Поверително и лично от мафиотска Варна

Преди дни в най-добрия шерифски град за живеене – Варна, куките за пореден път станаха за смях.

Точно пред общината куп полицейски коли завардиха два джипа – единият отпред, другият отзад. Чак журналистите научиха, че става нещо.

И понеже в първият се движеше авдокатът Бранимир Балачев, близка дружка на забегналия общински съветник от ДПС и ортак на издирвания наркобос на “Фирмата” Веско Жеков – Иван Славков, всички решиха, че местните куки най-после са свършили нещо качествено.

Оказа се, че Балачев пак няма късмет. И се набута на нефелни ченгета.

Полицаите спрели единият джип, собственост на близка на човек на Маджо, съпричастен към кървавата стрелба преди месеци в дискотека “Малибу”, където бе убит варненец. Джипът бил още в полицейските масиви отбелязан под запор, а всъщност отдавна към него вече нямало никакви претенции.

И понеже очевидно някой от полицаите в дирекцията не си е свършил работата като хората, разправията на централната улица в морската столица възбуди духовете.

Адвокатът Балачев просто вършел работата на клиента си, дошъл от столицата за да извози джипа на човека на Маджо.

Случката припомни кървавата разправа в дискотека “Малибу”, чието разследване се нахендри до под кривата круша.

Преди два месеца лично директорът на ОДП – Варна с усмивка на инспектор Дюдю се беше заканил: “Очаквайте разкрития около “Малибу”, нещо се мъти…”.

От тогава поне в подопечната му дирекция никой нищо не измъти освен поредната врътка, в която го врътнаха точно тези, които трябваше да разкрият убийците.

Шефът на ОДП- Варна сигурно продължава да чака нещо да се случи около “Малибу” и понеже сме великодушни хора ще му кажем само, че отдавна нещо се случи и прати цялото разследване в небитието. Там, където се движи и духът на убитият.

И това, което се случи е корупция, цъфтяща под носа му.

Във Варна нещата се получават така, тъй като всички институции са навързани като свински черва и всеки е шуробаджанак с някого.

Не е задължително да му е роднина. Може антимафиот да е кум на сватбата на прокурор. И ей така, между другото, същият прокурор все да му ръководи акциите.

Не задължително и някой с някого да е любовник, или да му шарят от “черните” пари. Просто може да е много амбициозен и също толкова наивен за да му обясняват, че е най-великият прокурор на града, без когото нищо не става. И той, поради тази причина, винаги да е дежурен и да си слага  главата в торбата на безумни полицейски акции, от които впоследствие в съда нищо не излиза.

Ченгета, магистрати и политици се менкат един друг като магистралки.

Някои взимат много пари. Чрез посредник. Други си имат мутрафончета, които носят пачките и ги дялкат в автомобилите им като месечна доза. Трети са превърнали правораздавателните органи в гара-разпределителна или в наказателна бригада, на ресурса, на която всеки бос би завидил.

Във Варна отдавна въведоха модата мафиотският шеф да няма нужда от купища заобиколили го мутри, а направо да си цани цяла спецантимафиотска служба.

Чиста работа. Хладен ум. И горещо сърце. Естествено, отдадено на партия, която винаги е балансьор и която е обрамчена в /не/порочни бизнес-обръчи.

Варна е най-византийският град в България. Тук могат да те изработят всякак. И най-вече тези, на които си дал хляба в ръцете.

Във Варна падналият няма приятели.

Всеки е чул и знае всичко. Всеки брои пачките на другия и ги сънува. Всеки, но не той, е педераст. Всеки е корумпиран, но никога онзи, който разнася слуховете.

Когато стана кървавата вендета в дискотека “Малибу”, вездесъщата местна полиция 12 часа работи по непоправимо погрешна следа и изобщо не вдяна, че в дискотеката е имало софийска бригада, която е стреляла от упор в засада.

Чешейки се по главите ченгетата 12 часа търсеха убиеца между приятелите на убития и твърдяха, че имало пиянска свада на маса в заведението. Нищо, че дискотеката е била затворена и изобщо е нямало никакво сядане на маса.
Едва на другия ден на обяд се сетиха да проверят телефоните на убития и ранения – дали някой ги е търсел и извадил късно през нощта от домовете им за среща, и обърнаха наопаки разследването, с паднали ченета от информацията, че в “Малибу”, всъщност е имало и други лоши момчета, които са чакали на гюме.

Въпросният джип, с който започнахме също го търсеха 12 часа и накрая го откри един репортер. Впрочем и той трябваше да получи медал от МВР за заслуги,

обаче залисани в “ювелирните” си разработки и разследвания “топ” полицаите забравиха, че осраха сами безобразно цялото разследване и днес вече то е в графата “пиши го бегало”.

Нарко “Монополи”, нарко “Фирма”, проституция – все приоритети на антимафиотите се превърнаха в една черна комедия или по-скоро черна каса, която обаче доби привкуса на отвратителна гнусотия, в която обществена тайна за целия град бе кое ченге на кой бос е подчинено и как цялата спецслужба работи по поръчка за разчистване на територии.

В резултат една година “търсиха” Вальо Бандита. Намериха го, защото трябваше да бъде намерен, понеже го подложи едно топченге в услуга на нарко-конкурента на Бандита.

После хукнаха да търсят боса на нарко”Фирмата”. И още го търсят. Нищо, че той се появява като граф Дьо Сен Жермен мистериозно във Варна и винаги и спокоен, и винаги е добре приет.

