ПОРТНИХ ИЗРИТА ВАЛЕРИ СТАНКОВ ОТ РАБОТА. ТОЙ ПИШЕ „РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО“

ЗАПИСКИ ПО ВАЛЕРИ СТАНКОВ, ИЛИ НЯКОЛКО ДУМИ ОТ ПРИЯТЕЛ

Беше време, когато Валери Станков пишеше стиховете си като един литературен талибан, а ги четеше така, сякаш всеки момент ще започне да избива заложници. Сега някогашният мрачен грохот е постихнал един такъв, юнашкият епатаж е укротен и стихнал до присмехулна самоирония. (Нещо като „Дори и мама снощи каза: – Да! Видяхме те във вчерашния вестник. Какъв си хубав! – с бялата брада и с тоя вперен поглед на несвестник…”)

То няма и как да е другояче, ако човек навлиза във времето на есенното броене на пилците по-мъдър, а не по-озлобен. Е, и от грохота е останало нещо, и епатажът си показва рогата от някой и друг стих. Така да се каже, на мястото на Йосиф Сталин и на „Стадото на слепите пастири” сега е дошъл Бай Ганьо – не точно онзи, който прави избори, но все пак Бай Ганьо.
Езикът на този по-инакъв Валери Станков е станал някак по-вчовечен (да не помислите, че е правописна грешка – именно вчовечен, а не очовечен; очовечен той си е бил всякога). В този език бирата от двулитровата бутилка и една „цигарка, издърпана на спирката за миг” изведнъж се превръщат в точно толкова важен детайл, колкото и „прииждащите бездни, в които хлътна моят древен род”, а едно неочаквано „Добър ден, Валери!” – е ласка от Бога. Думите му са сякаш вдигнати от тротоара, каламбурите са като намигване към приятел, който те разбира без много приказки.
Добре де… Тези, които ще отворят книгата му, по-добре от мен знаят, че напоследък стихотворенията на Валери Станков живеят свой съвсем отделен живот в интернет. А интернетът, както е известно, е такова едно място, където силно се люби и мрази. Там поетът си има свои сърцати (по)читатели и не по-малко верни и самоотвержени отрицатели, но мен, ако питате, той се зарежда с нови сили както от трепетните възклицания и сърчица на едните, така и от лютите клетви на другите. (Между нас казано тия вторите просто не ги разбирам: не му харесват стихотворенията, а ги четат!… Но той затова още Козма Прутков е казал: „Всеки шивач си има свое мнение за изкуството!”)
Нищо ново…
Книгата обаче е друга работа. Интернетът може да се срине – книгата не.
Та, както и да е.
Купете си тази книга! Купете си „Рецитал със стиснато гърло”, и когато някое поредно (или последно) ерепе дръпне шалтера на този свят и превърне компютъра ви в шепа жалки чипове, да я разгърнете.
А от там да ви намигне едно „книжно старче, дошло за миг човещинка”.

Христо Карастоянов
Бележка на АФЕРА: Със „стиснато гърло” Валери Станков прие и внезапната новина, че е изритан от работа от варненския кмет Иван Портних. Поетът днес е без работа, защото Варна се управлява от безпросветни, бездуховни лица, чиито ценности се изразяват единствено в това да се „качат Горе на черешата”.