Политиката на ГЕРБ да толерира политическото бояджийство.
По същия начин и в община Девня новоизбраният кмет, издигнат от ГЕРБ получи в наследство задълженията от предходният кмет, издигнат от БСП при предишните избори. Специфичното в случая е, че става въпрос за едно и също лице – г-н Атанас Кузев, който спешно промени политическата си принадлежност за последните избори.
Ситуацията на първо четене е комична – няма как да обвиниш БСП и Станишев за безпринципност, няма на кого да се оплачеш от действията на партията-враг. Веднага извиква в съзнанието поговорките „Каквото надробиш, такова ще сърбаш” и „Да отрежеш клона, на който седиш”. Но ситуацията е тъжна, затова не е комична. Ситуацията е сериозна, затова изисква анализ. Ситуацията налага да си зададем и да се опитаме да отговорим на няколко въпроса, а именно:
Как е възможно община като Девня да натрупа задължения в размер на повече от 2 млн.лв.?
На какво се е надявал г-н Кузев за да се кандидатира като кмет на община, чийто бюджет е издънил при предищния си мандат?
Защо политическото номадство е забранено, а политическото бояджийство се толерира от ГЕРБ?
Как е възможно да няма средства за заплати на служителите в администрацията?
Кои са губещите?
Как е възможно община като Девня да натрупа задължения в размер на повече от 2 млн.лв.?
Община Девня, „долината на индустриалната химия”, е сред малкото общини, в които работните места са повече от нейното население. Това малко ползва местните жители – повечето работници живеят в други общини, предимно в гр.Варна. В стил Тодор Колев бихме могли да кажем, че Девня е индустриалната зона на Варна. За местните остава вредната околна среда и надеждата, че общинската част от корпоративния данък ще бъде използван за благоустройството на градските и неурбанизираните зони. Но, „Надежда всяка тука оставете” – благосустройството на града не е глътнало милиони, просто защото такова въобще липсва. Не се извършва нито с използването на еврофондовете, нито със собствени приходи на общината. Липсват зелени зони, пътищата са в окаяно състояние, също и улиците, канализацията все още не напълно завършена, пречиствателната станция за отпадни води е физически и морално амортизирана. Къде са изченали тези милиони? За отговори ни остават единствено спекулациите – не за обществени, а за частни интереси по незаконен начин.
Не на последно място, чл.22 от Закона за общинските бюджети определя, че разходите от общинския бюджет се извършват до размера на постъпленията, определени в чл.6 от закона. Така че на теория неочаквани задължения би следвало да възникнат само при грешно палниране. Дали в случая за община Девня се касае за грешно планиране, за порочно планиране или просто за неспазване на бюджетната дисциплина и законите на страната?
На какво се е надявал г-н Кузев за да се кандидатира като кмет на община, чийто бюджет е издънил при предищния си мандат?
Логичният отговор е, че се е надявал на чудо. Да „паднат” отнякъде пари, доставчиците да не си търсят задълженията, г-н Дянков да заповяда извънреден трансфер от държавния бюджет към „бедната” община. Получавал ли е обещания от г-н Павел Димитров? Отново не знаем, отново ни остава да спекулираме. Или може би надценяваме умствените способности на г-н Кузев, може би като щраус се е надявал, че докато не мисли за проблема, той не съществува, т.е. би се решил от самосебе си. Не знаем.
Защо политическото номадство е забранено, а политическото бояджийство се толерира от ГЕРБ?
Президентът Първанов бе казал, че ГЕРБ са се превърнали в машина за печелене на избори. В никакъв случай не съм привърженик на бившия вече президент, но оценявам правотата на тези негови думи. Не ми се иска да засягаме темата за купуването на гласове, защото по мое мнение всички партии и кандидати го правят. Но ГЕРБ имат стратегия за печелене на избори, за чието изпълнение не подбират средства. Новият стар кмет на Варна е бивш кандидат на БСП, а след това независим кандидат, подкрепен от БСП. На последните избори бе кандидат на ГЕРБ. Новият стар кмет на Девня бе кандидат на БСП, а на последните избори бе кандидат на ГЕРБ. Това се нарича бояджийство. Някои може да бъдат подразнени от жаргонността на израза, но политическо номадство е също жаргонен израз, който вече е приет за нормален. И докато политическото номадство е санкционирано в парламента и общинските съвети от управляващата партия, въпреки решенията на КС, политическото бояджийство е нещо, което се използва като средство за печелене на избори. И горните два примера се отнасят за двете най-значими общини в област Варна.
Ясно е, че двете явления са доста различни, но в основата им стои желанието на отделни личности да загърбят даденото им от определена политическа партия при изграждането на тяхната политическа кариера и възползвайки се от конюнктурата да натрупат дивиденти вече за себе си. Затова ми се струва, че има нещо непоследователно, нещо нечестно в политиката на ГЕРБ да толерира политическото бояджийство. Това е, също така, нечестна политика спрямо собствените кадри. Означава просто, че кандидатите на партията не се подбират спрямо тяхната лоялност и принос към делата на своята партия, а се търсят краткосрочни лесни решения с неизвестни дългосрочни последици. Вероятно една от последиците би била намаляването на лоялността на собствените предани съпартийци.
Как е възможно да няма средства за заплати на служителите в администрацията?
Според Закона за общинските бюджети, бюджетът на общините се приема от общинските съвети според проект на кметовете на общините. Чл.27 от ЗОБ допуска изменянето на бюджетните кредити и прехвърлянето на бюджетни кредити, но това става с решение на общинските съвети. Следователно, липсата на средства за заплати, най вероятно, се дължи на неизпълнение на приетия бюджет, т.е. г-н Кузев е действал превишавайки своите правомощия (общинския съвет е върховния орган в една община, а не кмета). Допустима е и тезата, че служителите са останали без заплати поради решение на общински съвет Девня – теза, която макар и малко вероятна следва да бъде проверена.
Така че остава да видим становището на Сметната палата и да разберем дали ще бъде направен опит да бъдат прикрити действия, предприети в разрез със закона.
Кои са губещите?
Главните губещи са, разбира се, жителите на община Девня. Този отговор е очевиден, затова не е особено интересен.
По-интересно е дали ГЕРБ са печелещи или губещи. Знаели ли са за безпринципността на своя кандидат? Печелят ли от това, че са забили партийното знаменце в Девня или ще загубят от издънения общински бюджет? Ще разберем ли някога?
Георги Иванов