ПОРЪЧАНА СИ! НЕ ПРАВИ РЕЗКИ ДВИЖЕНИЯ! СТРАХЪТ ВИНАГИ МИРИШЕ НА КРЪВ

…Чак след полунощ видя, че има седем пропуснати повиквания от Диксъна и изтръпна.

Не беше чула, вихреше се в една таверна и чупеше чиния след чиния, ама с такъв кеф ги трошеше в земята, че момчето, което разнасяше купищата чинии не се отделяше от нея. Захарула имаше такива нощи, в които всичко, насъбрано, дошло и до гърлото, се изливаше в шеметно сиртаки и тя танцуваше до захлас, удряйки длан в земята. Никой не я беше учил да играе сиртаки, но го танцуваше така неземно и идваше отвътре, вероятно покрай гръцката и жилка със замесения вътре гръцки инат, че когато се завихряше в танца целия дансинг и отстъпваше пространството, защото всички се подчиняваха някак неписано на мощта и да не понася някой да се пречка в краката и.

Изпотена, набързо излезе извън шумната таверна и трескаво започна да набира Дикъсна. Връзката се разкапваше на всичките приложения, но накрая все пак успяха да се чуят.

-Къде си, бе, жена? – крещеше в ухото и Диксъна.

-На таверна… Изпускам парата… – засмя се Захарула.

-Не си сама, нали? – гласът на Диксъна бе подозрително мек и внимателен.

-Не съм. Изневерявам ти… – звънко продължаваше да се смее Захарула.

-А сега се стегни, престани да плещиш глупости и ме слушай внимателно! – вледени тона Диксъна – Обади ми се Васил. Съвсем случайно снощи бил с хората на Драката в едно заведение и чул, че има поръчка за тебе. Да те оправят с киселина…

-Диксън, к’ви ги говориш, бе? – хилеше се Захарула.

– Ти пияна ли си, а? Чуваш ли ме какво ти говоря?! Хващай едно такси и се прибирай, и не прави никакви резки движения. Не се пали, не предприемай нищо, на никого не се обаждай, помощ от никого не търси, изобщо си стой на гъза, един път си седни на задника и ме слушай! Знам, че ти се чупят още чинии, обаче се прибираш вкъщи! Веднага!

Захарула замълча, дишаше на пресекулки, докато Диксъна викаше:

-Там ли си? Пак ли прекъсна, майка му да еба? Чуваш ли ме, Захарулоооо…

– Чувам те! – несвойствено хладнокръвно отвърна Захарула. – От кого е поръчката, знаем ли?

-Нищо повече не знам. Утре ще разбера, ако тая нощ не успея. Но не мога да хвръкна от Испания да те спасявам, затова ще ме слушаш и няма да правиш нищо на своя глава. Защото не знаем още кой точно е забъркан в тая интрига. Потапяш се и чакаш да ти се обадя! Изчезвай от там сега и искам да ми се обадиш моментално като си си облякла вече пижамата, разбра ли ме?

-Разбрах те.

След един час Захарула вече беше в леглото и цяла нощ пресмята и прехвърля кой точно я е вкарал в тая ципия.

Бандата на Драката не беше от кой знае какъв интерес за нея. Писала бе за тях, но отдавна, не и бяха актуални на този етап и недоумяваше какво е провокирало сатрапския им интерес към нея.

Ако не бе техен личен интерес, значи бяха взели поръчка, но от кого?

От кого?

…

Рано сутринта Диксъна вече я инструктираше:

-Свързах се с Димо, той е близък с тях. Обеща да уреди среща за 13 часа днес в офиса му, той ще бъде там, те обещали да дойдат, и ти ще отидеш, и ще изгладите противоречията… Не мога да разбера още кой е дал поръчката, дал ли е някой изобщо, или тия олигофрени са ти набрали нещо, но съм спокоен, че Димо ще е там…

-Дай някаква информация за тия, никога не съм ги виждала, не ги познавам. Писала съм за тях, знам, че са пълни говеда, много жестоки и са брутална наказателна бригада, ама ми дай подробности кой кой е като типаж, какви типове са, за да знам как да намеря път към тях…

-Там има един единствен, който е умен, даже е много интелигентен – Драката. Другите трима са пълни говеда, млатят с тръби и изобщо единственото, което могат да правят са джелатските изпълнения. Ако трябва да се разбираш с някого от тях, това е само с Драката. Внимателно, обаче. Недей да тръгваш с рогата напред, както знам, разбира се, че ще направиш, чуваш ли ме, играта е тънка, на косъм е… Захаруло, слушаш ли какво ти говоря? Един път поне не се прави на безсмъртна!

-Слушам те, просто искам да съм наясно… – опита се да изрече нещо Захарула.

-Играем малко на сляпо засега, така че с нищо не можеш да бъдеш наясно, но не бива да изпускаме тази бърза възможност за контакт. Вярвам на Димо, а ти гледай да не ръмжиш повече от тях, и свали гарда малко, защото тия наистина са безскрупулни и свирепи типове.

