« Върни се назад Публикувано на 26.10.2014 / 19:20

ПОЕТ МЕ КЛЕЙМОСА КАТО УБИЙЦА, ЗАЩОТО ТЪРСЯ ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ ИСКА ДА СЕ ЧУЕ. ОЧАКВАЙТЕ ОБАЧЕ ИСТИНАТА И НА ЧЕНГЕЛИЕВИ.

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВПоетът Недялко Йорданов написа „опус” на страницата си във Фейсбук, озаглавен: „КЕВОРКЯН – ТИ СИ ЕДИН ПРЕСТЪПНИК!”. Истерията му очевадно бе провокирана от публикацията на АФЕРА „СЕСТРАТА НА МАНЧЕВ – 26 ГОДИНИ ПО-КЪСНО. СКАНДАЛНИ РАЗКРИТИЯ / ВИДЕО/”, в която има интервю със сестрата на убития поет-партизанин Атанас Манчев – Мария Вълканова. Публикацията бе последна /засега/ в полемиката между Недялко Йорданов и Кеворк Кеворкян, стартирала след като АФЕРА оповести, че синът на Недялко Йорданов – собственикът на жълтакавата агенция Пик Недялко Недялков е осъден от Кеворкян на три инстанции като клеветник.

Интервюто с по-голямата сестра на Атанас Манчев – Мария Вълканова направих аз – Веселина Томова – във Варна, където живее Вълканова.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ„Това вече е углавно престъпление! Да изпратиш една надъхана журналистка да нахъси една стара жена…Въпросната журналистка безсрамно и подсъдно лъже… Една анонимна жена непрекъснато подсказваше на интервюираната какво да говори… Каква послушна слугиня /на Кеворкян/ се оказа уж бойната и смела журналистка Веселина Томова….Страхотен тандем на убийци.” – това е мъничка част от злостната истерия на Недялко Йорданов, който иначе се нарича поет.
Той нямало да прости! И щял да ме съди и мен за подстрекателство. Щял да съди и по-младата „анонимна родственица” за „оскверняване честта на един покойник и неговите наследници. Този път няма да има милост.”. Щял да го направи „в името на покойната си майка” – останала вярна „на паметта на убития ми баща” – „ще съдя по всички закони Кеворкян и Томова за подстрекателство”.
Документите за „истината на предателството на Атанас Манчев” можели да се прочетат във вестник „Ретро” /вестник на сина на Недялко Йорданов – Недялко Недялков/ и във филма „Един трагичен живот”, пише Йорданов. „Там всичко е показано абсолютно документално”, заявява Недялко Йорданов.
„Абсолютно документалната” истина на Недялко Йорданов е свързана с един-единствен документ – „рапорт” на помощник – околийски началник, даден му, по неговите думи, от служител на ДС в края на 70-те години, и публикуван 34 години по-късно. Каква е достоверността на този документ – нека с този въпрос преди всички други се занимават родствениците на избитите Манчев и Ченгелиеви.
За сведение на поета Недялко Йорданов, който преди да нарича някого „убиец”, първо би трябвало да се посъветва с адвокатите си, му заявявам, че никога и на никого не съм била слугиня! На Кеворк Кеворкян пък направо е невъзможно, тъй като подобни отношения между мен и Кеворкян са просто изключени, освен вероятно за жълти медии, в списването на които цар е синът на Йорданов.
Интересът ми към полемиката между Кеворкян и Недялко Йорданов бе провокирана от самия Недялко Йорданов, който намеси сестрата на убития поет Атанас Манчев – Мария Вълканова, интервюирана във „Всяка неделя” през 1989 година. Заинтригува ме и недоизреченото тогава за предателството, довело до смъртта на брат й.
Не аз съм подстрекавала роднините на Атанас Манчев, нито съм ги „нахъсвала”, а самата по-малка сестра на Атанас Манчев поиска да се чуе и тяхната позиция след излъченото интервю на Недялко Йорданов в предаването на Сашо Диков по Нова телевизия.
„Анонимната жена”, която подсказвала на интервюираната от мен сестра на Манчев – Мария Вълканова е … по-малката сестра на Атанас Манчев – Станка Иванова, и тя нито се крие, нито се спотайва. А листът, от който чете в началото на записа по-голямата сестра Мария Вълканова е саморъчно написано послание от двете сестри.
Притежавам записи /не един!/ със сестрите – Мария Вълканова и Станка Иванова, и в тях личи ясно и категорично позицията им, която рязко се отличава от тази на Недялко Йорданов.
Нито аз, нито Кеворк Кеворкян сме нарекли бащата на Недялко Йорданов предател. Като журналист съм потърсила истината и на сестри Манчеви, както и на наследниците на братя Ченгелиеви – така удобно провъзгласени сега от Недялко Йорданов за предатели! – позиция, която предстои да бъде чута!
Прочетох и Доклада на Комисията по обследване на ръководните кадри в Бургарски окръг, 1950 -1951 г., изготвен от секретарите на ЦК на БКП Станко Тодоров, Георги Цанков и Георги Чанков. Обследване, продължило 9 месеца и приключило с партийна конференция. По проверката са обследвани 233 души, а по собствено желание са се явили и разпитани още 306 души, или общо 539 лица.
Докладът започва така: „От 1934 г. до 1944г. не е останал нито един окръжен комитет, който да не бил разбит и разгромен от полицията. Тя е постигнала това главно със завербоването на агент – провокатори, които е имало почти във всички състави на окръжните комитети и през всички години”.
И тъй като Недялко Йорданов ме нарича „убийца” и „подстрекателка” и ме заплашва, че заради паметта на майка си ще ме съди, ще му кажа, че нощи не спах, след като прочетох потресаващото изказване на майка му Кина Асенова Йорданова на тази партийна конференция.
Кина Йорданова описва отношението си към решението на ЦК. Заявява, че всеки гледа на нея с недоверие и се тормози за това, че „изникват въпроси от долу: „На какво основание Кина Йорданова седи в ГК /Градския комитет/ като жена на провокатор”. И още: „Пред комисията, другари, аз споделих това, което ще кажа тук: „Асен е мъртъв сега. Мога аз да се съмнявам сега, че много другари, които смятат, че имат грешки, искат да ги замажат с Асен, който е мъртъв. Може ли да се съмнявам, че може да се измият, като прехвърлят вината на Асен. Комисията каза, че това ще се обследва най-обстойно и когато излезе с решение, то ще бъде най-отговорното решение на ЦК, което наистина ще бъде меродавно за мен. Аз с нетърпение очаквах това решение на ЦК, тъй като цяла година се тормозех, понеже не бях наясно, не знаех нищо около Асен. Нищо не даваше повод да мисля, че Асен може да бъде такъв. Сега, когато това решение идва от най-отговорното място на нашата партия, моето отношение не може да бъде друго, освен това на ЦК. Аз не съм се отнасяла с недоверие към комисията, която имаше възможност обстойно да обследва всички тези факти.
Повечето другари знаят, че обичах Асен, тъй както рядко може да се обича, както той писа в предсмъртното си писмо, но другари, аз като член на партията, трябва да погледна с по-друго око на всичко това. Не мога да се ръководя само от чувствата, трябва по болшевишки да погледна на нетърпимите грешки на Асен, на предателството му и прочие.
Аз считам, че трябва да кажа това, че решенията на ЦК не ще пречупи вярата ми към партията, а напротив, ще работя така както съм работила с преданост към партията. Трябва да ви кажа, че смъртта на Асен понесох много тежко, но тази санкция понасям още по-тежко. Аз смятам, че с моята работа в партията ще покажа, че ще изтрия това петно и ще работя с преданост и любов към партията. С помощта на партията аз изживях по-леко смъртта на Асен. С помощта на партията аз ще намеря сила да изживея и това.”
Жестока драма, пред която и „Децата на Арбат” бледнеят.
Но не по-малка е драмата на Ченгелиеви, обявени от Недялко Йорданов за предатели единствено заради един полицейски рапорт.
Недялко Йорданов твърди, че неговата истина е безапелационна.
А истината на Ченгелиеви? Защо да не бъде чута и тя?
Ето какво каза пред мен един от наследниците на Ченгелиеви – Иван Ченгелиев: „Нашата позиция е пределно ясна. Тя е непроменена през годините. Недялко Йорданов не отговори на главния въпрос – кой доведе полицията и жандармерията да блокира града и да прави обиските? Ако е имало предателство, то е направено от някой
по-отгоре и по-отдавна… Това е отлична работа на полицията – на Гешев и на Косьо Владев, неговият човек в Бургас – за маскиране на истинския убиец и подхвърляне на жертвени агнета …”/ ОЧАКВАЙТЕ ПОЗИЦИЯТА НА ЧЕНГЕЛИЕВИ!/
Недялко Йорданов може да бъде благодарен, че като „подстрекателка” и „убийца” не пуснах именно записите със според него „анонимната жена” – по-малката сестра на Атанас Манчев, която е изключително крайна в позицията си относно баща му Асен Йорданов.
Ако търсиш истината за трагичните събития в историята на БКП, ако търсиш истината за подменените факти, ако не се съгласяваш лесно някой да бъде произведен в „предател“, а друг в чист ангел – ако заради всичко това за Недялко Йорданов си „убиец”, то само тази му квалификация обяснява всичко.
Никой не отрича правото на Недялко Йорданов да търси истината. Но когато един човек, наричащ себе си поет, отрича правото на другите да кажат своята истина, и тя да бъде чута, и ги клейми като престъпници и убийци, това вече е фашизъм.
Срещу който са се борили и Атанас Манчев, и братя Ченгелиеви – и са платили за това с живота си.

Веселина Томова

«