После изтърваха боса на проституцията в града да замине за Турция, въпреки че три месеца преди това му набутали “активно мероприятие”. Ама точно преди да атакуват базата му, някой взе, че го предупреди и той избяга “да се лекува” в южната ни съседка.

Сега и него го търсят. Наужким. А може и той тях да търси – казва ли ти някой.

В суматохата изгърмя с подкуп председателката на варненския Административен съд – и всички местни ченгета лицемерно въздъхнаха облекчено – ох, хубаво, че не бяхме ние в акцията.

И вкупом от вътрешната дирекция  наплюха яростно ДАНС – колко били тъпи и как нищо не разбирали от ченгеджийска работа. В същото време кукловодите, които скроиха мръсната шапка на съдийката си бяха точно от морската столица и се хилеха скришом.

През това време нейни колеги, притиснати от мрачното си тъмно интимно минало не смееха да гъкнат в съдебните зали, защото оня “Биг брадър”, който от години им следеше “правилните стъпки” можеше и да си отвори устата, или да подхвърли на някоя медия някой абсолютно достоверен “компромат”. Другите пък, на които цял град знае тарифите се кръстеха тайничко у дома и на следващия ден пак пълнеха гушите.

Разбира се, че хванаха и “капо ди тути капи” на организираната престъпност – Веселин Данов. И като го гепиха за три дни, така се оплетоха като патки в кълчища, че не знаят откъде да излязат в правилния изход от лабиринта. И понеже още умуват, месец вече правят най-лесното – запушват му тотално устата. Понеже го знаят какъв таралеж в гащи е.

И боксерките и дантелените им бикини на финала може да паднат с такъм грохот, че да се насладим на въпиюща гледка.

Междувременно, политиката, която изобщо не е встрани от цялата тази корумпирана смрад, държи речи и дава изявления. Едните са чисти като момини сълзи, другите миришат на тоалетен сапун с дъх на гербери, а третите чак са се претрили от търкане за да лъснат по медиите.
Всички те крадат като мангали. Безогледно. Зверски. Джелатски. Пълнят джобовете на партиите си, на ченгета, на прокурори и на съдии.

Всички любезно си кимат на коктейли.

И контрабандистът сяда до шефа на полицията. А босът на проститутките се отърква до висш магистрат, чукайки коктейлна чаша в неговата.

Нали хванаха Данов – кой сега е босът на проституцията? Три дни бил Данов, а останалите десетки години назад и вече месец напред – кой е?

Във Варна всеки знае тарифата, с която да си купи “индулгенция” честност.

Аз лично познавам поне трима прокурори, които знам откъде си прибират пликовете. Ченгетата са далеч повече и са толкова евтини и невнимателни, че съм убедена, че е въпрос на много малко време, когато ще паднат в нечий капан. Съдиите му знаят реда. При тях е малко по-размито, но пък схемата сработва от години.

Мярката за неотклонение – толкова, делото – колкото кажем, толкова. Споразумението – винаги джентълменско.

Някои лежат безпрецедентно четири години  без присъди и ги съдят само за да оправдят престоя им в затвор. Други тихомълком излизат веднага след 24-часовият арест, или в краен случай на първата мярка, защото така е целесъобразно.

Ако се погледнат списъците на прокурорите, които се появяват по купища преписки от един и същи характер, образувани от едни и същи ченгета, не е необходимо да си Нострадамус за да разбереш, че мирише на леш.

Тук всеки с някого е бил ортак – политически, аверски, интимен, хомосексуален, масонски, далавераджийски, роднински. Всеки си е заявил цената.

Тя не винаги се измерва в пари. Често цената е влияние, кариера, издигане, депутатско място, сделка, или затваряне на очите пред такава. Лостове всякакви, механизми – неслучайни.

Шефовете на полицията се сменят рядко, но никога знаково. Следващият винаги е обвъзран с предишните. И така трепери за столчето си, че дори и луд да му е подчинен се прави, че лудият е Тошко от “Биг Брадър”.

Съдиите се явяват на конкурс и винаги знаят колко конкурса е читав. Прокурорите се въртят като на кол – от районна, в окръжна, в апелативна. Колкото повече сгафят, толкова по апелативни стават. Не всички, но има и знакови фигури, които историята помни и които отдавна трябваше да бъдат заличени от тази професия.

Във Варна обаче може да се случи всичко.

И няма никой, който да бръкне в гнездото на корупцията на осите. Просто защото всички са в кюпа.

Ако някой случайно изпращи и реши, че може да опита да сътвори някаква революция в чаша вода, моментално го измислят. И го нареждат за да се знае и помни: че тук волните съчетания се наказват.

18 години няма нито едно разследване за корупция по висшите етажи на властта. Защото икономическа полиция си бърка в задните части.

18 години няма нито една разработка за контрабандни канали, защото антимафиотите са заети да тичат подир задника на чорабджиите си от наркомафията.

18 години се отчитат кокошкарски акции, арести на цаци, някакви смехотворни разкрития и няма нито едно мащабно разследване за мафията в града. А мафия означава обвързване на организираната престъпност с властта.

Когато някой реши да си рискува и хукне да дава информация на същите тези ченгета за това какво се случва точно в техните редици, те “не се светват”, защото нямат рефлекса, ако са читави, а ако не са – моментално те вкарват в разработка за да те отстранят като “кофти очевидец”.

Така преминава световната слава в най-добрия шерифски град за живеене.

Само дето шерифът не са го избирали по това колко му е мъжко сърцето.

Съдията по това колко му е достойнството.

А прокурора – колко му струва честта.

Веселина Томова