ПОСЛЕДНА ДУМА. КАТО НЕ МОЖЕ В БЪЛГАРИЯ ДА ИМА „МЕЧ“, ТО ПОНЕ „СЛОВЕСЕН МЕЧ“ ДА ИМА
На 25 септември т.г., понеделник, във Варненския окръжен съд ще се проведе, вероятно, последното съдебно заседание на втора инстанция по делото „Бившият шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и „дясната му ръка“ Добромир Досев срещу сайта АФЕРА и Веселина Томова“.
Делото се води срещу сайта АФЕРА и Веселина Томова, заради това, че бившите бопаджии Емил Михайлов и Добромир Досев били оклеветени и „претърпели болки и страдания“ от две статии:
и
На първа инстанция – във Варненския Районен съд Веселина Томова бе призната за невиновна и е оправдана от съдия Румяна Петрова, заради това, че в публикуваната статия: „ЕКСКЛУЗИВНО! ЧЕРНИЯ РОДИ: ЗА КАКВИ УБИЙСТВА ГОВОРИТЕ? ИЗКАРАХТЕ МЕ СУПЕР МАФИОТ, НАЙ-ЛОШИЯТ ЧОВЕК В СТРАНАТА.НЯМАМ ВИНА И ТОЗИ ПЪТ ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА НА ДЪРЖАВА И ПРАВИТЕЛСТВО НЯМА ДА СЪМ! ИМАМ МНОГО НЕЩА ДА КАЗВАМ!“ е приписала на тъжителите Михайлов и Досев извършване на престъпление – даване на подкуп, както и да е разгласила пет клеветнически твърдения срешу тъжителите Емил Михайлов и Добромир Досев.
В същото време съдия Румяна Петрова е признала Веселина Томова за виновна за статията – откъс от книгата и „Бандитска Варна“ – „ЧЕРНИЯ РОДИ. „За Черния Роди получих 3000 лева награда като „информатор”. Пазя си още някъде документа, върху който се подписах. Отдолу стоеше подписа на вътрешния министър. Пари обаче не взех. Те отидоха в бопаджията.“, с което е осъществила състав на престъпление по чл.148 ал.2, като и се налага наказание ГЛОБА в размер на 5000 лева, както и наказание „Обществено порицание“, което значи да ти окачат присъдата „в кметството“, каквото и да означава това.
Веселина Томова е осъдена и да заплати обезщетение на Емил Михайлов от 2000 лева, признати от предявения от него иск за 10 000 лв. А на Досев пък Томова трябва да плати 200 лева повече – 2200 лева.
Така, на практика, Веселина Томова за статията „ЕКСКЛУЗИВНО! ЧЕРНИЯ РОДИ: ЗА КАКВИ УБИЙСТВА ГОВОРИТЕ? ИЗКАРАХТЕ МЕ СУПЕР МАФИОТ, НАЙ-ЛОШИЯТ ЧОВЕК В СТРАНАТА.НЯМАМ ВИНА И ТОЗИ ПЪТ ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА НА ДЪРЖАВА И ПРАВИТЕЛСТВО НЯМА ДА СЪМ! ИМАМ МНОГО НЕЩА ДА КАЗВАМ!“ е напълно оправдана.
Обаче за статията „ЧЕРНИЯ РОДИ. „За Черния Роди получих 3000 лева награда като „информатор”. Пазя си още някъде документа, върху който се подписах. Отдолу стоеше подписа на вътрешния министър. Пари обаче не взех. Те отидоха в бопаджията.“ – откъс от книгата и „Бандитска Варна“ хем е осъдена като виновна, хем е оправдана.
И двете страни обжалваха решението на ВРС пред Варненски окръжен съд.
На съдебното заседание на 25 септември т.г. по делото във Варненски окръжен съд трябва да бъде докаран от столичния арест и Радослав Калчев – Черния Роди, който ще даде свидетелски показания.
…
И тъй като т.нар. „последна дума“ пред съда, в качеството ми на подсъдима, няма да има никакво особено значение за пред съда, публикувам предварително тази своя „последна дума“, защото тя има значение единствено за моите читатели, приятели, съмишленици и последователи. И не пред съда, пред тях съм длъжна за нея!
За онези, които злостно могат да възразят, че предварителното публикуване на т.нар. „последна дума“ може да повлияе на съдебния състав, ще отговаря, че онова, което съм написала тук е писано многократно в сайта АФЕРА и по никакъв начин, видно от случващото се, не е повлияло на никоя отговорна институция, както и, че подготвения текст с позицията ми е написан независимо от това какви показания предстои да даде лицето Радослав Калчев – Черния Роди.
…
„Уважаеми господа окръжни съдии,
Уважаеми господин съдия – докладчик по делото Трайчо Атанасов,
Уважаеми господин съдия Петър Митев, чийто отвод поисках, заради написани 65 публикации в сайта АФЕРА, /остро критикуващи Вашата съдебна дейност по т.нар. „варненско мега дело“, критики, които се оправдаха с връщането на същото това т.нар. „варненско мега дело“ от ВКС за ново разглеждане отначало, заради груби процесуални нарушения по него/, и Вие не си дадохте отвод, поради изтъкнатия от Вас аргумент, споделян и от съдебния състав, че „не четете сайта АФЕРА и не следите творческото развитие на Веселина Томова“,
Уважаеми господин съдия Красимир Гайдаров,
На предишното съдебно заседание, отложено поради предстоящо явяване в съдебно заседание на свидетеля Радослав Калчев – Черния Роди, бях приготвила десетки страници със съдебна европейска практика и решения на съда в Страсбург.
По-късно прецених, че от тях тук няма никакъв смисъл, и че съм глупашки наивна, ако считам, че някой ще ги прочете. Скъсах всички тези листи и ги хвърлих на боклука. А дали аз или вие сте изтъкани от илюзии, някой ден в съда в Страсбург ще се разбере.
Осъдена съм на първа инстанция от Варненския Районен съд, заради описан епизод в книгата ми „Бандитска Варна“, издадена през 2009 година, преди 8 години, и преди шест години от датата на завеждане на делото срещу мен, книга, станала причина да бъда обвиняема по това дело, защото 6 години след написването и, тъжителите Емил Михайлов и Добромир Досев са прозряли, че били претърпели „болки и страдания“, и че били наклеветени. Откъсът от книгата ми „Бандитска Варна“, за който съм призната за виновна от ВРС е свързан с Радослав Калчев – Черния Роди и разказа му как е бил „нареден“ от Янко Колев и Веско Жеков и с каква сума са облагодетелствани Михайлов и Досев за това.
Формален повод за подаване на жалба от тъжителите е, че веднага след помпозната акция на МВР по т.нар. „разкриване“ на т.нар. „варненски килъри“ – ОПГ за убийства с ръководител Радослав Калчев – Черния Роди, аз съм поместила откъс от книгата си „Бандитска Варна“, издадена през 2009 книга, касаещ СЪЩАТА ИНФОРМАЦИЯ, подчертавам, СЪЩАТА ИНФОРМАЦИЯ, която Черния Роди бе изпратил под формата на писмо до сайта АФЕРА от чужбина, където се намираше, по повод на това, че е обявен за издирване и квалифициран като ръководител на „група за убийства“. СЪЩАТА ИНФОРМАЦИЯ, впрочем Черния Роди пак бе изпратил от чужбина и по време на т.нар. „варненско мега дело“, кореспонденция надлежно описана в книгата ми „Бандитска Варна“ преди 8 години.
1.По отношение на първата статия, обект на тъжбата на Емил Михайлов и Добромир Досев: „ЕКСКЛУЗИВНО! ЧЕРНИЯ РОДИ: ЗА КАКВИ УБИЙСТВА ГОВОРИТЕ? ИЗКАРАХТЕ МЕ СУПЕР МАФИОТ, НАЙ-ЛОШИЯТ ЧОВЕК В СТРАНАТА.НЯМАМ ВИНА И ТОЗИ ПЪТ ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА НА ДЪРЖАВА И ПРАВИТЕЛСТВО НЯМА ДА СЪМ! ИМАМ МНОГО НЕЩА ДА КАЗВАМ!“, е абсурдно дори да заявявам каквото и да е, или да коментирам, тъй като става дума за писмо, изпратено до сайта АФЕРА от Радослав Калчев – Черния Роди и публикувано от мен на сайта АФЕРА, без никаква редакторска намеса, дословно и без никакъв коментар от страна както на мен, така и на сайта АФЕРА.
Да искаш журналист да бъде осъден и на всичкото отгоре да ти плати хиляди левове, защото е публикувал позиция на трето лице /подчертавам: което и да е то, защото утре, ако лицата Михайлов и Досев бъдат обявени за издирване и пратят до АФЕРА писма с позицията си, по същият начин аз ще публикувам тази тяхна позиция!/, е пълен абсурд, според всички писани и неписани правила на свободата на словото. Това е все едно да застреляш вестоносеца, защото съдържанието на вестта, която носи не ти харесва.
По повод на тази публикация, обект на настоящето дело, обръщам внимание на уважаемите съдии и на един „случаен“ факт. Паралелно с делото, заведено срещу мен по повод на тази публикация от лицата Емил Михайлов и Добромир Досев, същите тези лица са завели дело и срещу Радослав Калчев – Черния Роди, което е завършило с оправдателна присъда на първа инстанция във ВРС.
Оставям на Вас, уважаеми съдии, да прецените „случайния факт“, че по това дело благосклонно от страна на двамата тъжители Емил Михайлов и Добромир Досев са допуснати две лица като свидетели. И сега, обърнете особено внимание кои са тези две лица – лицата Янко Колев – Каратиста и Веселин Жеков. И двете лица се произнасят със свидетелски показания по делото, изцяло обслужващи щенията на Емил Михайлов и Добромир Досев.
Обръщам внимание на уважаемите съдии, че същите две лица нееднократно са посочени от Радослав Калчев – Черния Роди /във всички писма до мен и сайта АФЕРА/ като лицата, свързани с бившия шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и неговата „дясна ръка“ в БОП – Варна Добромир Досев, които „са го оправили“ при проведената акция срещу него от бопаджиите Михайлов и Досев.
Обръщам внимание на уважаемите съдии, че в същото време лицето Веселин Жеков по досъдебното производство, провеждано срещу Емил Михайлов и Добромир Досев, което е приложено към настоящето дело, е дало показания, забележете!!! – пред съдия!, като е описало как е „бил оправен“ Радослав Калчев – Черния Роди, както е описана и цялата схема на даване на пари на двамата бопаджии, като основен двигател в нея е лицето Янко Колев – Каратиста.
На практика, лицето Веселин Жеков в своите показания потвърждава онова, което е написал в писмата си и Черния Роди. Още свидетели от досъдебното производство срещу Михайлов и Досев, пак пред съдия, дават идентични показания – как са пласирани пари към Михайлов и Досев, а един от тях – Светлин Иванов – Близнака дори разказва конкретно за среща при която е занесъл хиляди левове на Досев и Михайлов до Аквариума в Морската градина.
Същите лица – Янко Колев – Каратиста и Веселин Жеков сега дават показания в полза на Михайлов и Досев пред ВРС по делото, водено срещу Черния Роди. Апропо, лицето Веселин Жеков е свидетел срещу Радослав Калчев – Черния Роди и по настоящето досъдебно производство, което се води срещу Черния Роди, свързано с ОПГ за побои, тъй като скалъпените обвинения за ОПГ за убийства печално се спука като сапунен мехур. По същото това настоящо производство, водено срещу Черния Роди сега, при проявен особен интерес, в материалите по делото, може да се прочете и по чий „сигнал“ е била проведена преди години акцията от Михайлов и Досев срещу Черния Роди, за която той пише в писмото си до АФЕРА, – и дали сигналът е дошъл от лицето Янко Колев – Каратиста.
2. И тъй като натрапчивата теза на лицата Емил Михайлов и Добромир Досев през цялото време на воденото делото, в което съм подсъдима, е, че, видите ли, да, срещу тях имало заведено досъдебно производство от страна на Военна прокуратура, но то било прекратено, поради липса на доказателства, като журналист, чиято работа е да осветлява корупцията във всички етажи на властта, съм длъжна да Ви обърна внимание, уважаеми съдии:
– видно от материалите по воденото досъдебно производство срещу лицата Емил Михайлов и Добромир Досев е категорично ясно, че то е заведено след „справка“, изготвена от заместник – директора на ОД на МВР – Варна Диян Нанов, в която конкретно е описано, че има достатъчно данни за извършвани корупционни практики от двете лица Михайлов и Досев. Справката е написана на 7 септември 2008 година, заведена е на 17 септември във Военна прокуратура, а Военна прокуратура образува досъдебно производство №102 на 19 септември 2008 година срещу лицата Емил Михайлов и Добромир Досев.
– По досъдебното производство срещу Михайлов и Досев са използвани СРС, чийто срок е удължаван на два пъти. СРС са унищожени и по това досъдебно производство те няма как вече да бъдат прочетени.
Самият прокурор по делото заявява, че двете лица са опитни, обиграни и свързани с цялата правораздавателна система и не е трудно да знаят как да се пазят от СРС и че са станали техен обект. Обръщам внимание на уважаемите съдии, че по това производство има показания, дадени пред съдия, от няколко лица, но това е неглижирано от военния прокурор, който забележете! – „по необходимост“ прекратява досъдебното производство срещу Емил Михайлов и Добромир Досев „поради липса на доказателства за извършени престъпления по служба“.
Както и за Вас, и за мен, е знайно, уважаеми съдии, че СРС не са решаващия фактор при събиране на доказателства по едно досъдебно производство. Както и за Вас, и за мен, уважаеми съдии, е знайно, че куп, да не кажа, всички т.нар. „знакови дела“ са образувани и приключили с обвинителен акт именно поради превес единствено на дадени показания от свидетели пред съдия. На какво се дължи двойния аршин – как така за едни делата се базират единствено и само на дадени свидетелски показания, а за други – дадени свидетелски показания изобщо нямат значение, оставам Вие да преценявате. Още повече, че част от лицата, давали показания срещу Емил Михийлов и Добромир Досев, са лица, които са давали показания и по много други „знакови дела“, като техните показания са кредитирани там с охотно доверие от ниво – служби, МВР и прокуратура, до ниво последвал съд.
Нито аз, нито сайта ми АФЕРА е следствие, прокуратура или спецслужба, но, уважаеми съдии, аз съм журналист и съм длъжна да правя преценка, оценка, коментар, анализ и не на последно място да отправям критика към същите тези институции. Поредното решение на Европейския съд тези дни излезе със становище по повод на осъдителна присъда, дадена по делото „прокурор Кържев срещу България“, /апропо, осъден в България за клевета, защото дал остро интервю срещу прокуратурата/, че критиката към органите на властта, в случая става дума за прокурорите, но безспорно това се отнася и за антимафиотите, цитирам: „по отношение и на прокурорите границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица“.
Защо въпросният военен прокурор е прекратил досъдебното производство срещу Михайлов и Досев „по необходимост“ е очевадно за мен като журналист, надявам се и Вашите очи да не са затворени.
3. В процеса на съдебните заседания лицата Емил Михайлов и Добромир Досев нееднократно подчертаваха, заявяваха и натрапваха, че преместването им със заповед на вътрешния министър Михаил Миков по онова време /2008 година/ по районните управления, за срок от една година, не е „никакво наказание“, и че те самите били алармирали Инспектората на МВР да бъдат проверени, защото „сайта АФЕРА им пречел да си вършат работата“.
Бившият шеф на ТСБОП – Варна Емил Михайлов и неговата „дясна ръка“ Добромир Досев твърдяха нееднократно, че – забележете! – целия отдел за борба с наркотиците в ТСБОП – Варна, забележете! – едновременно цял отдел! – са подали рапорти за натрупан дълъг отпуск, защото сайта АФЕРА им пречел да си вършат работата и изобщо да работят, тъй като пишел „срещу тях“. Именно това се лее на купища страници, изписани до Инспектората на МВР от същите тия лица, които са приложени към настоящето дело.
Уважаеми съдии, направих си труда да проверя и не можах да открия никъде по света специална служба за борба с организирана престъпност, или неин отдел, които да абдикират, да си подават едновременно рапорт за отпуска и да оголват цяло спец.звено, самото защото не можели да работят, понеже някоя медия „им пречи“. Единственият такъв случай в световната практика е този – с ТСБОП – Варна в лицето на бившия и шеф Емил Михайлов и Добромир Досев, и техните подчинени от въпросното звено.
