Победителят в „ЕвроBGвизия“ Краси Аврамов: Чак толкова злоба не очаквах

„Човекът-глас”, както е по-известен Красимир Аврамов, се върна от Щатите, за да победи в BG Евровизия с хита си „ILLUSION”. Краси е родом от Сливен, завършва НАТФИЗ в класа на проф. Васил Инджев и е дипломиран пантомим. От десет години Аврамов живее и работи в Лос Анджелис. Българинът има световна известност и е част от холивудския елит. Приятел е с Брад Пит, Мила Йовович и Никол Кидман. Член е на Американската гилдия на филмовите актьори, както и на тази на музикантите. През 2005 г. печели престижната музикална награда „Суперзвезда на годината” в Лос Анджелис. Краси е първият българин, изнесъл самостоятелен концерт в престижния "Кодак Тиътър" – мястото, където връчват Оскарите.
– Ти изпълни хита си и доказа на всички още веднъж защо си наричан навсякъде по света „Човекът-глас”. Реакциите обаче спрямо успеха ти са нееднозначни. Имена в българската музика те отричат.
– По-важното от всякакви възхвали и критики беше, че успях да стигна до душите на хората с музиката. Това всъщност е и целта, която винаги съм преследвал, още от 7-годишна възраст. Аз пях и на Виенския бал у нас сега, там ме извикаха два пъти на бис, това направо ме шокира, защото не съм го очаквал. Имах огромно желание да изпълня хита си акапелно, защото хората често си мислят „а, този или онзи е звезда, само че пее все на плейбек”, а така показваш най-добре дали реално можеш да пееш. Всички в залата ми станаха на крака!
– Краси, ти си известен с уникалните си 4 октави на гласа. Смяташ ли, че те и песента ти „Illusion” ще бъдат достатъчни, за да станеш победител в тазгодишния конкурс на „Евровизия” в Москва?
– Знаеш ли, има и други хора по света, които пеят високо, но продължителни 4 октави, както е в моя случай, наистина много малко хора владеят.  Аз пея над 36 тона, но е много важно как преливаш единия глас в другия. Аз винаги съм казвал, че музиката не е надпревара в тонове, а е послание, отношение, любов. Дай Боже, песента ми „Illusion” да постигне успех в Москва. Мисля, че правителството трябва да застане зад това изпълнение и да помогне то да бъде оценено от Европа. В името на България, не заради мен.  При мен има нещо характерно, което и ми е пречело, и ми е помагало, и това е, че аз от малък съм твърде различен в начина си на пеене, в избора на музиката, в себеотдаването. Това различие ми е пречело често, но пък ме е и откроявало на фона на всички останали изпълнители. Песента, с която се явявам на конкурса, също е направена по-различно, но е по стандартите за формат на песен на „Евровизия” – има много български фолклорни елементи в нея, диско, опера… Мисля, че тази симбиоза именно носи на България една голяма популярност, тъй като 44 милиона души слушат тази песен. За да спечели една такава песен на голямата „Евровизия” обаче, тя задължително трябва да бъде подкрепена не само от самия изпълнител и неговия екип, а най-вече от самата държава.

– Забелязала съм, че напоследък много хора те нападат, обвиняват те, че си чуждестранник, който е дошъл, за да подкупва журито, хората. Как приемаш всичко това?
– Ами, знаеш ли, още преди години имаше много хора, които ми казваха така: „Краси, ти си прекалено наивен, слушаш кой какво ти говори, а не трябва. Не се поддавай на провокации, защото ще бъдеш безмилостно нападнат”, но аз упорито не вярвах. Смятах, че всички са добронамерени към мен, но се оказа, че колкото повече вървя напред в „Евровизия”, толкова повече съм атакуван. Получавам постоянно гневни e-mail-и, sms-и. Едни ме наричат „пришълец”, други – „чуждестранник”, „марсианец”, а трети пишат „върви си там, откъдето си дошъл”. От всичко онова, което от детските си години досега съм направил за България, като че ли изведнъж не остана нищо, изгуби се всякаква стойност. Не мога да кажа, че не ме боли. Боли ме, и то много. Фактът, че съм заминал за Америка, се прие едва ли не като някакво предателство към страната от моя страна. А аз съм го направил по причината, поради която би го направил всеки един артист – за да се развива и да прославя родината си по света.
– Ти замина за Америка през 1998 г. Вярно ли е, че когато се върна в България, нито един наш доказан музикант не ти подаде ръка?
– Много хора ме бяха забравили, но мога да ти кажа за един човек, който определено ми доказа, че е мой истински приятел – Силвия Кацарова. Тя знае откъде съм тръгнал, как се е развил пътят ми, къде съм стигнал. Силвия ме помни от дете, беше неотлъчно до мен, винаги се е интересувала. Но има колеги, които явно не ме дишат по някаква неизвестна за мен причина. Нормално е едни да ме обичат, а други – не, но чак толкова злоба не съм очаквал.  В Щатите, във вестник „Ел Ей Таймс” по този повод преди време беше излязла статия със следното заглавие: „Обичате или не обичате, Красимир е вече при нас!”. Аз мога ли с некадърност да докажа, че мога да пея? Мога ли с трик да накарам хиляди хора по света да ме харесват и да харесват музиката ми? Ще ти кажа, че аз, където и по света да се намирам, ако знам, че в залата, където пея, има само един българин, за мен той е моето семейство. Просто аз асоциирам българите със своето семейство, тъй като то не е там в този момент. Винаги съм бил горд, че съм българин!
– Смяташ ли, че конкуренцията най-вече в суматохата около конкурса просто иска да те злепостави, да ти подлее вода?
– Аз наистина  нямам представа откъде идва цялата тази агресия и негативизъм.
Дали от колеги, дали от на колеги приятелите, просто не знам, но аз уважавам колегите си въпреки всичко. Всеки е способен и дава от себе си нещо, за да постигне успех. Чувствам се обаче много обиден от това отношение! Няма да го скрия от теб – боли ме! Забелязал съм, че в момента, в който паднеш, никой не ти подава ръка. Всеки използва момента, докато си паднал, да те смачка! Спомняш си и Лили Иванова, която е истински велика, падна неволно насред Париж  а концерта си, но превърна дефекта в ефект. Свалям й шапка за професионализма и стоицизма, които показа тогава.
– Краси, кажи ми, защо покрай „Евровизия” се създаде така изкуствено този конфликт между теб и Влади Ампов – Графа? В крайна сметка се получи така, че БНТ трябваше да промоцира теб, а избра него…
– Аз бях последният човек, който разбра, че трябва да бъде промоциран от БНТ, колкото и абсурдно да звучи. Цялата история се градеше върху един огромен слух. Изчетох толкова абсурдни неща по пресата, че ми беше трудно да повярвам. Аз не се сърдя на никого. След като БНТ са избрали Графа, значи такова е било желанието им, в което няма нищо лошо. Аз с Владо нямам абсолютно никакъв конфликт, познаваме се от много време, близо 15-16 години. След като направих клипа си на песента „Illusion”, в която играя ролята на рицар, започнаха да ни настройват един срещу друг, пишейки гръмки заглавия като: „Графове срещу рицари”. Жалко е.
– Чувстваш ли се емигрант в родната си страна?
– Много силен въпрос. Честно казано, не съм се чувствал по този начин, въпреки че съм бил нараняван нееднократно. Трудно ми беше, защото в Америка не съм се сблъсквал нито с егоизъм, нито със злоба, най-малкото с някакви нападки. За 10 години веднъж не усетих подобно отношение там! Когато се върнах тук, буквално гледах като едно малко наивно дете, което беше отворено към всички. Аз не знаех какво е да повишиш тон. Моите приятели тогава много ми се чудеха, казваха ми: „Бе ти от какво си, от желязо ли, как може да не се ядосваш на тези неща?”.
– Повече от звездите, които ние познаваме от малкия екран, всъщност живеят в непрекъснат стрес. И с теб ли е така?
– Така е наистина. И при мен има стрес, защото в Америка всеки абсолютно се самодоказва и самоусъвършенства непрекъснато. Понякога и едно твое падение ти дава възможност да се пребориш и да изпъкнеш отново. Имам колеги, които всеки път, когато се депресират от нещо, първото нещо, което изниква в главата им е: „О, ще си взема еди-какво си хапче, ново е, хит на пазара, ще ми помогне. Опитай го, убийствено е”. Аз, Слава Богу, успях да се предпазя от това. За мен лекарство са приятелите, спорта, една здрава физическа тренировка. Така се справям със стреса.
– В началото на емиграцията си не си знаел даже английски език, а сега пееш на цели 5…
– Сега пея на руски, на английски, на латински, който обаче не е език, на който принципно се говори. Той е католически език, по-специален е. Понякога пея на латински не защото искам да се правя на интересен, а защото наистина съм почувствал, че за конкретна песен пасва точно този език, с точно това звучене.
– Краси, изглеждаш страхотно и винаги си заобиколен от красиви жени. Последната снимка, за която се сещам, е тази, на която си в компанията на Цеци Красимирова. Усещаш ли се като плейбой?
– Изобщо не, в никакъв случай. С Цеци Красимирова сме просто приятели, нищо повече. Просто хората забъркват големи каши – колкото по-голяма, толкова по-сладко. Специално за Цеци смятам, че медиите я превърнаха в скандалния образ, който има в момента. Тя е като вълк-единак.

Анелия Попова

www.blitz.bg