ПОЛИТИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ В БЪЛГАРИЯ – ФАСАДНА ДЕМОКРАЦИЯ И МАНИПУЛИРАНИ ИЗБОРИ
Репрезентативната демокрация е откритие на гражданското общество. Тя проблесна като искричка през годините на промишленият капитализъм и угасна бързо, с появата на трите социално-инженерни проекта: комунизъм, фашизъм и финансизъм, в началото на 20-ти век. Изборите бяха манипулирани от тези, които броят бюлетините. При първите два случая, участието винаги беше около 99%, а за партиите гласуваха над 93%. Какво да се прави – демокрация, трябва да има опозиция от няколко процента врагове на народа или на Райха.
При финансизма, картинката е много по-пъстра и по-интересна. Първо той се самоопределя като либерален капитализъм. Демек ние сме част от еволюцията и както казваше Маргарет Тачер „либерализма няма друга алтернатива”. Алтернатива разбира се винаги има, но не на всеки тя изнася. Второ, с налагането на парите като лост за управление, финансизма превърна демокрацията във фасадна, в смисъл, че тя служи за легитимиране на властта на политиците, но няма никакво отношение към вземаните решения. Решенията се вземат от тези, които притежават и контролират парите, а „демократично избраните” от народите политици са само тяхно средство за изработване на лобистки закони и осигуряване „върховенството на закона”.
Тази генетично модифицирана форма на репрезентативната демокрация се изнася и налага в целият свят и трябва да признаем – много успешно.
За лъскане образ на фасадната демокрация, годишно се изразходват около 100 млд долара. Само федералният бюджет на САЩ за целта отделя годишно по 40 млд., фондацията на „филантропа” Сорос има фонд от 19 млд., а другите милиарди се допълват от „благотворителни” фондации като тази на Мелинда и Б. Гейтс, корпоративни гиганти както и от другите страни с развита демокрация. Тези пари финансират хиляди НПО-та по света и стотици хиляди проекти за развитие на демокрацията, образованието, здравеопазването, цветни и кадифени революции, хибридни войни и други благородни каузи. Самите избори са покрити с мистерия, в която малко избрани могат да се ориентират.
В това изборно задкулисие, България има невероятни постижения, може да се говори дори за българска школа. Ние имаме такива специалисти, че и републиканци и демократи може само да ни завиждат. Нещо повече, това е единствената област, в която достигнахме и задминахме американците. (Дано духът на Тошко Колев се успокои). Изобщо, след алчността и егоизма, едно от най-големите завоевания на финансизма и фасадната демокрация е демагогията и лицемерието.
Що се отнася до нашите избори, то има един детайл, който следва се изясни малко по-подробно. Става въпрос за наблюдаваният през последните години спад на изборната активност под 50% не само у нас, но и в много страни по света.
Според социолозите не гласува по-интелигентната прослойка от обществото. Явно това се дължи на нарастващата интелигентност и разбирането, че след като не може да се смени моделът на управлението, защо трябва да се участва в това политическо шоу и да се легитимира властта на продажните и корумпирани политици? По скоро това е форма на съучастие в политическо престъпление. Съгласен съм, поразително вярно като емоционална реакция и малко погрешно от гледна точка на реалната ситуация.
Тук има едно заблуждение, което ми се иска да изясним. Повечето от хората вярват, че гласувайки за определена партия: лява, дясна, центристка, либерална, консервативна, патриотична, народна и каквато друга да е там, това е партията или коалицията, която според тях може да оправи нещата. Всичко това е вярно за реалната репрезентативна демокрация, която отдавна е в състояние на клинична смърт и успешно заменена с фасадната й модификация.
Истината е, че при фасадната демокрация няма значение за коя от многото партии гласуваш, изборът е само между две възможности: избор между по-голямото или по-малкото зло.
Изборът на злото се определя от избирателната активност. При ниска активност се избира по-голямото зло, при по-високата активност се гласува за по-малкото зло. Причината за това е много проста. При активност под 50% бъдещата политика ще се определя не от волята на болшинството какъвто е замисъла и самото определение на репрезентативната демокрация, а от волята на малцинство, при това на манипулираните или купените гласоподаватели, хора, които дори не знаят, за коя партия са гласували. Това възпроизвежда статуквото. Точно този факт определя и големината на злото.
От гледна точка на здравият разум при активност под 50%, изборите би следвало да се приемат за недействителни, защото не отчитат волята на болшинството, при това на по-интелигентната част от обществото, но такъв закон няма и никога няма да бъде приет.
За фасадната демокрация е важно, че шоуто е проведено, който гласувал, гласувал… Съгласен съм, че докато властват парите, изборите не само у нас, но и навсякъде по света, не могат да променят политическият модел, но все пак за предпочитане е да се избере по-малкото зло като се гласува не за старите, а за кандидатите да станат маскари и мутри. Не казвам, че всички политици са маскари и мутри, казвам само, че има много кандидати да станат такива и това са предимно физкултурници, пожарникари, фалирали бизнесмени и хиляди калинки с купени дипломи и бягали от часовете по обществознание в гимназията, защото уроците са им били много скучни.
През годините спада на избирателната активност ме е радвал, защото показва нарастващата интелигентност на хората. Сега ми се иска тази интелигентност да порасне още малко и достигне до нивото когато индивида разбере, че независимо за коя от посочените партии гласува, изборът е само между по-голямото и по-малкото зло.
Единственото, което ми е интересно при предстоящите избори е избирателната активност. Кои мутри ще бъдат избрани няма особено значение, ако не са корумпирани, те ще се продадат веднага след полагане на клетвата си да служат на българският народ. Наблюдаваме го вече 30 години. Ако някои от тях не се корумпира или живее с илюзията, че може да пресуши блатото, ще бъде изхвърлен от системата, защото при фасадната демокрация модела за управление се базира на пари, алчност и демагогия, а не на наивни мечтатели. Що се касае до смяната на политическият модел, това е друга и по-обширна тема. Все пак трябва да резюмирам същността и хода на този процес.
Единственото постоянно нещо в социалната еволюция е нейната движеща сила, а това е ръста на познанието, което нараства по експоненциална крива. Всичко останало се променя: вяра, идеологии, автокрация, демокрация, култура, икономика и всички други фактори от развитието са преходни и се променят.
Парите като фактор в развитието също са преходни. Появили са се преди 5-6 хиляди години, развили са се до нивото някои да ги приватизира и ги превърне в лост за манипулиране на обществото и сега предстой те да отмрат. С нарастване на познанието, нараства и сложността на обществото, а то се управлява от интелигентността. Човечеството познава три нива на интелигентност с нарастваща мощ: индивидуална, колективна и колаборативна. За хиляди години народите са управлявани от индивидуалната интелигентност на: племенни вождове, ханове, крале, царе, монарси, султани, императори и т.н. С появата на гражданското общество, сложността на обществото нараства до степен далеч надхвърляща възможностите на индивидуалната интелигентност. Обективният фактор налага преход от автокрация към демокрация или от управление от индивидуалната интелигентност към управление от колективната интелигентност.
Така се появява репрезентативната демокрация. В началото на 20-ти век бяха предложени и реализирани три социално-инженерните модели за реорганизация на обществото, печално известни като: комунизъм, фашизъм и финансизъм. Тези модели подмениха репрезентативната демокрация като управление на колективната интелигентност и я подмениха с управление от груповата интелигентност на партокрацията и финансово-корпоративният елит на тези проекти. Въпросните елити се характеризират с поразяваща некомпетентност да управляват такава комплексна система каквото е обществото.
По тази причина партокрациите преминаха в историята, а финансовият елит под формата на дълбока държава прави отчаяни опити да натика човечеството в един абсурден от гледна точка на здравият разум и социалната философия Нов световен ред, повтаряйки грешките на болшевишката Световна революция и нацисткият Хилядолетен Райх.
Няма как две трети от населението да се превърне в щастливи кокошки, живеещи с базов доход докато снасят яйца, след което да им се клъцват главите, защото са в тежест на екологията. Този опит вече не е просто некомпетентност, която за няколко десетилетия генерира една дузина глобални проблеми, няколко, от които са в процес да се превърнат в екзистенциални. Това е преход от некомпетентност към неадекватност към обективната реалност. Обикновените хора определят тази неадекватност на глобалният управляващият елит като „тиха лудост”, а медицината е раздвоена по отношение на диагнозата. Някои смятат, че се касае за добре познатата от другите два модела социопатия, но в много по-изродена форма, други смятат, че това е „маниакална форма на шизофрения в особено тежка и не подлежаща на лечение форма. А може да става въпрос и до социопати страдащи от шизофрения и съчетаващи симптомите и на двете състояния. Е, разбира се има и наивни кокошки, които вярват, че с базовият доход дори да загубят свободата си и своята индивидуалност ще станат щастливи.
Днес човечеството няма нужда от свръхбогати; то се нуждае от свръхинтелигентност. Богат не значи интелигентен, както разбира се и интелигентен не значи богат. Това е така защото едни инвестират в материалното, други в духовното; въпрос на ценностна ориентация. За краткост ще обясня свръхинтелигентността с пример.
Представете си в ЦЕРН, в който постоянно работят 2500 души в колаборация с около 8000 физици и инженери от 580 университета и институти от 85 страни. Те са обединени от идеята за разкриване фундаменталната структура на материята. За постигането на тази цел, те се избират на някакви избори, не гласуват за една или друга хипотеза, те колаборират за да намерят истинското решение и формират нещо като виртуален мозъчен център генериращ свръхинтелигентност. Това е доказано работещ механизъм. Ако го сравним с механизмът използван от политиците за решаване на глобални проблеми, то разликата е поразителна. Политиците се събират в различни формати като Г-7, Г-20, ООН, дискутират проблема и сключват споразумение за ограничаване на въглеродни емисии, опция за търговия с тях и като емоционален компонент прибавят воплите на тийнейджърка, която поради възрастта си няма как да разбира от тези проблеми.
Накратко, учените решават фундаменталните проблеми създавайки мозъчен център генериращ свръхинтелигентност, а финансовият елит решава глобалните проблеми с пари и малко демагогия. Въпрос с понижена трудност е – може ли този финансов елит да управлява комплексна система като съвременното общество? Въпрос с повишена трудност е защо при наличието на работещ механизъм той не се пренесе в сферата на управлението. Ако мислите, че причината е само да се спечелят добри пари от проблема, отговорът би бил непълен.
Истината е, че причината е друга и много проста. Ако механизмът се приложи за решаване на глобални проблеми значи, че той може да се приложи и в сферата на управлението. При това положение няма да има нужда от избори, политически партии, управляващият елит и фермата, а Новият световен ред ще се изпари яко дим.
По-подробно този механизъм съм описал в книгата „Колаборативното общество”. Ще отбележа само, че ако този колаборативен механизъм се приложи в сферата на управлението ще се осъществи преход от демокрация към колабокрация. Политически партии, мутри и калинки действително ще станат излишни и светът ще се управлява от носителите на духовните ценности индивиди от всяка област на познанието и ще осигурят оцеляването на човешката раса през вековете. Това е форма не за управление, а за самоуправление. Управленчески елити, просто не са нужни и естествено политически партии, мутри калинки минават в историята. Това общество може да се нарече колаборативно.
Част от хората днес живеят с надежда за един по-справедлив свят за всички. Другата част, която вижда бутилката празна до половината, ще каже, „глупости, богатите по-скоро ще умрат, но няма да се откажат от властта и парите си”. Абсолютно съм съгласен с тази теза. Песимистите също са прави, към момента това дори изглежда и по-вероятно да се случи, но нали надеждата умира последна? Защо да се лишаваме от тази божествена искрица в нашето политическо средновековие. В реалната и апокалиптична възможност човечеството да се самоунищожи се състои и нашата трагедия.
Днес ние просто живеем раздвоени между надеждата за оцеляване на човечеството и трагедията от възможността то да бъде унищожено от безумието на управляващият елит. Цивилизационната промяна неизбежно ще се случи, защото невидимата ръка на еволюцията не се интересува от волята на имащите пари и власт. Тя ще помете Новият световен ред, така както отнесе в небитието Световната революция на болшевиките и Хилядолетният Райх на нацистите.
А дотогава колкото и да не ни се иска ще бъдем управлявани от мутри, калинки и всеки, който е готов да плюе на сурата си за жълти стотинки, единственото, което можем да направим на този етап е да гласуваме за по-малкото зло.
Димитър Чуровски