Като се абстрахирам, в кръга на шегата, че този факт ласкае професионалното ми его и работата ми на журналист, ще заявя, уважаеми съдии, че това е откровено манипулативен опит за бягство. Защото:
-На 4 септември 2008 година аз, в качеството ми на журналист, предадох дискета с материали от сайта АФЕРА и информация, която имах И за същите тези две лица, както и за ТСБОП – Варна, на тогавашния съветник на шефа на на ДАНС Петко Сертов – Алексей Петров. Срещата е била надлежно оформена по всички правила на ДАНС. След тази среща по случая с данни за корупция в ТСБОП – Варна, както и по високите етажи на властта и прокуратурата във Варна, ДАНС започна да работи, а аз взаимодействах със служител от ДАНС, който бе определен за това – Ангел Тянков.
– По същото време, три дни по-късно, заместник –директорът на ОД на МВР – Варна Диян Нанов написва „справка“, в която се сочи, че има достатъчно данни за извършвани корупционни практики от лицата Михайлов и Досев, справка по която е заведено досъдебно производство от Военна прокуратура. Държа да подчертая, че това се случва независимо от моите действия на разследващ журналист, алармирал ДАНС, и аз към онзи момент съм нямала информация за тази „справка“ по която е заведено последвалото досъдебно производство срещу тях.
– „Опитните, обиграни“ бопаджии Михайлов и Досев, /по дадената оценка за тях от самия военен прокурор, водещ досъдебното производство/, е нямало как да не знаят и да не са научили, че примката около тях се затяга. В книгата си „Бандитска Варна“ съм описала и епизод, в който самият шеф на ОД на МВР – Варна Митко Димитров ми заяви, че „много съм ги пресирала и притиснала, и че дори са обмисляли как да бъда арестувана, като съпричастна към ОПГ“. Приех това, като черен хумор, но очевидно не бе.
– В същото време лице от ъндърграунда, с което подържах контакт, забележете! – по негова инициатива! – и което ми даваше информация, включително и за нелицеприятни деятелности на Емил Михайлов и Добромир Досев, ме предупреди писмено, че ми готвят арест, което също приех като черен хумор, но очевидно не бе.
Дни по-късно при акция на ТСБОП – Варна лицето, което ми даваше информация, бе арестувано и приобщено към т.нар. „варненско дело“ без да има иначе никакво касание към него. Истинската цел на тази т.нар. „операция“ бе да бъде иззет компютъра на лицето „Сашко“, за да се прихване и изземе от него кореспонденцията ми с него. Това също е описано в книгата „Бандитска Варна“. Докато лежа в ареста, същото това лице „Сашко“ ме помоли го свържа с лица от ДАНС, за да отидат при него, и за да разкаже всичко онова, което знае за корупцията в БОП, полицията и прокуратурата. Благодарение на мен при него отидоха лица от ДАНС, но след като с тях влиза военен прокурор, който е свързан с определени практики, известни на лицето, „Сашко“ отказва да говори. Всичко това е описано в книгата ми „Бандитска Варна“.
-Така, на практика, знаещи, че по тях се работи, както от ДАНС, така и по досъдебно производство, чийто обект са, „елегантното измъкване“ на бившите бопаджии е да излязат вкупом в отпуск, да абдикират от задълженията си, обвинявайки сайта АФЕРА и Веселина Томова, че е виновна, че не можели да работят. Теза – абсурдна, гротескова и смешна.
4. На 26 ноември 2008 година със заповед на МВР министъра Михаил Миков всички „отпускари“ от ТСБОП – Варна, оголили цяла специална служба, призвана да се бори с организираната престъпност, видите ли, защото медията – сайта АФЕРА им пречи, са преместени със срок от една година по районните управления на Варна. Това те не наричат „наказание“, но на въпрос на медиите защо се обезкостява един цял отдел за борба с наркотиците в ТСБОП – Варна, тогава главният секретар на МВР Павлин Димитров отговаря, че „когато доверието е изгубено“ не може да се работи по този начин.
МВР укриват официално истинската причина за разбиването на бопаджийската „команда“. Нещо повече! От медиите е укрит и факта, че по времето, в което излиза тази заповед на министъра на МВР, продължава да тече досъдебното производство срещу лицата Емил Михайлов и Добромир Досев. За укриването на истинските факти вина не носи нито сайта АФЕРА, нито Веселина Томова. Моята работа е да извадя наяве всичко онова, което крие властта. В книгата си „Бандитска Варна“ описвам и срещата си с шеф в Инспектората на МВР, месеци след като Михайлов подаде рапорт за пенсиониране /забележете! пак в същия този описван период/, а останалите бопаджии бяха преместени по районните управления, среща, на която му зададох един единствен въпрос – защо вместо да си свършат професионално работата, се занимаваха с показания на бопаджии срещу Веселина Томова и АФЕРА, и защо така приключи проверката им – отговорът бе: „Защото пратихме във Варна „шпаталовъчната бригада“. Надявам се, уважаеми съдии, знаете какво е шпаталовка и кой може да нарежда да бъде пращана „шпаталовъчна бригада“ някъде да замазва нещо.
