ПОГРЕБЕНИЕ С МУЗИКА (ПОМЕН). ЗА ПОГРЕБЕНИЕ СПЕСТИХ ОТ ЗАЛЪКА. ЗА МУЗИКАТА – ОТ ЛЕКАРСТВА.

Мъртвецът е с ушанка и палто. В сутерена смъртта и зимата са в нерушим съюз. В шкафа – домашни сухари. Бурканче дива чубрица. Нарязана сушена ябълка. Под кранчето на мивката – ледена висулка. На масата – кибрит и свещ. Под свещта – лист от тетрадка с ясен почерк:

„Искам погребение с музика. Парите са в джоба на палтото. Музикантите да ядат първи, за да не свирят гладни. Всичко да е както трябва.“

Докторът, който пише смъртния акт, тръска евтината химикалка. Старият квартален аптекар наднича зад рамото му:
– Пет ампулки трамадол – говори той, – са пет и петдесет. Без пари щях да му ги дам, ако знаех. Пет и петдесет. Имал е болки, а е мълчал.
Роднина, пристигнал от далечен край, попита:
– Какви бяха последните му думи?
Отговори му жената, която щеше да измие тялото:
– За погребение спестих от залъка. За музиката – от лекарства.

Д-р Маргаритов Васил