. Те са пренасяли лекарства от горните етажи в бункера. Отново започна обстрел на града, някъде недалеко се чуваха минометни снаряди.
Към нас се приближи мъж и с жест ни въведе в дома си. Отидохме в спалнята и той ни отведе до голяма двойна спалня, откри покривалото, а там – неговата жена и дъщеря – обгорели и без глави. Тук, в интернет, много се приказва, но аз ви показвам тези тела.
После последва още един, втори щурм. Той беше още по-кръвопролитен.
Грузинските спецчасти влязоха в града при ожесточено съпротивление на осетинските опълченци. Те дойдоха, добре екипирани и подготвени, но ги посрещнаха гладни и изпокъсани мъже с автомати. До щаба на миротворческите сили, грузинците стигнаха на петдесет метра.
В този момент от Цхинвали – на свой страх и риск – решиха да се евакуират няколко журналисти, те бяха взели със себе си и мирни жители, които се намираха на разположение на щаба на миротворческите сили.
Накрая в града останаха само четири снимачни групи – нашата, на Първи канал, НТВ и украинският Интер. Молехме се 
с автомобилите на колегите да стигнем до Джава. Нощта на 9 срещу 10 август влязох в града с групата на Първи канал. Градът гореше.
Хората ни караха да влизаме в домовете им да снимаме мъртвите им роднини.
На сутринта на 10 август видях на улицата в столицата на Южна Осетия руски танкове. Влязоха части на 59 армия. Стана по-леко.
Батальонът на руските миротворчески сили втори следобед се намираха в обкръжение, но така и не бяха пропуснали грузинските бронетранспортьори в Цхинвали. Южното направление не беше по зъба на настъпващите грузинци, защото 48 часа 180 руски войници и офицери там държаха позицията неистово.
Когато пристигнахме, дълго въобще не можехме да говорим. От военното градче нищо не беше останало. 18 убити имаше в малкото котелно помещение. Базата се обстрелваше от снайпери и труповете изнасяхме под прикритието на бронята на танковете.
В града започнаха погребения, но ние се бяха разбрали да не снимаме церемониите. На хората и без това им беше страшно тежко.
Аз, разбира се, не разказах всичко. Нужно ми е да си събера мислите. Специално се постарах да описвам максимално сухо. Но!
Първите военни действия започна грузинската страна! Руските военни влязоха в Южна Осетия 16 часа след началото на операция “Чиста земя”!
Нито една снимачна група от западните твканали нямаше в Цхинвали до момента на края на активните бойни действия! Руската авиация нанесла удар по военната инфраструктура! За пример ще кажа, че в град Гори грузинските военни бяха установили системата ГРАД на централния стадион. Тогава кого да виним за това, че Гори беше разрушен?
На война няма виновни и прави, но има някаква точка на справедливост. По мое мнение, грузинското ръководство в тази ситуация прояви невероятна жестокост и безродност. Има такъв термин – военен престъпник. Това, което се случи в тези дни беше военно престъпление на грузинското ръководство.
И именно официално Тбилиси е виновно за смъртта на осетинци, грузинци и руснаци.
Всички снимки можете да видите тук: