Показно как не се прави коктейл

Първо нека отдадем заслуженото на варненския екип на местната притурка на в.”Труд”, който празнува 10 годишен юбилей. Нека са живи и здрави колегите, и все така с успех да съумяват да съчетават мераците както на читателите си, така и на височайшото ВАЦ-ово ръководство.

В петъчната вечер елитът на морската столица бе поканен в мола на PHONE за да купоняса и да си покаже новите дрехи. Оказа се обаче, че този път “трудоваците” трудно съблазниха част от височайшите особи да ги почетат. Кметът и Елена Валеева липсваха, голяма част от общинските съветници изобщо не се появиха, а масовката бе подплатена предимно от купища знайни и незнайни репортери, пристигнали с целите си фамилии за да се навечерят обилно.

Ако някой все ще се пита що е то “мол” трябва да го разочароваме, че това си е покрит пазар и нищо повече. Е, малко по-лъскаво студен, отколкото подхожда на цветността на един базар, но толкова. И нищо повече.

Безумното хрумване 10-годишния юбилей на “Морски труд” да се проведе покрай ескалаторите на въпросния мол го вкара в нетипичната рамка, гостите да бъдат набутани около тесните алейки пред магазините и да си припомнят романтиката на вагон-ресторанта.

Безвкусното смесване на малки масички тип “коктейлни” с откровено пицарийски столчета, гарнирани тук таме с банкетни маси от времето на социалистическите сватби, бе по-малкото зло.

Оказа се обаче, че дефицитът на пепелници беше скандален и се стигна дотам, трескаво випгостите да сипват вода в пластмасови чашки като в студентска квартира и да гасят там морни фасове.

Незнаен оркестър с амбицията, че покорява стадион “Уембли” набързо изгони с децибелите си първата редица от присъстващи и те с пълни чинии в ръце се бутаха все по-назад и по-назад, където за да преминеш предния трябваше да прескачаш като антилопа гну.

На този фон бял кахър бяха сервирането на уиски в чаша за вино и вино в чаша за лимонада, а влизането в роля на престашето на мола Ирина Угринска като женичка, даваща номерчета за палтата в импровизиран гардероб, приличащ на изпразнен склад, трябваше да мине за естествена артистичност.

Точно в 21,44 ч. абсурдно, сюрреалистично и казано в прав текст тъпанарски гръмна химна на Република България, заварвайки голяма част от гостите с натъпкани уста с кюфтета. Никой от тях не разбра защо трябва да стои изпънат с пълна уста на химна, а някои наивници дори останаха в очакване, че ще последва Дунавското хоро.

На т.нар. купон лъсна и още една грозна истина – във Варна огромна част от журналистическото войнство не успя да се научи на етикет, че на коктейл не се ходи с развлечени фланели и опърпани дънки, трили цял ден столовете на редакциите. Този път “трудоваците” поне се бяха барнали. Всички останали се носеха като нехайни фараши, участващи във филм, посветен на крайните квартали. Между тях, контрастно като във филм на Еторе Скола, припкаха дами от т.нар. елит решени в сребристо и бели кожени шапки, и одежди. Подобен микс на липса на вкус и класа би нокаутирал светкавично Евгени Минчев, ако имаше неблагоразумието да се появи на събитието.

10 годишен юбилей си е събитие отвсякъде и местният “Труд” можеше да го превърне в незабравим спомен, ако малко се беше напънал да помисли. И да сравни. Защото миналата година показно как се прави класен юбилей направи единствен финансистът на общината Димо Стоев, доверявайки се на Иван Иванов – Дядо. Всъщност, Дядо даде най-лаконичната и вярна оценка за снощното събитие: “Ако го бяха направили долу, в паркинга на мола, щеше да бъде сто пъти по-добре”.

Иначе, който не се беше возил на ескалатор го направи поне няколко пъти и вече има закалка на вестибуларния си апарат да излети в космоса. Нямаме сведения дали някой от последните гости, достатъчно опиянен от веселбата, не е объркал фатално стъпалата.

Така на майтап премина световната слава на първото светско събитие в морската столица за годината.

Веселина Томова