Подслушването – нищо ново под българското слънце

ЛИЧЕН КОНТАКТ
(1965 г.)

Харун ал Рашид
бил голям чешит
и народа си много обичал.
Затова на своя глава
като просяк той се преобличал
и кръстосвал нощя из Багдад,
За да знае какво се говори,
за да знае какво да стори,
за да бъде в Багдад благодат.

Предрешен така,
той подлагал ръка.
Хората милостиви,
а защо не и досетливи,
хвърляли монета голяма,
после беж да ги няма…

И прибирал се мъдрият халиф
много щастлив:
щом народът
милостинята щедро раздава,
значи,
добре се той препитава.

Но тази идея похвална
на всички просяци не се понравила.
Конкуренция нелоялна
царската особа им правила.
И по късна доба
стар просяк спира царската особа:
"Колега, в момента
що за мента?
Прощавай, че в държавните работи влизам,
но това е чист либерализъм…
Първият човек така да се излага.
Ами в тъмното една тояга?
Ще осиротее народа…
Такива жестове сега не са на мода.
Що за мисия мизерна
да кръстосваш предрешен Багдад?
Стой си в своя палат.
Има техника модерна…"

Харун ал Рашид
взел в предвид
това народно предложение
и му дал широко приложение:
под всеки балкон – микрофон,
на всеки клон – микрофон,
във всеки вагон – микрофон,
във всеки файтон – микрофон,
на всеки кон – микрофон,
във всеки салон – микрофон,
във всеки телефон – микрофон,
във всеки биберон – микрофон…
И халифската държава процъфтява
във възход непрекъснат,
защото личният контакт
с народа е непрекъснат.

Да, факт,
Под небосклона
осем милиона
микрофона…

Радой Ралин

В. Стършел