Поредната ала-бала c излишния закон за медиацията

Цялата работа е направена за пари, плащаш си от джоба, мъни, мъни, мъни – това е цялата работа, заключи той. Медиацията като алтернативен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове в нашето законодателство е уредена от Закона за медиацията, пише в мотивите на поправките на закона. С предложенията за изменение и допълнение на Закона за медиацията се цели хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Директива 2008/52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, наричана по -нататък "директивата".

Медиацията не следва да се разглежда като по-неефективна алтернатива на съдебното производство поради обстоятелството, че спазването на постигнатите в резултат на медиация споразумения ще зависи от добрата воля на страните. В обхвата на приложение на директивата се включват презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с изключение на тези, които са свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право.

В законопроекта се очертават изключенията от поверителния характер на медиацията по съображения, свързани със защитата на обществения ред, закрилата на интересите на децата, предотвратяване на посегателства върху физическата и психическата неприкосновеност на определено лице, както и когато това е необходимо с оглед прилагането или изпълнението на същото споразумение.

Във връзка с изискванията на директивата за гарантиране поверителния характер на медиацията се допълва чл. 10 от Закона за медиацията. Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. При действието на новия Граждански процесуален кодекс нотариално завереното споразумение по медиация се предявява със заявление за незабавно изпълнение – чл. 417, т. 3 от ГПК, като текстът не включва някои изпълняеми права с гражданскоправен характер, например за извършването на определено действие или бездействие.

Поради това е необходимо да се предвиди допълнителна процедура за придаване на изпълнителна сила на постигнато в процедура по медиация писмено споразумение за случаите, които не се обхващат от чл. 417, т. 3 от ГПК, а така също по медиационни споразумения по висящи спорове. С тази цел е уредена възможността всяка от страните с изричното съгласие на останалите да може да представи писменото споразумение, постигнато в процедура по медиация, за одобрение от съда.

Одобреното от съда споразумение се приравнява по правни последици с тези на съдебната спогодба с новосъздадения чл. 234а от Гражданския процесуален кодекс. Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, освен ако противоречи на закона и на добрите нрави.

afera.bg