…

Десет минути преди 13 часа Захарула влезе в двора на къщата, където беше офиса на Димо. В закътания двор имаше красива беседка, където Захарула седна сама, след като разбра от секретарката в офиса, че Димо още не е дошъл.

Запали цигара и зачака.

Удивително бе, но в нея нямаше и грам страх. Единствено изгарящо любопитство. Само Пентака и Диксъна знаеха това нейно самоубийствено качество – абсолютна липса на страх, когато опираше до професията и, чак до степен да се навира още по надълбокото, колкото по-страшно става. Но и Диксъна, и Пентака само знаеха каква ужасна пъзла е за лични неща и за хора, на които държеше с цялото си сърце.

Захарула тъкмо бе запалила цигара, когато в двора нахлуха четирима млади мъже с походка „греба въздуха преди да те усмъртя“. Бяха по шорти с раздърпани фланелки и си бяха главорези, както и да ги погледнеш. Липсваха им железните тръби в ръцете, за да е картинката цялостна.

Въпросният Димо го нямаше.

И тя седеше сама, седнала на пейката в беседката, а срещу нея нахакано крачеше бруталната банда на Драката. Приближавайки се току до нея, я гледаха изпод вежди, насъскано. Заобиколиха беседката, мълчаха и свирепо продължаваха да се взират в нея.

Димо, който трябваше да го играе медиатор, продължаваше да го няма. И така и изобщо не дойде.

Захарула бе оставена абсолютно сама на вълците и за част от секундата през главата и мина само: „Карай я така, както си знаеш, пък да става каквото ще!“.

И тръгна с контра фалц:

-Ооооо, момчета, как сте? Много ми е приятно да се запозная с вас… – опитваше се да се усмихва прелестно, но отстрани вероятно изглеждаше като някаква ухилена шантавела.

Нямаше никакво разколебаване у четиримата. Продължаваха да стърчат и да я гледат свирепо.

-А седнете, де! Що стърчите така? – подкани ги с жест Захарула. Говореше спокойно и колкото се може по-уверено, защото знаеше първото правило – никога не показвай страх, никога, не трябва да им замирисва на кръв. Защото страхът винаги мирише на кръв. – Дошли сте, благодаря, седнете сега да се разберем точно какво става…

Четиримата се спогледаха и бавно, леко несигурно и стегнато се наместиха до нея в кръглата беседка до масата.

-Имали сте някакъв проблем с мен, разбрах… Нямам спомен да съм ви писала скоро някъде, не се сещам защо толкова може да сте ми яростни, така че бъдете така добри да изясним това недоразумение, ако обичате… – нетипично за себе си, Захарула им говореше като някой доцент, като че те са студенти в последен курс.

-К’во недоразумение, мааа? – изрева единият. – Ти с нас ли се ебаваш, а? Заради тебе ни викат по разпити бопаджиите… Коя си ти, мааа, знаеш ли колко бързо ще приключиш?!

Оппа, тъпако, издаде четата – вътрешно засия Захарула, но се опита да не се издава, че вече е хванала нишката.

Драката наистина бе най-интелигентния от тях, както го бе описал Диксъна, и набързо ръгна в ребрата ръмжащия срещу нея, явно и той бе усетил, че единият от тъпанарите му вече бе изтървал главното парче от пъзела.

Обаче Захарула го сграбчи веднага и влезе както в роля, така и в уличния сюжет:

– К’ви бопаджии бе, да им еба майката, а? Казвай бе, кой ви вкара пак в интрига, че и мене забърка? Вие толкова ли сте тъпи, бе, че влизате в евтините постановки на интригантите бопаджии, че и вече сте го решили да ме заливате с киселина, а?  И аха вече да съм без лице, ако случайно не разбрах, щото се и фукате, как ще ме обезобразявате, без да си напънете малките мозъци за да разчепкате кой и как ви подлага… Ееее, и като ме залеете с киселина, що не проверихте първо кой стои зад мене, че да се подготвите после как ще ви събират на части по канавките, а?

Захарула най го обичаше тоя момент. И го използваше винаги в подобни ситуации. Понеже и се носеше славата на безстрашна и безразсъдно луда в професията, а и тя си беше такава, никой не можеше да повярва, че зад нея никой не стоеше, и че никой не и даваше гръб.

Всички имаха свои различни версии. Едни, където и станеха разправяха, че тя е човек на Комбайна, други се кълняха, че зад нея плътно стояли брятата Добреви, трети разправяха, че е на Туки, четвърти редяха, че е на Миджо, пети убедено твърдяха, че тя така не може да си развява коня без някой голям да и е чадъра, а шестите направо я титуловаха като агент на службите.

