ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕВХИТИ И ТЪРЖЕСТВОТО НА СЛЕПОТАТА

Евхити или месалиани, в превод – „молещи се“, се наричали еретици от V-ти век, които отричали троичността на Лицата в Божеството и считали своята молитва за единственото средство за спасение.

Монасите евхити твърдели, че след като чрез молитвата са се сдобили с вселяването в тях на Светия Дух, те завинаги се освобождават от страстите и от наклонностите към зло и не се нуждаят нито от подвизи за обуздаване на тялото, нито от четене на Свещеното Писание, нито от какъвто и да е закон.

И сега внимавайте: – Те прекарвали времето си в безделие, избягвайки всякакъв вид труд като унижаващ духовния живот, хранейки се само с милостиня.

В същото време, усещайки мнимото присъствие на Светия Дух, в разпалеността на разстроеното си въобръжение, смятали че с телесните си очи съзерцават Божественото.

У нас, в народното събрание, политически евхити да искаш.

Евхити, които си гласуват най-голямата заплата като милостиня.

Да, заплатата им е милостиня, събрана от данъците на народа, за да демонстрират единствено разпалеността на разстроеното си въобръжение без никаква възможност за проявление на саможертва, удостояваща суверена с по-добър живот.

Евхитите са навсякъде.

В политиката, в правоохраняването, в постоянно скърцащия административен апарат.

Важното е веднъж да се домогнеш с всякакви средства до желания пост.

Постът е сакралната молитва.

Пустият напън за добиването на положение и последващото възсядане на поста е най-искрената молитва на стомаха.

Достигнеш ли силата й, тя сякаш завинаги те освобождава от страстите.

Политическите ни евхити са еталон за липса на страст.

Те са вън от всяко зло и измама.

Озаптиш ли страстите, вече си по-близо до пътя на светостта.

У нас парламентът ни години наред кове дух, който е всичко друго, но за съжаление не и свят.

Може да пледира за върховенство в измамата, но не и за върховенство на морала, а още повече за наличие макар и на малка хармония с повелите на Светия Дух.

Говори се едно, тайно, пък и явно, се прави друго, от което сърдечността на народа линее, а безумието нараства.

Пресищането винаги желае много.

А народната милостиня в парламента и навсякъде в държавния апарат е издигнала пресищането в култ.

На никой, богоуподобил се на поста и положението си, никога му не стига.

А той винаги е най-добрият в оправянето на всичко и в решаването на налегналите ни тегоби.

Затова му се полага още… и още…

Политическият евхит дори остава недооценен и опечелен, страдайки в яростта на тази неправда.

Желанията, при пресищането с власт, както се знае, са неконтролируеми.

„Всяка храна, приемана от нас вътре, и всяко успокояване на плътта, образуват в нас срамни представи и безобразни мечтания.

И те се раждат, излизат навън, стават видими в тайната област на нашия ум и ни подтикват към тайна връзка със срамните дела“ – казва Св. Исаак Сирин.

Колкото по-голямо е признанието и възседналия пост, толкова повече е и връзката със срамните дела.

Да устоиш на тях е истински подвиг.

Но от ситостта, винаги израства разпътството, а от пресищането – нечистотата.

Малко са медиите, в които днес можеш да прочетеш нещо истинско.

Затова с голямо умиление  пиша понякога на Веселина Томова, чието сърце не е родено за ленност, още повече политическа.

Нито пък е благосклонно към безпринципност, оставяйки равнодушно към пъченето на безнравствеността, задушаваща дните ни.

Затова я поддържам и й казвам:

– Скочи над цялата тази суетна пасмина!

Пиши за нея, но не се души с нея…

Душата ти е за друго…

Един ден, в тишината на самота и болка, когато човек загуби много неща – чисти, съкровени, вижда колко незначително и жалко е било пиршеството на суетата и обречеността на значимостта.

В този живот ние нееднократно сме оставяни на предела на изкушенията.

Божията промисъл ни хвърля в тях, за да ни изпита.

„И за да не се превъзнасям в премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.

Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.

Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява (2 Кор. 12:7 – 9).“

За народа, който днес продължава да дава милостиня на своите политически евхити, не можах да намеря по съдържателни слова.

Думи, казани от блажения Павел, прилягащи най-много на крехката ни народна, но несломима душевност.

Тежка истина е, че ако човек първо не стане достоен за откровението, той не може да го види.

А с подобни политически евхити, тежестта в тържеството на слепотата е гарантирана.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС