Помагало за Алексей Петров и Георги Коритаров

На въпрос какво ще прави от днес, Коритаров отговаря: "Започвам да пиша книга заедно с Алексей Петров за ролята на олигархията в годините на преход".

Пред в. “Труд” Алексей Петров пък отговаря на въпрос: “Чухме днес от водещия Георги Коритаров, че вие с него заедно замисляте написването на книга под заглавие “Медия и сигурност”. Ако не е тайна, какво ще може да се прочете в такава книга?” така: “В отговор на настоятелните покани на г-н Коритаров да отида в неговото студио, аз на свой ред му предложих да напишем нещо като наръчник за комуникации между представителите на медиите и специалните служби. Докато разговаряхме, аз като че ли успях да защитя пред него моята теза, по повод на скандала около ДАНС: ние нямаме конфликт с журналисти, а съществува липса на общ език. По-късно отидохме по-далеч и си говорихме с г-н Коритаров за това как представителите на медиите и служителите по сигурността могат да си взаимодействат, защото в крайна сметка те би трябвало да гонят еднакви цели в сферата на обществения интерес”. На въпрос на “Труд” – вече стана известно, че г-н Коритаров напуска Нова телевизия, така че ще има достатъчно време, може би, за вашата книга, Алексей Петров отговаря: “Времето е количествен показател. А г-н Коритаров според мен е от високо качество. И нямам съмнение, че ще се получи добър съвместен продукт”.

Ако съчетаем изявленията на двамата става ясно, че ще бъде описана ролята на олигархията в годините на преход чрез нещо като наръчник за комуникации между журналистите и спецслужбите.

Всеки читав, способен и храбър журналист все някога опира до спецслужбите. И спецслужбите опират до него.

Да се изготви наръчник за това как спецченгета да комуникират с разследващи журналисти и обратното е начинание твърде рамкирано, тъй като в тази интересна игра правилата обикновено са изключения от тях.

Ако Коритаров и Алексей Петров обаче стигнат до Марианската падина на олигархичната връзка между спецслужби и се натъкнат там на оставени следи от изгорели батерии, изтървани от контактите с представители на медиите, ще се получи наистина интересен проект.

Afera.bg предоставя съвсем приятелски нещо като помагало на Алексей Петров и Георги Коритаров, плод на част от скромния и опит.

1. И най-умното спецченге може да бъде врътнато от журналист, и най-умният журналист може да бъде скроен от спецченге.

Не всичко е режисирано. Понякога трябва и луд късмет.

В началото на 90-те години шеф на Националната служба за сигурност е Арлин Антонов. По това време навлизам в журналистиката точно “Глупакът” от таро-колодата, който никак не е глупав, но достатъчно самонадеян за да направи крачката, невиждайки, че отдолу зее пропаст. Никакво чувство за самосъхранение и никакви контакти, и познанства с ченгета, които нататък ще станат неизменна част от професията, която засега изглежда като романтично приключение, за което можеш да разказваш вечер на изумените си приятели.

Точно в този момент едно нищо неподозиращо момиче, работещо в отдел “Култура” на Община – Варна влиза в схема. С букети цветя и джентълменски жестове я ухажва лице, което се влюбва внезапно в нея. Случайно, някак появил се от нищото, в сградата на общината като посетител. Момичето е впечатлено и приема поканата за вечеря. След което следват нови срещи.

Лошото е, че младата жена не е нито шматка, нито достатъчно глупава за да не забележи нещо, което странно защо натрапчиво и се набива на очи. Притеснена, ми се обажда. С нея подържаме редки контакти, дори в онзи момент не сме толкова близки, но момичето решава, че точно аз бих и дала някакъв съвет с този странен, новопоявил се тип. Целта и всъщност е ако мога да разбера какъв точно се явява, за да не попадне в поредна гадна интимна клопка.

Оказва, че мъжът се казва Веселин Миронов Маринов. Много по-късно ще разбера, че той е варненец и се подвизава в годините преди 10 ноември около т.нар. среди на “играчите”, изпълнявайки дребни роли, подадени му от Държавна сигурност. Мечтата му е да бъде свързан със спецслужбите и да прави грандиозни шпионажи.

Докато ухажва девойката, той демонстрира недосегаемост, среща се с интересни лица и не крие, че работи по заговор, който цели да свали тогавашното демократично управление на Община – Варна. Заговор, воден от тогавашния секретар на общината Станка Райчева и насочен против кмета Христо Кирчев. Зад заговора, според думите на Миронов, стоят бившите шестаци от Държавна сигурност.

На момичето му прави впечатление, че когато ги спрат катаджии, Веселин Миронов вади някаква карта и те замръзват. Миронов не крие, че изпълнява спецзадачи за да разкрие заговора и корупцията в общината, както и че, тогавашният секретар Станка Райчева използва положението си за да събира компроментиращи материали в кабинета си, осигурени и от тогавашния кадровик на РДВР – Варна Наско Рафайлов.

По това време пиша за общината и всичко онова, което говори Миронов удивително съвпада с действителността. Единственото, което не ми се вързва е, че този човек така демонстративно парадира с принадлежността си към спецслужбите.

Нямам никакви съветници, нито полицейски приятели, които да ме посъветват как да действам в ситуацията. Имам просто находка. И решавам да играя рисково, залагайки на интуицията. Пиша уводен материал: “Шестаци готвят заговор за сваляне на местната власт” и той излиза, благодарение на това, че вестникът е проопозиционно настроен към общината.

В деня на публикацията настава скандал. Кметът е възмутен. Веселин Миронов вбесен, въпреки че в публикацията не споменам никъде името му. Момичето от общината стреснато, тъй като Миронов и се обажда, и и казва, че ще ми се случи най-страшното. С хиляди перипетии успявам да я накарам да го убеди да се срещнем.

Срещата е в сладкарница “Черноморец” в курортния комплекс “Св. Свети Константин и Елена”. Изумена съм, че въпросният Миронов е един пухкав русоляв момък, който няма нищо общо с образа на уличен герой, нито пък на шпионин. Той е словоохотлив повече, отколкото трябва. Разказва за корупцията в общината, за черните дела на Станка Райчева и за това, че скоро ще “хвърчат глави”. Той наистина има служебна карта на нещатен служител на Националната служба за сигурност, подписана от шефа и Арлин Антонов. Споразумяваме се някак си да не го пиша повече по вестниците и успявам да го омая, че едва ли не каузата ни е обща.

Усещам обаче, че този човек не е съвсем наред с неистовата си комплексираност да бъде съпричастен към спецслужбите. Някак си не мога да си представя, че една спецслужба ще може да заложи на някого, който под път и над път се пъчи, че е неин агент.

Точно, когато скандала се е разразил, благодарение на моето фриволно упражнение, с мен контакт обходно поисква първото спецченге, с което ме среща професионалната ми съдба. Елегентно и леко, чрез мой приятел се срещам на кафе с един мъж, на когото чувам името, но нямам представа кой е. Оказва се тогавашният шеф на Регионалната служба за сигурност – Марин Черкезов. Тогава разбирам, че “късметът” ми да се нахакам на подобна история май ще излезе сериозен.

Нататък нещата се движат неочаквано. Оказва се, че Веселин Миронов е забъркан в контрабанда на цигари заедно с приятелката си – бизнесменката Татяна Тотева. Зад картата от спецслужбите, издадена на Миронов се крие здрава контрабанда и ясни покровители. Играта е по-мръсна, отколкото си представям, а жегата около Черкезов също се завихря. Изненадващо започват да го разработват и него по безумни съмнения – трафик на наркотици, как и защо си построил къща, откъде имал пари за нея. Много по-късно ще се окаже, че един от разработвалите го, ще се окаже сегашен шеф на вътрешната дирекция. Поръчката е от висшестоящи червени властници. Определени червени тамади не прощават такова ровене в неща, които носят много пари.

И аха-аха да отрежат главата на ченгето, но пада труп.

Край Ботевград е намерено овъглено тялото на приятелката на Веселин Миронов Татяна Тотева. Случаят вече не може да влезе в нечие чекмедже. Вдига се скандал. Оказва се, че Веселина Томова не е нито луда, нито е Ориана Фалачи, както я нарича тогавашният варненски кмет Христо Кирчев, защото освен Миронов подобна карта с подпис на шефа на НСС Арлин Антонов има издадена и на още две лица, които вършат същите подобни задачи.