Захарула се смееше с глас на тия дрънканици, но винаги използваше силата на мълвата, и удивително, но тя работеше в нейна полза безотказно. Никога не отричаше който и да е слух за нея и ако някой я замереше с него в очите, просто вдигаше разбиращо рамене, усмихвайки се.

Драката внимателно я наблюдаваше докато Захарула се раздаваше в четвърта серия от второразряден мафиотски сериал:

-Да свалим тогава картите. Преди три дни ни викаха един по един в БОП-а. За едно убийство на Дженката, с което ние изобщо нямаме нищо общо. Обаче разпити, разпити, и накрая бопаджията вика: „Не се сърдете на мене, момчета, на Захарула журналистката се сърдете, тя ви подложи, тя е написала, че вие стоите зад убийството… Нещо да кажеш, а? – изръмжа на финала Драката.

-А така! Ти нали си Драката, а? И си най-умният? И къде съм написала, че вие стоите зад убийството, а?

-Де да знам, в сайта си сигурно… Или си дала показания, така и не уточни тоя, ама ти си в дъното… – процеди Драката.

-А слушай ме, сега, брато! – взриви се Захарула, защото вече и бе светнала цялата мръсотия. Бопаджиите срещу, които години правеше разследвания, същите тия корумпирани бопаджии, които ловеше на всяка крачка колко пробити са, я бяха сготвили с типичния си пиниз. – Ти четеш ли сайта, бе, умник? Аз не съм спряла тия пробити антимафиоти да ги съдирам и ако за някого наистина пиша, то е за тях! Вие сте от улицата, бе, толкова не се ли светвате, че ви вкарват в интрига?! Че НИ вкарват в интрига?! И отстрелват и вас, и мен така… Вие ме заливате с киселина, насъскани интригантски от тях, после ви гепят за топките, държат ви на каишка, и аз, която им преча, ме приключват… Ееее, капиш, Драка ли си, Мрака ли си, не те знам?! Ти знаеш ли какво викат от „Криминална“ за тия бопаджии, бе? Знаеш ли к’во им викат: „Аман, бе, аман! Вие ги подлагате и убивате, а после ние трябва да ви разследваме мръсните интриги и да търсим … поръчителя!“

Вече беше извън себе си от яд. А когато Захарула излезеше от нерви, мамата си трака ставаше положението.

И точно тогава се обади едно от говедата, дето досега мълчеше и веждите му бяха станали на опънати линии като с кока, от свъсване:

-Ахххх, мамицата да му еба на тая бопаджийска мишка…

И се отприщиха. И четиримата. И я заляха не с киселина, а с такава информация за въпросните бопаджии, че тя облегна гърба си облекчено назад на пейката и се съсредоточи да помни, да запомня до запетая.

Сега вече те побесняха, разбирайки мръсната милиционерска интрига. А Захарула изумено слушаше от първа ръка каква потресаваща корупция се точеше мазно сред видните „антимафиоти“. Разказваха и кога, къде и какви пари дават на бопаджиите за „мат’риала“, кой къде и кога цака кинтите, кой кого пази срещу цифра и кой кого подлага.

След повече от час си стиснаха ръцете.

…

Години по-късно Драката влезе със замах в кафенето, където Захарула вече пиеше второто си кафе.

Драката продължаваше да си крачи така, загребвайки въздуха като че го иска целия за себе си.

-Здрасти, сестро! Ти знаеш ли к’во стана, бе, човек?

-К’во?

-Тия мишки, бопаджиите, ми се обаждат и искат да им стана свидетел срещу тебе, нали те съдят нещо там… Да съм кажел колко честни ченгета били, бе, ти представяш ли си?

Захарула завъртя очи изненадано. Тоя път наистина беше изненадана докъде можеше да стигне нечия низост.

Драката продължаваше трескаво:

-Потресен съм, бе, Сестро! Мене да викат като свидетел?! Тогава за „мат’риала“ се срещнахме в Морската градина, до Аквариума, и им викам: „Знаете, че никога няма да ви стана нито информатор, нито ще тропам, кажете цифрата да се разберем и на месец я имате… Мой човек ще я носи на един от вас до „Коко Бонго“… И те си поискаха цифрата! Ама тлъста цифра! Месечно! И сега – свидетел, колко били честни, а?! Отсвирих ги, естествено…

Захарула го пресече:

-Ами стани на мене тогава свидетел и ги разкажи тия работи, а?

-Няма как, Сестро, нали знаеш, че няма как да го направя, на улицата съм…

Захарула, разбира се, знаеше, че няма как да го направи. На улицата беше момчето, пазеше си хляба. Протегна ръка към неговата и потупа разбиращо свития му юмрук.

-Нищо, Брат, ще се оправя някак… Благодаря ти за информацията. В моя свят пък информацията е най-важна.

-Нямаш грижи, Сестро. С каквото мога ще ти помогна… – ухили се Драката.

И удариха през масата с ръце „give me five“…

Веселина Томова