Подземните градове на България

Те са много. Има военни, които са строени да бъдат секретни щабове на армейските части на тогавашната българска армия, на практика филиал на Съветската. За тях не ми се пише сега, макар, че те не представляват тайна нито за НАТО, нито за противниците му.

Това е изработената с много труд, жертви и народни пари българска „Тора Бора”, която е имала все пак някакъв смисъл, понеже в някаква степен е създадена за повишаване на отбранителната способност на страната. И макар, че военните стратегии бяха създадени така, че българската армия първа да нападне „врага”, приемам, че подземните градове до Етрополе – с. Бойковец /основен команден пункт на Върховното командване/, до гр. Елин Пелин / запасен пункт на Върховното командване/, до Копривщица /тилов пункт за управление на Върховното командване/, Сливенски минерални бани – С. Гаврилово /команден пункт на Варшавския договор/, с. Едрево, Казанлъшко / команден пункт на КСВ/, проходът Витиня / команден пункт на министъра на отбраната, кв Бояна, команден пункт на ВВС/, Варна-Бяла-Галата / команден пункт на ВМФ /, Горна Малина -Чаралица, /команден пункт на ГЩ и кв  „Хладилника”, команден пункт на НСО и НСС/ имат някакъв отбранителен смисъл. Затова няма да ги разнищвам.

През 1978 г. се създава Генерална дирекция Опазване на държавните ценности и съкровища към Министерския съвет. В тази дирекция се разпореждат ген. Джуров, ген. Семерджиев,  ген Кашев /УБО/, ген. Чергиланов /ВКР/, ген. инж. Дичо Дичев, ген. Карамфилов, ген. Бончо Бончев /УБО/, полк.  Георги Симеонов и др.

По заръка на Политбюро и Държавния съвет дирекцията чрез под. 18720 и под. 46320 се построяват за нуждите на комунистическата върхушка подземни градове за оцеляването и. Разбира се, там трябва да бъдат и националните ценности.  Че как иначе. Нали техният дежурен лаф беше: „Нали затова сме се борили!”.

Така се построяват къде съвместно с военните градове, къде – не, луксозни подземни градове за комунистическата върхушка под връх Баба край Копривщица, край с. Бойковец, Етрополско, до Сливенски минерални бани. Бил е планиран огромен подземен град край с. Рибарица, Тетевенско. Там дори е работено под връх Вежен в продължение на две години и след това поради липса на средства е бил замразен, а по-късно и закрит. Той трябвало да бъде най – големия и най – луксозен на целия Балкански полуостров.

С тези пари и материали е можело да се изгради и модернизира цялата национална инфраструктура и да се укрепят свлачищата. Можело е да се построят язовири и енергопроизводители за бъдещето на страната. Можело е да се инвестира в селското стопанство или промишлеността, в курортното дело и здравеопазването, в пенсионния фонд, който съвсем липсваше или в образованието. В крайна сметка можеше да не се прави външен дълг, макар че външният дълг бе направен не за страната, а за да бъде прехвърлен в частни сметки точно на тези, които трябваше да станат подземни „граждани”.

В Германия разсекретиха подземните градове на бившите ФРГ и ГДР и те станаха обект на туризъм.

При нас, обаче, все още всичко е забулено в тайна и мълчание. Не вярвам някой да е правил одит и инвентаризация на тези потайни селища.

Не съм чувал и съответните ведомства да са обявявали търг за продажба или отдаване под аренда на „шедьоврите на българското скрито-покрито строителство. Да се види какво е имало там и къде са движимите вещи сега. А това освен, че е интересно, може да създаде и подземен туризъм. Така всеки българин или чужденец може да се почувства като пещерняк, къртица или миньор – стахановец макар и за малко.

Братя българи! Граждани на България. Да си вземем подземните градове! Да не допуснем групировките да се окопаят и там!

Поне подземният свят да си е наш!  

Николай Колев-Босия