ПОГРЕБЕНИЕ КАТО ФЛАШМОБ
Не си е за въздържане. Дъщерята на покойния Димитър Цонев не слиза от ефир. В гранични състояния. От: „на погребението ще направим флашмоб“, „ще се снима с дрон“, „той не би искал да живее като зеленчук или пъпеш, както го наричаха…“, „събираме пари за фондация“, до: „на погребението аз взЕМАХ микрофона и започнах да задавам въпроси как ще го запомнят“, „… и така“.
Смях, сълзи, пулене, щракане с пръсти, щото Димитър Цонев вече: „си щрака пръсти Горе“.
Не сме разбрали, но дъщерята на Димитър Цонев била журналистка и като такава щяла да награждава млади журналисти във Фондация, носеща името на баща и. Изведнъж фръкнали стотици гълъби на поклонението. Аплаузи. Дрон. Изобщо, флашмоб, както му викат гъзариите. Иначе казано – панаир на комплексите и суетата. Без извинение.
Дни наред кончината на Димитър Цонев се превърна в цирк. Приживе го наричаха „пъпеш“, възмутени бяха от беззъбата му журналистика, сега ореваха орталъка какъв голям журналист бил. И колко бил обичан от всички. И колко бил мек и дипломатичен. И колко много „добър директор на БНТ щеше да бъде“.
Айде, спрете се! „Най-добрият директор на БНТ“ винаги би бил най-удобния ЗА ВЛАСТТА.
Истинският журналист никога не е обичан от всички. Той е мразен. Гонен. Низвергнат. Най-вече от Властта. Която не лее крокодилски сълзи и на погребението му.
Дори колежката на Димитър Цонев – Мира Добрева не се сдържа и написа на стената си във Фейсбук: „Тъжно ми е да го кажа. Заради паметта на Митко. Но сигурно и той видя…Голи гърбове и токчета. Жени с шарени рокли и лилави червила, навирили кокове и виснали гердани. Жалък парад на суетата в храма!Обсъждаха политиката, застрояването на софийските квартали, разделението на българските лекари и невежеството на учениците. Едни си уговаряха срещи. Други разменяха рецепти. Дрон някакъв обикаляше, сякаш снимаше сватба, не погребение. И пари се раздаваха. Не свещи.Ръкопляскаха хората, но все ми се струва, че църковно песнопение по-би отивало на този така тъжен ден. Стоях пред ковчега, в който изпращах приятеля си. Поразена.“
Днес дъщерята на Димитър Цонев пак е … по телевизора. Получила писма от много министерства за помощ за фондацията в полза на младите журналисти.
Бягайте, млади журналисти, бягайте далеч от подобни фондации. Защото журналистиката е опозиция на всяка власт. Защото никакви фондации няма да ви направят журналисти по призвание. Журналистиката се учи на терен. И не е дръжка на микрофон. А когато един политик ви се кълне в любов, или реве колко „добър човек“ сте бил, значи не сте бил ЖУРНАЛИСТ, а придворен шут.
Журналистиката не снима погребения с дрон и не прави флашмоб от опело.
Освен тогава, когато самата тя отдавна не е погребана и затрупана от венци, купени от обслужваните от нея властници.
Амин.
Afera.bg