ПОБЕДНИТЕ ФАНФАРИ И КОПАНКАТА. МОЕТО СЪРЦЕ НЕ Е ТАМ.

Коментар на Ра под публикацията на АФЕРА – „РАЗГЕЛЕ, БРЕ, СЛАВИ, АМА ДА БЕШЕ ПОСЛУШАЛ „АФЕРА“ НЕ ДНЕС, А ОЩЕ ПРЕДИ ГОДИНА!“:

„Госпожо Томова,

Зная, че е извън темата, за което моля да ме извините, но не зная дали по-късно ще мога да Ви напиша следното: Мисля, че утре Вашето място е Сред Народното събрание на Великото народно въстание, редом до Ренета Инджова! Запалихте огъня, който поддържаме. Елате!“

…

Една от суфи – мъдростите повелява: „Прави това, което ти се отдава с лекота, но го прави с всичките си сили и цялата си душа“.

Това, което аз съм правила през всичките много, много, много отминали журналистически години, съм го правила с всичките си сили и с цялата си душа.

Драга Ра, аз говорех и пишех, тогава когато ВСИЧКИ МЪЛЧАХА КАТО ПУТКИ, сега нека всички те, които години наред близаха задника на Хунтата, или се спотайваха като мишоци на Дувара МУ и не смееха да изрекат и една думичка напреко, да се наврещят и да се изживеят като „дисиденти“. Халал да им е.

Когато е било въпрос на ДЪЛГ и ЧЕСТ, винаги съм била на барикадата и макар и самотна, съм свършила толкова, колкото някои видни „революционери“ не са и сънували, докато си налягаха парцалите под юрганите, включително и осребрявайки мълчанието си.

Моето сърце не е там – да драпа да се покачи и докачи там, където вече се чува звъна на победните фанфари, за да се подреди в редичката пред копанката на бъдещите „победители“ – осребрители.

Елиф Шафак го е казала точно на място:  „Някои хора влизат в живота Ви, само за да Ви научат как да продължите…“

Толкова.

Веселина Томова