ПОНЯКОГА ЧОВЕКЪТ, ЗА КОГОТО БИ ПОЕЛ КУРШУМ, СТОИ ЗАД ПИСТОЛЕТА…

Благодаря на Ирена Иванова за безценния цитат на Тупак Шакур:

„Понякога човекът,

за когото би поел куршум,

стои зад пистолета…“

Посвещавам го на българския ПОДЛЕЦ.

Той може да носи различни имена. Алексей, Иван, Веселин, и още, и още…

Но „мъртвият“ бди:

„Наши мертвые нас не оставят в беде:

Наши мертвые как часовые.“

Няма как на ПОДЛЕЦА да е писано да се скрие. И на ОНЯ свят.

Веселина Томова