5. На 7 март 2009 година, уважаеми съдии, по времето, в което още е течало досъдебно производство срещу Емил Михайлов и Добромир Досев, получих съобщение от служителя на ДАНС Ангел Тянков, който по това време е на съвещание в Евксиноград с шефове на всички държавни институции, борещи се с корупцията и организираната престъпност, което Ви цитирам дословно:
„Днес не се видяхме, защото ОДП – Варна бяха в паника и стрес и следяха движението ни. Търсят кой ни е информаторът във Варна. Трактора ти праща поздрави, Главния Прокурор също. Вече е имало оплакване от нас, че пречим на ОДП – Варна за да „разгромят организираната престъпност във Варна“.
За срокове нищо не мога да ти кажа, освен, че работим здраво, но…кога ще дойдат резултатите вече не зависи от мен или от Трактора.
Сайта ти се следи много яростно от ОДП и Мега прокурорката. Опитват се да контролират хората, от които черпиш инфо, така че бъди внимателна и не си уговаряй срещи по телефона, или ги променяй в последния момент. Ще се чуем. До скоро“.
Надявам се, че вече Ви се изяснява, уважаеми съдии, с какво точно е „пречила Веселина Томова и сайта и АФЕРА“ на определени лица от ОД на МВР – Варна „да си вършат работа“ и на коя „работа“ точно е пречила Веселина Томова и сайта и АФЕРА. Надявам се, че ви се изяснява и това, уважаеми съдии, че на определени лица от ОД на МВР – Варна не е пречила само Веселина Томова и АФЕРА, но и очевадно и ДАНС им е пречила, щом са следели и движението на служители от ДАНС.
На 12 март 2009 година служителят от ДАНС Ангел Тянков ми изпраща следното съобщение:
„Днес много се беше разлютила и с основание, разбира се. Но имай малко доверие на любимия си ДАНС. Стигнали сме до там, че трябва да арестуваме шефа на ОДП – Варна. Представи си го как ще стане. И трябва прокуратурата във Варна да признае пълната си некадърност. Направо не ми се вярва, твърде е хубаво, за да стане точно така. Но тъй или иначе, с тях е свършено. Не мога повече да ти разказвам, за съжаление.
Всички четем Афера и се гордеем с теб. Мислиш ли, че ни е лесно. Хоп и арестуваме всички. Сертов остаря видимо за 6 месеца, ти ми каза, че Трактора ще го убиват, мен ми побеля косата от ядове…ама живеем в България. Нищо не е лесно. След 3 месеца работа Мургина беше готова за ареста, но я отърва корумпиран прокурор, както и много други случаи… Ако ще ти е за утеха – права си за състоянието във Варна, и те ценим за това. До скоро“
Е, уважаеми съдии, за моя „утеха“, „че съм права за състоянието във Варна“, ще Ви кажа, че осем години по-късно „с тях“ не е свършено, а са на път да свършат нас и мен, в частност, защото за съжаление живеем в България.
5. По отношение на статията „ЧЕРНИЯ РОДИ. „За Черния Роди получих 3000 лева награда като „информатор”. Пазя си още някъде документа, върху който се подписах. Отдолу стоеше подписа на вътрешния министър. Пари обаче не взех. Те отидоха в бопаджията.“, мога да заявя, че е откъс от книгата ми „Бандитска Варна“. Издадена през 2009 година. Публикуването отново на този откъс от книгата, публикуван през 2015 година, обект на настоящето дело, бе продиктуван от информационен повод, а информационния повод бе, че бе обявено от МВР, че Радослав Калчев и негова ОПГ е обявена за извършител на убийства, включително и това на варненския бизнесмен Борислав Манджуков. Черния Роди бе обявен за издирване и вече бе изпратил писмото си до АФЕРА, че не е никакъв килър. Статията е публикувана веднага след тази с писмото на Черния Роди до АФЕРА, за да припомни кой е Черния Роди и да припомни обстоятелствата, които той бе описал в писмото си. Всеки журналист по света би направил това, за да припомни обстоятелства за лицата, които са актуални към момента за определената ситуация, в случая шума около обявяването на ОПГ „варненски килъри“ начело с Черния Роди. Колко „случайно“ е, че шест години след издаването на книгата ми „Бандитска Варна“ видните варненски бопаджии внезапно „им дошло до гуша“ и са решили да съдят мен и сайта АФЕРА, оставям вие, уважаеми съдии, да прецените.
Абсурдно и смехотворно звучат и мотивите на съдия Румяна Петрова от ВРС, че когато е издадена книгата „Бандитска Варна“ през 2009 година имало „информационен повод“ за пасажа от книгата „Бандитска Варна“, за който съм осъдена, защото бил свързан с т.нар. „варненско мега дело“, обаче през 2015 година, когато съм публикувала отново същия откъс от книгата „Бандитска Варна“ – за това нямало информационен повод и затова тя третирала този откъс като клевета.
Подобно мракобесно твърдение – кога „може“ и кога „не може“ да бъде публикуван един и същ текст, е не само нелепо, но и звучи диктаторски, нямащо нищо общо с европейските норми за свободата на словото и медиите.
6.Уважаеми съдии, по настоящето дело се наслушах, омерзена, на много лъжи. Изречени от висши полицаи, от антимафиоти, все лица, призвани иначе да носят облика на хора, които, ако не друго, то поне трябва да имат чест. Всичко излъгано от тях, остава на тяхната съвест.
Като разследващ журналист аз съм свършила своята работа и по никакъв начин нито се срамувам от написаното от мен, а и в голяма степен даже се гордея с това, което съм вършила.
Истината я знаят всички и не само в т.нар. презрян „ъндърграунд“, на който дежурно не се „кредитира доверие“ от страна на съда, но и в средите на ОД на МВР – Варна, а и не само там. Това, че мъже, които трябва да борят корупцията и организираната престъпност, подчертавам, организираната престъпност и сред властващите институции, мрънкат, лъжат и внезапно, обхванати от амнезия, не си спомнят, оставам на тяхната съвест.
Защото има и Друг Съд, освен този, и не на тази земя. Аз моята цена – да казвам истината в една пробита, прогнила, корумпирана държава – съм я поела и я плащам. Всеки прави избора си сам.
Каквото и да решите, моята съвест е чиста и спокойна. Защото съм казала истината. И при каквато и да е присъда, ще изляза оттук с високо вдигната глава.
Накрая, уважаеми съдии, ще Ви направя малък подарък и ще ви разкажа една „приказка“, която ще бъде включена в третата ми книга „Хвани ме за кобура“, защото нито такива, като тъжителите Михайлов и Досев, нито вие, можете да ме спрете да казвам истината.
„Имало едно време един град, в който гордо шляпали по едни улици, които водят само към морето, две джуджета – ченгета. Борели се те с „организираната престъпност“. Така, както те си знаят я борели тая пуста „организирана престъпност“.
Имало и едно лошо момче, което казвало каква е „цифрата“. Цифрата за джуджетата. Лошото момче правело свръзката с други лоши момчета. Едно от другите лоши момчета обаче направо се срещнало с джуджетата -ченгета. И им рекло: „Вашето лошо момче каза, че цифрата е 15 000, аз информация няма да ви давам, защото ви мразя, но това – показал им жест с ръката все едно се броят пари – да!, знаете защо. Но не лично на вас, а на човек, който пратите. Обаче кажете сега каква е цифрата, че да не стане после така, човекът да си добавя отгоре.“. Цифрата пак се оказала – 15 000.
И така другото лошо момче, зад „Коко Бонго“, давало на пратеника „цифрата“.
Минали години, джуджетата – ченгета завели дело на една кучка. И даже се обадили на онова лошо момче от зад „Коко Бонго“, да свидетелства в тяхна полза. Лошото момче им отказало обаче. И кучката станала лоша, а пък джуджетата – ченгета – чисти ангели небесни.
И животът в този град си продължил в блатото.“
Това е, което имам да Ви кажа, уважаеми съдии. Засега. Защото живота е въртележка. И продължава.
Като не може в България да има „Меч“, то поне „словесен Меч“ да има.
Веселина Томова