Посрещане в ареста: Иванеее, с теб ли е Емо, шефа на БОП-а?

20 октомври. Късен следобед.

Варненски следствен арест. Водят в него задържаният за наркотрафик, проституция и трафик на хора общински съветник от ДПС Иван Славков. От петък, когато Славков лежи в болница под засилено полицейско присъствие, в ареста са наясно каква орисия чака Славков. И го чакат с радостен патос.

Когато Иван Славков е въдворен в килия №16

по стените на останалите килии започват да думкат и да се провикват: “Иванеее, с теб ли е Емо? Водиш ли и Емо? С тебе ли е, сега да те оправя?!”.

Емо не е поредната шматка от улицата. Емо е Емил Михайлов – шеф на сектор “Противодействие на тежката организирана престъпност” /бивша БОП/ – Варна.

Защо съкафезниците на Иван Славков не го приемат с присъщата солидарност на хора с една съдба? Защо викат от радост, когато разбират, че Славков идва в ареста при тях? Защо питат за Емо с нескрито злорадство?

Защото повечето от тези, които търкат нарове в килиите на следствения арест са изработени именно от Емо и от Иван Славков.

Всички те знаят прекрасно взаимовръзката на Емо с наркогрупировката “Фирмата”. И реват от килиите: “Има справедливост!”.

Истинска справедливост обаче никога няма. Докато в следствения арест цари въодушевление, МВР и варненската вътрешна дирекция нямат и хабер за скандала. Скандал, който ако беше отразен от чуждестранна медия щеше да предизвика фурор. Само това, което се разиграва в момента на въдворяването на Славков в ареста, трябва да говори на висшите офицери от ОДП – Варна, че нещо около техния Емо не е съвсем наред.

Междувременно антимафиот №1 на морската столица Емил Михайлов отново е в отпуск, този път в болнични. От два месеца той и най-верните му бопаджии непрекъснато менкат отпуски и болнични, и почти не се завъртат на работа.

Ако се появят ходят като мухи без глави. Първо, защото никой от останалите служби не разговаря с тях. Второ, защото вече не знаят какво точно да правят.

Преди дни бопаджиите, които понастоящем са под шапката на “Криминална полиция” в ОДП – Варна пишат жалба до вътрешния министър Михаил Миков, до премиера Сергей Станишев и до ДАНС.

Антимафиотите са обидени, че са напълно изолирани от ръководството на ОДП – Варна, и че шефът на вътрешната дирекция комисар Митко Димитров им нямал доверие.

Пак вчера във варненския следствен арест гъмжи и от представители на Военна прокуратура, които правят разпити на подследствени. Разпитите са във връзка с определени ченгета. Духовете в ОДП – Варна се разбунват и полицаи отиват на място за да видят за какво става дума и подплашени кой от тях може да изгори. Военните прокурори обаче елегантно им показват, че мястото им не е там и не им дават никаква информация.

Шефът на варненската вътрешна дирекция комисар Митко Димитров си докара катастрофалния провал с бопаджиите сам. Защото не посмя да направи нищо за да закове или оправдае нерегламентираните им връзки с наркогрупировката “Фирмата”, за която днес се пъчи като инспектор Дю дю, че е разгромил.

Защо се сви като мишка шефът на ОДП – Варна? Защото, ако беше забил ножа до кокъл, отговорността трябваше да поеме и той.

Така местният шериф направи най-глупавия ход – опита се да изчака нещата сами да отшумят. И не изчисли, че някои хора просто нямат таван.

Преди четири месеца лично шефът на ОДП – Варна Митко Димитров получи няколко сигнала, че служители на сектор БОП – Варна нерегламентирано се заиграват с определени лица, свързани с наркогрупировката “Фирмата”. Посочени му бяха лица от подземния свят, които са посредници на поръчките, както и акции, които са изпълнявани под диригентската палка на този, който “поръчва музиката”.

Отговорът на комисаря бе, че ще алармира “Вътрешна сигурност” в ОДП – Варна. Месеци наред “Вътрешна сигурност” трябваше нещо да направи по купищата сигнали.

Докато се стигна до драстичния случай, в който в болнична стая, в която лежаха двама арестанти, не бе набутана на единия спринцовка с хероин. За да даде “правилни показания”.

Комисар Димитров бе незабавно алармиран по случая.

“Сериознооо?!” каза той по телефона и затвори. След което телефонът му цяла нощ беше изключен дори и за онези, на които иначе служебно трябва да вдига.

В болницата отиде човек на “Вътрешна сигурност”. Седя там часове. Алармиран бе и военен прокурор. И една цивилна прокурорка, която е непрекъснато телевизионна звезда, давайки пресконференции заедно с комисар Димитров. Прокурорката предпочете да работи “по вътрешно убеждение”, че “такива неща бопаджиите не можели да направят” и си изми ръцете.

По случая бе заведена проверка.
Дни по-късно обаче същият шеф на ОДП –Варна призна, че в кошчето на стаята е намерена спринцовка с остатъци на хероин, но човекът му от “Вътрешна сигурност”, който иначе седял часове в болничната стая не направил възможното за да бъде взета по законен път кръвна проба от арестанта.

На въпроса на комисар Димитров какво е правел тогава толкова часове в стаята, “вътрешния” отговорил: “Ами не се светнах, бе, шефе!”.

За какъв такъв е това ченге като не светва тогава, когато трябва – не става ясно. А дали пък нарочно не е трябвало да не се светне?

Нататък проверката не може да покаже нищо, естествено. И не може да уличи антимафиоти, които са влезли в стаята. Защото са изтървани ценни часове и действия.

Това обаче е достатъчно, оттам нататък без да го питаш, комисар Димитров непрекъснато подозрително и словоохотливо да обяснява как нищо не се намерило и нищо не излязло от този сигнал.

Фактът обаче, че в стая с арестанти има спринцовка с хероин изобщо не бе коментиран, като че ли става дума за пакетче семки.

В последващите месеци шефът на вътрешната дирекция получаваше надлежно оперативни сигнали за всички набърквания на подопечните си антимафиоти в мръсни игри.

“Вътрешна сигурност” продължаваше да работи. Светната или несветната, вече няма значение.

Още със задържането на групата на Красьо Дългия, ченгетата работили по разработката цвилеха от кеф, че точно в този момент шефът та БОП Емил Михайлов излязъл в отпуск. “Да го бях поръчал този отпуск, нямаше да ми дойде така дюшеш!”, радваше се като дете топполицай №1.

Бопаджиите ставаха все по-изолирани. Въпреки, че действаха своите си операции и мачкаха всички онези, които не влизаха в схемата на наркогрупировката “Фирмата”. А и висшето ръководство се правеше, че през цялото време е за лимонада.

“Вътрешна сигурност” знаеше кой, как и по какъв начин дава парите. Висшето ръководство на ОДП – Варна също. Никой не си мръдна пръстта за да закове корумрираните.

За четири месеца само по едно сересе да им бяха закачили – всичко щеше да лъсне.

Висшите ченгета от ОДП –Варна обаче предпочетоха “византийския път” – що те ще си цапат ръцете и селски тарикатски се надяваха по административен път да разкарат ченгетата, в които се съмняват.

А и да не забравяме – същите антимафиоти бяха богопомазани от бившия шеф на РДВР – Варна ген. Веселин Петров, който пък наложи тогава като свой заместник – Митко Димитров. И до днес топлата връзка между двамата не секва. Даже е прекалено и натрапчиво гореща.

На висшето ръководство оперативно бе подсказано, че лица от ъндърграунда са готови да свидетелстват за това как и кога са давани пари на ченгета. Никой от тях не прояви интерес.

Когато afera.bg започна серия от журналистически разследвания за блатото във варненската вътрешна дирекция, жегата стана неописуема. Но вместо да бъдат разработвани бопаджиите, на мушката бе поставена главната редакторка на afera.bg. Проверяваха се контактите и, връзките и, телефоните и всичко, което можеше да я закове, като дори е мислено и за арест. За лош късмет журналистката не се оказва престъпничка и номера не минава.

Това по никакъв начин не озадачава висшето ръководство на ОДП –Варна. То си играе на интриги и шушукане из дирекцията.

Каквото трябва да се прави се прави без знанието на антимафиотите, всеки се пази от всеки, търсят се вътрешни врагове, които “нямат лица”. Пържат се един друг.

Директорът на ОДП не прави рапорт до вътрешния министър за да сигнализира за обстановката в дирекцията и да поиска сам проверка на сигналите, получени за висшите си антимафиоти.

Не си мърда и пръста, когато на бял свят лъсва диагнозата на Емил Михайлов, който е лежал в психиатрия и по никакви вътрешни наредби не може да заема такъв пост. Не обяснява и защо, и как не е минавал на психоподбори.

Никой не проявява интерес и когато е посочено точно лицето, което носи парите към висши полицаи, лице, свързано с Иван Славков. А някои в ОДП- Варна вече стъпват по пачки.

Блатото е миризливо и ако единият потъне, влачи след себе си останалите.

В началото на септември, ден след като и ДАНС е алармирана за случващото се, четирима антимафиоти от един сектор си взимат шапките и излизат в отпуск.

Това е нечувано нарушение на вътрешните правилници в МВР. Не може повече от един човек от един сектор да излезе в отпуск.

В ОДП – Варна обаче ръководството е щастливо – “предателите” ги няма. Да правят каквото щат.

Нататък следват акции една след друга като на филм. Едните ченгета пържат другите. И обратно. Веселин Данов пада в тигана, понеже много му знае устата и влиза в специгра, която никак не се нрави на “печените” веселинпетровци. “Спартак” е атакуван, обаче два часа преди това пак подопечни на комисар Митко Димитров предупреждават Иван Славков и той духва за Турция.

Никой от “Вътрешна сигурност”, нито пък Димитров търси кой е тоя, който вече очевадно работи за боса на наркотиците и проституцията.

Затова пък заместникът на ОДП –Варна Диян Нанов, разконспириран от медиите като човек на ДПС, напоително уведомява за разговора си с Касим Дал шефа си Димитров. По-късно Димитров “се отблагодарява” като споделя, че Нанов го е “изработил” здраво. Димитров непрекъснато играе ролята на “изработен” – пред свои и чужди, и счита, че това ще му донесе успех при лавирането.

Целта обаче трябва да е постигната – мафията във Варна трябва да е съсипана и то от ръката на Митко Димитров. Те това се казва слава. И тур за овации.

От цялата дунанма в най-печеливша позиция е наркобосът на “Фирмата” Веско Жеков, който тихомълком бе закаран в съда за да му се отблагодарят с “домашен арест”, понеже много пеел срещу съдружника си.

Никой обаче не провери информациите, че именно Веско Жеков още от юли гърмеше, въпреки че бе на издирване, че септември – октомври ще се върне на бял кон, че “нещо ще се случи и той ще се оправи”, че “27 ченгета от варненската вътрешна дирекция са на заплата при него”.

Днес комисар Димитров си мисли, че е герой.

За днес може би –да, но утре, когато започнат да му лъсват доказателствата и когато ще се наложи да отговаря на тежките въпроси защо, как и поради какви причини проспа антимафиотската си пробойна, може и да се върне оттам откъдето е дошъл.

Защото аз отдавна не вярвам на помпозни официални изявления на МВР и “ужасяващи” разкрития на ченгетата, които впоследствие се пукат като балони в съда.

Днес антимафиотите, на които комисар Димитров не посмя да посегне от страх за да не си загуби топлото местенце, пишат жалби срещу него. Че им нямал доверие.

А иначе, парите продължават да текат за сведение на местния провинциален шериф.

Както и наркотрафика, и проституцията не са секнали. Въпреки идиотските изявления по пресконференции, че “пазарът бил децентрализиран”.

Очевидно децентрализирани са нечии висши мозъци в ОДП –Варна, че не могат да фокусират Близнаците и Коджата като начало. И Янко – посредникът към куките.

В ОДП -Варна изобщо обаче нямат хабер от разследване. На тях им е най-лесно така: хващат един, притискат като да напише жалба срещу друг, или пък спрятат комбинация с доверените си агенти, които после пърраж като цаца. Поради тази причина досега съдебните резултати от акциите им в съда са трагично печални. Комисар Димитров обича да се хваща на бас. Последния бил, че до Нова година щял да бие шута на някои хора от дирекцията.

Забравете да ги хване в корупция обаче, байряма мина, шумотевицата осуети онова, което трябваше да бъде свършено. Защото така трябваше да стане. Да няма нито едно ченге с белезници, за да не се разплете кълбото на корумпираната полицейска машина.

Сега в краен случай, или някой ще напусне сам, или ще отнесе наказание, или уволнение.
Все е нещо пред алтернативата да влезеш в ареста, защото там арестантите отсега ги викат поименно.

Малко преди да стане шеф на ОДП –Варна комисар Митко Димитров молеше на колене една медия да не изнесе цялата истина за скандала с репортаж на ББС за изнасянето на деца навън. Не го правеше за себе си, а за да спаси задника на тогавашния си шеф ген. Веселин Петров и министъра си Румен Петков.

Малко по-късно той оглави вътрешната дирекция. Вече не е човек на Румен Петков. Сега си говори директно с Миков.

Дали рапортува, че умишлено пропусна да извади корупцията във варненската дирекция на длан?

Долна история.

Веселина Томова