ПОЛИЦЕЙСКА ЛИ Е ПОЛИЦИЯТА
Чели ли сте новия Закон за МВР? Не сте? Много добре. Значи сте наясно какво пише в него. Всичколози го изкоментираха по телевизиите. И те не са го чели, разбира се, 140 страници са това. Но в телевизионната република законите не се четат, а се коментират. Един-двама адвокати, които се представят като блогъри (или може би блогъри, които се представят като адвокати), обясняват от сутрин до вечер: Новият Закон за МВР (ЗМВР) е полицейски. Не че законът, който определя правата и задълженията на полицията, може да е зарзаватчийски, но те уточняват: Новият закон ни води към милиционерска държава.
Щеше да е по-точно да се каже, че новият закон ни води към испанска държава, защото той повтаря почти всички разпоредби на стария, който пък повтаря испанския закон, но карай…
Познанието по темата предизвиква досадни въпроси и навява тъга. За да не се натъжаваме и да не досаждаме на читателите, ще подминем очевидното – че новите параграфи на ЗМВР не се отнасят за правомощията на полицаите, а за заплатите, извънредния им труд и кариерното им израстване.
Ще се спрем само на разкритията на коментаторите. Ето едно: Внесеният тихомълком и за нула време ЗМВР позволява на министъра да спира протестите и манифестациите, а на полицаите – да бият демонстрантите. Звучи като сензация. Но не е – въпросният проектозакон поне три месеца вися на сайта на МВР и по него се изказа всеки, който пожела, воглаве с вицепремиерите – бивш и настоящ, говорители на неправителствени организации, шефове на служби – действащи и в оставка, репортери, главни редактори, протестиращи и съгласни граждани. Разбра се добре, че законът не е съвършен. Че той не дава повече простор за полицейски безобразия, но и не дава повече гаранции срещу тях.
Завчера обаче един коментатор видял ЗМВР за пръв път, „прегледал няколко члена и паднал“ (край на цитата). Зашеметил го член 63: „Министърът издава заповеди за временни ограничения на дейности, застрашаващи националната сигурност и обществения ред: 1) за преодотвратяване на престъпления или нарушения на обществени места; 2) при безредици и опасност от възникването им.“
Дотук е така. Но да видим и следващата алинея 3 все пак: „Ограниченията не се прилагат при стачки, манифестации и прочие, провеждани по установения ред.“
Говори ли ви нещо този текст? Не означава ли, че на министъра не му се позволява да разтуря протести?… Впрочем соченият член 63 е досущ като член 150 от стария ЗМВР със запетайките. Успя ли с негова помощ Цветанов да спре бунтовете през февруари? Или напротив – те заставиха кабинета „Борисов“ да подаде оставка?
Могат ли по новия закон полицаите да бият демонстранти? Не, но те ги биха по стария, макар и двата да налагат забрани на ненужната употреба на сила. Проблемът не е в законите явно. Когато бие безпричинно, полицаят не ги прилага, той ги погазва. Въпросът е какво се случва след това? Да сте чули да е наказано някое от ченгетата, които през кървавия февруари или в нощта на Белия микробус през есента превишиха правата? И ние не сме чули. Там е бедата. Всичколозите обаче я виждат в член 65, който гласи: „Разпорежданията на полицейските органи са задължителни, освен ако налагат извършване на престъпление.“
Тук нещо не разбираме. Да не би да е редно, като ти каже нещо полицаят, ти да му речеш „Гледай си работата!“?… Не звучи много разумно. Може би затова член 65 под различна номерация фигурира във всички закони за органите на реда от 134 години насам, откакто княз Александър Батенберг ги е създал. Така е и със сочения за „мракобесен“ член 73: „Полицейските органи могат да задържат лице: 1) за което има данни, че е извършило престъпление; 2) което пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си; 3) което показва тежки психически отклонения и поставя живота на други в опасност.“
Обърнете внимание – написаното в член 73 означавало, че „ще арестуват сума народ“. Е, да. Може би трябва да се напише така: „МВР да задържа честни граждани“. Тогава вкараните в килиите ще са доста по-малко.
Най-възмутителен обаче бил новият член 71: „Полицейските органи могат да извършват проверки за самоличността на лице: 1) извършило престъпление; 2) когато е нужно за разкриване на престъпление и административно -наказателно производство ( сиреч глоба)“.
Интересно, ако този стар текст беше изхвърлен от новия ЗМВР, как щяха да разпознават бандитите – по красота ли? И, пардон, как да наложат на някого глоба, ако не знаят кой е?
Друга аларма: Създават се нови доброволни отряди – сътрудници, въпреки наличието на 64 000 милиционери! Аууу! Не са 64 000, а 52 000, и не са милиционери, но има ли значение? По Закона за бръщолевенето такива разлики в бройки и названия се допускат и дори са препоръчителни за убедителност.
Няма да питаме какво са доброволните сътрудници, отсичат като с нож критиците. Защо? Нека да попитаме: Това нали е агентура? Не е ли МВР критикувано за липсата от години? Някой мисли ли, че без информация може да се бие престъпността?
Накрая щяхме да поговорим и за подслушването, но за него може би бившият министър Цветанов би трябвало да има думата. Не защото си препрочита Закона за СРС-тата всяка вечер, преди да заспи, а по някои други причини.
Анна Заркова
В. Труд