ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ПРЕГЛЪТНАТ „АФЕРА”: НЕБЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПОБЕРЕ В КОВЧЕГ…

Знайни, незнайни, „академици”, мерзавци, лица с влошено психично състояние, дребни душици – „журналя”, коленичещи за дребни жълтици пред тях, лицемерни „богоугодници” – негодници, тези дни с гнусни пръстчета и лоени топки вместо души, се упражняват върху сайта АФЕРА.

Не могат да я преглътнат. И докато се гаврят с алчните си користни щения върху гроба на митрополит Кирил, върху изконното посвещение на истинската журналистика – да търси справедливостта и истината, върху честта и свободата – всеки да има правото да бъде съден според закона, а не според интересите на държавната организирана престъпност, ние продължваме светло по Пътя си.

И им подаряваме стихотворение, което не е за подлеци, но помага:

ОБИЧАЙКИ, ПОБЕЖДАВАЙ!

Във всеки срещнат не търси приятел, нито враг,

търси учител.

Тогава думите във книгите на светлината

ще бъдат просто отпечатък  на ангелско крилце.

И бъдещите ти триумфи ще са скрити

в пръстчетата на дете, което свири на пиано.

Какво е казал Бог за мълниите ти в очите,

какво е казал Бог?

И колко карма на кило си пазариш,

раздирайки душата на другия,

различно изрисуваният,

смайващо безумният да иска да те спре,

да те ощипе,

да те удари,

да те смачка,

да те втресе от страховитата му сила,

защото просто не е като теб.

Инатът на заупокойната ни гордост

води пътищата към смъртта,

и трите реда сълзи и сополи

са само последните писма,

които те изпращат от земята.

В ковчега няма как да се обърнеш и да видиш,

че нищо не си взел,

че целият разкош на суетата е само кръст забит

като изкусен кукиш на живота ти.

И всичко ураганно в миг пропада.

И враговете тихо са притихнали, защото знаят,

че ще бъде кратка радостта им,

а на приятелите устните са побелели не от мъка,

а от страх, кои са следващите в списъка…

Затова не се обръщай.

Върви.

С нозете, впити във земята.

Небето може да се побере в ковчег,

когато си обичал,

небето може да се побере в ковчег…

Веселина Томова