Политика ли е гладът?

Но не мога. Виждат се изгнили петна, очукани места, дупки от търсещите въздух червеи. Може би ни хвалят за строгата фискална политика, може би е хубаво, че сме част от Европейският съюз и НАТО, но с какво ни помагат тези неща, за да живеем добре? Червеите-проблеми са толкова много, че може да се напише роман в няколко тома. Но най-големият, най-страшният проблем през последнитте 20 години , който буквално ни убива е мизерията. Липсата на каквито и да било доходи създава армията от безработни наброяваща от половин милион до един милион души. Унизително низките доходи наподобяващи по-скоро подаяния оформят още една армия от поне 2 млн.души. 2,5 млн. пенсионери не могат да си купят необходимите им лекарства, да не говорим за нещо друго. Млади хора завършили средно образование или висше, няма как да си намерят работа. Отчаяние – това е най-употребяваната дума за над 5,5млн. българи . И става по-лошо. Само през последната година, доходите от заплати са намалели с 1млрд. и 200млн.лева. За същата година са останали без работа нови 250хил. в частния сектор и 40хил. в държавния. Политическа ли е тази картина? Политика ли е да си обезверен, да мълчиш (което означава да си съгласен) и да не направиш нищо? Политика ли е да се сетиш, че имаш граждански права и можеш да изразиш несъгласие, и можеш да се бориш? Политика ли е гладът?

Вярвания

Преди хиляди години, хората са вярвали, че земята е плоска. До 16в. са вярвали, че ние сме центърът на вселената. Вече никой не вярва в тези неща. Всички си знаем, че земята е кръгла и ние сме далечна провинция в необятния космос. Защо така естествено приемаме тези нови вярвания? Да не би ние лично да сме били космически туристи, та можахме с очите си, да се убедим? Надали, но сме сигурни също толкова, колкото и предците ни са били сигурни в техните си схващания. Науката? Ха, да не би всички да сме служители в БАН? Явно сме повярвали в „рекламата“ на научните твърдения. Реклама поднесена ни в учебниците, книгите, средствата за масова информация; реклама поднесена по такъв начин, че никой, по никакъв начин вече не се съмнява. Знаем си, че е така и толкова. Добре, нека си представим какво би станало, ако използваме тази могъща сила, за да повярваме че ние, българите можем да живеем по-добре? Ей така – да сме твърдо убедени, да си знаем, че няшият по-добър живот зависи само и единствено от нас. Да сме сигурни, че няма кой да чакаме да ни „оправи“, а сами трябва да ковем съдбата си. Представете си информационното пространство около нас – тотално запълнено от личната ни отговорност за това, че силата е в нас самите. Колко билборда ни подтикват да си купим разни важни неща, като алкохол, цигари, чорапогащи, червила и други подобни? Колко билборда ни подсещат за гражданските ни права и отговорности? Звучи ви утопично? Точно толкова, колкото и идеята преди хиляди години, че земята е кръгла. Може да са ни нужни много години, но кога ще започнем? Кога ще направим първите крачки в правилната посока? Кога ще се сетим за мощта на рекламата? Но не за да продадем поредният боклук, а за да стане модерно да бъдем отговорни за себе си и децата си.

Ивайло Зартов