Арлин Антонов е освободен от длъжност. Кметът принуждава секретарят на Общината Станка Райчева да напусне. Тя също има издадена карта на нещатен служител на НСС от Арлин Антонов. Като че ли историята приключва. Но не съвсем. На ченгето, разровило контрабандата Марин Черкезов, все пак червените режисьори му намират колая и той е разкаран от службата. Аз отнасям дело за клевета – не за случая. Ровят се във всички мои публикации и се уговарят описани в тях лица да подадат жалби за оклеветяване. Намира се една българка, живееща в Германия от години, за която пиша дописка, по повод строителни препирни. Станка Райчева обаче е изключително близка с шефката на съда. И получавам безумната присъда за онези години – осем месеца лишаване от свобода при тригодишен условен срок. Малко по-късно съдийката, издала присъдата е повишена. Още по-късно висшата съдийка отива в Брюксел.

А години по-късно Веселин Миронов Маринов е убит в Хърватия.

2. Как би могло да те спаси спецченге, когато попаднеш в клопка на МВР?

Средата на 90-те. Коктейл в “Шведския хотел”. Пищен, политически. “Мултигруп” официално застава за нова политическа формация, която изпраща на парламентарни избори. Към мен се приближава шефа на сигурността на хотела, собственост на “Мултигруп” и ми прошепва ва ухо: “След малко се измъкваме тихо и отиваме на друго място. Там ни чака човекът”.

Човекът е дясна ръка на Илия Павлов. И негов гуру, така да се каже. Иска среща с мен – човешка, просто така, да си поговорим, е посланието от шефа на “Сигурността”.

В живота на един разследващ журналист има много подобни “маси”, които винаги могат утре да бъдат вмъкнати в поредното “активно мероприятие” за да бъде той дискредитиран пред обществото, на което е достатъчно само да чуе с кого си е пил виното въпросният репортер. Никой от това общество няма и представа, че журналистика в стерилен буркан не се прави, а и то има нужда от клапан, от който да избуши отрицателната си енергия към “връзките” на олигарси и журналисти.

Пристигаме с шефа на “Сигурността” в малък кокетен ресторант. Празен, естествено. Като се изключи масата, на която сядам с него. Отсреща стои гуруто на “Мултигруп” и млада жена. По-късно ще разбера, че е дъщеря на тогавашния вътрешен министър.

Гуруто е галантен, невероятно умен, изключителен събеседник и мъж от класа. Говорим куп неща, които с нищо не подсказват какво точно се иска от мен за да бъда удостоена с честта да вечерям с него.

Изказвам недоумение какво точно прави варненец, посочен като втори в листата на новоучредената му партия, след като е забъркан в странна контакти с хора от особена секта.

Гуруто видимо проявява интерес и звъни по мобилния телефон. Направо на Жан Виденов. Или поне така демонстрира. Разговорът е задушевен, но гуруто посочва името на човека за да бъде детайлно проверено. Много по-късно то наистина ще отпадне от листата.

Вечерята е дълга и качествена. Разговорите минават в графата на “нищо особено”, но очевидно нещо трябва да се свърши с мен и то витае във въздуха. Ставаме и гуруто предлага да отидем на бар. Връщаме се в “Шведския” и там отиваме в бара, където лежерната атмосфера продължава, но гуруто на “Мултигруп” очевидно губи търпение. Нямам представа нито защо, нито каква точно задача трябва да изпълни шефа на “Сигурността”, който се мотае около мене.

На финала дясната ръка на Павлов очевадно раздразнен, но в рамките на любезността, става и помъква щерката на вътрешния министър някъде.

Пътуваме от “Шведския” към Варна заедно с шефа на “Сигурността”.

– Кажи колко искаш? – не издържа той.

– За какво? – питам невинно аз.

– Кажи колко? 3000? 6000?

– За какво ги давате тия пари? – пак питам.

Не ми се казва. Шефът на “Сигурността” едва се въздържа да не изригне. Очевидно му е поставена задача да ме накара да си кажа цената, а нещо не се получава.

До Варна разговора се движи само в рамките на “Кажи колко искаш?”. Спираме пред домът ми.

– Виж сега – казвам аз – Ясно е, че искате нещо от мен и искате да платите колкото поискам, но не мога да разбера как мога да ви кажа цена, като не знам за какво става дума.

– Абе, ти кажи, пък после ще разбереш.

Човекът не ме е изчислил правилно. Обаче аз пък вече на всяка цена искам да разбера какво точно толкова неистово искат “Мултигруп”. Накрая изнервен докрай от мен, мъжът изплюва:

– Искат компромат срещу Кирил Йорданов, ама не интимен, или свързан с личния му живот, а професионално.

По това време Кирил Йорданов е областен управител на Варна. И сме приятели.

– А ако няма никакъв компромат, какво правите с мен? Давате някакви пари и ако накрая няма такъв компромат? – питам като извадена от кафез.

– Абе, айде бе, кажи моля ти се, колко искаш? – вече почти проплаква мъжът, който иначе е ексченге от НСС.

– Нищо не искам. Не става. – казвам и излизам от колата.

Ден по-късно на редакционния телефон ми се обажда гуруто на “Мултигруп”. Някак изумен дава възможност да разбера, че такъв екзепляр като мене отдавна не бил срещал.

Шефът на “Сигурността” малко по-късно е отстранен от работа в “Мултигруп”.

Кирил Йорданов не разбира за всичко това. Поне от мен.

Няма на кого да кажа какво точно се случва. Защото щерката на вътрешния министър е на масата с гуруто на “Мултигруп”.

3. Каква е гаранцията, че ако помогнеш на спецченге, той няма да те вкара ва “активно мероприятие” за да “изчисти” контакта с теб

Мутрите имат един железен принцип. Когато искаш да изработиш някого, правиш го тихо, потайно, с чужди ръце и така обектът никога да не разбере, че ти си му “майстора”. След като обектът е с двата крака хлътнал в блатото, благодарение на теб, се появяваш и невинно предлагаш помощ – ах, братле, кой те набута така бе, сега ще оправим работата. Така се превръщаш в “благодетел” – палач. Най-сладката врътка, казват от ъндърграунда.

Ако спецченгетата са умни, а между тях не всички са такива, ползват същия принцип.

Впрочем, през всичките тези години, в които се занимавам с журналистика нямам особено много находки при откриване на истински ченгета. Даже напротив – книжните мишки в спецслужбите прогресират със завидна скорост.

Не винаги журналистът може да знае кое ченге на кого служи. И го разбира далеч след като се е доверил за да помогне в името на каузата за обществения интерес.

В последните месеци попаднах в един водовъртеж, в който цялата информация подадена на висше ченге от МВР бе употребена за да бъде не толкова скрита, а пооправена “правилно” за да си спаси на всяка цена задника ченгето. Въпросното висше ченге бе назначено от кръг, близък до ексвътрешния министър на МВР.

Властта във Варна е свързана със същия кръг. Осем години преди това бившият директор на вътрешната дирекция безпрекословно служеше пак на този кръг и на ТИМ. Днес тогавашният му заместник води парада на полицията. И е на наколенки.

Схемата е обвързана с пари, влияние и власт. Гангстерски рай, облечен в маркови костюми и легитимирана власт.

Днес спецслужбите вече не са под контрола на МВР. И това влудява донякъде полицайчетата, които нерегламентирано и подмолно правят опит да налучкат по какви пътеки вървят спецченгетата за да предотвратят действията им.

В спецслужбите пък бъка от хора, които откровено продължават да служат на олигарси и техните кръгове, и затова получават не само пари, но и особено влияние.

Попаднал в това менгеме – журналистът е обречен да получи десен прав и най-малкото кървава аркада.

Тогава вадят всичките му “маси” и контакти чрез услужливи медии, уволняват го, съдят го, понякога го бият и разчитат не толкова на умората, а на омерзеността му за да се откаже завинаги от призванието си.

Преди години имаше един главен секретар на МВР, който на една яхта изръмжа на босовете на ъндърграунда в морската столица да вдигнат драстично седмичната си миза към него.

Информацията нямаше как да излезе в пресата. Щяха да обявят журналиста за луд. Източниците му, ако се бяха легитимирали, щяха да бъдат гръмнати – по това време бол убийства. Спецслужбите бяха под пълен контрол на човек, близък до същия главен секретар.

Какво ли казва в такъв случай Наръчника за контакти между медиите и спецченгетата?

Да видим дали Алексей Петров и Георги Коритаров ще намерят отговора.

Веселина Томова