Пламен Даракчиев: Тренчев си покри досието, като си смени името
Бившата дясна ръка на синдикалния бос Константин Тренчев – Пламен Даракчиев, е роден на 27 юли 1953 г. в Ямбол. Завършил е журналистика, след което работи във в. "Народна младеж". През февруари 1989 г. е изгонен от вестника, заради членството му в КТ "Подкрепа". Той е един от създателите на конфедерацията, бил е неин секретар, а по-късно и вицепрезидент. Участва активно в работата на Кръглата маса и близо една година след промените от 10 ноември – 89-та е заместник-главен редактор на синия официоз "Демокрация". В момента продължава да се занимава с профсъюзна дейност. Разведен е. Има син и дъщеря.
– Г-н Даракчиев, вие познавате отблизо Константин Тренчев още от времето на прехода, та до скоро, когато се кандидатира за евродепутат. Как го оценявате?
– По онова време Тренчев имаше образ на ярък антикомунист. Такава му е била задачката. В крайна сметка именно той спря първата стачка на „Подкрепа”, която можеше да отвее окончателно всякакви апетити на бившите комунисти за префасониране на партията им и за нов имидж.
– Защо казвате "задачката"?
– Защото е свързан с бившата ДС. Някъде през есента на 1991 г. изплува досието му и попадна тук таме по вестниците. Но аз се досещах или по – скоро знаех, още преди 10 ноември. Някъде през август бях за две седмици във Велинград, където живее майка ми и можех да ползвам домашния телефон за разговори с чужбина – естествено със „Свободна Европа” и другите „вражески” радиостанции, както ги наричаха тогава. По онова време Тренчев, Кольо Босия, Христофор Събев, Тодор Гагалов и Антон Запрянов бяха в Софийския затвор и им готвеха обвинение по тогавашния член 273 от Наказателния кодекс. Естествено, пред дома ми непрекъснато имаше милиционерска кола, а един ден ме закараха в местно управление на МВР. Спомням си, че на разпита бе прокурорът Милев, този ,който се занимаше с преписката на Тренчев. Та по време на разпита, въпросният прокурор ми се присмя с аргумента, че Коцето е сътрудник на ДС. Аз, разбира се, си мълча, но той продължи да говори. Накрая ми каза и агентурното му име – Павлов. Естествено, не повярвах. На 4 септември 89-та ги пуснаха от затвора и вечерта се събрахме в дома на Маман /Мариана Хлебарова, б.а./ близо до хотел „Хемус”. Бяхме Тренчев, Босия, Ирен Зафирова и аз. Не бяхме се виждали повече от три месеца, времето, което те прекараха в затвора. Така че говорихме цяла нощ. Те – какво е било вътре в затвора, ние от своя страна – какво се е случвало навън. По някое време се сетих за ареста ми във Велинград и му разказах всичко, включително и за това, което ми каза прокурор Милев. За моя изненада
Тренчев не отрече, че е бил сътрудник, но направи уговорката, че е помагал на милицията главно по линия на разкриване на наркозависими и по-груби противообществени прояви. Две години след това, както ви казах, из вестниците бяха пуснати 17 страници от досието му и декларацията за сътрудничество, подписана от него. Спомням си, че КТ „Подкрепа” даде специална пресконференция, водена от тогавашния вицепрезидент Дончо Иванов. На пресконференцията, естествено, бе опровергана връзката на Тренчев с ДС.
– Но все пак миналата година д-р Тренчев бе проверяван по закона като кандидат за евродепутат и не излезе нищо ?
– Да, така е. И аз съм учуден. Говорех с доста наши общи познати, тъй като досието му е един вид публична тайна. Един от тях направи предположението, че е проверяван в базата данни с имената Константин Димитров Тренчев, а всъщност рожденото му име е Костадин. Смени го официално някъде през 1991-92 г. Така, че агент „Павлов” с име Константин няма. С Костадин, обаче – има. Имам част от досието му, а вероятно го имат и други хора. Просто съм го запазил в архива си от времето, когато се разнасяше из София, както споменах по-горе.
– Доста сътрудници излязоха от СДС, включително и Петър Берон от времето, когато наследи Желев като председател на коалицията…
– Специално за Берон ме замесват по много неприятен начин. Не знаех, че е агент. Научих случайно по времето на стачката срещу Луканов, когато се връщахме с микробус от Варна. Чух на няколко пъти Тренчев да споменава Бончо, Бончо… Най-накрая стана ясно, че това е Берон. Ден или два по-късно Тренчев даде интервюто за „Ню Йорк таймс” и оттам информацията се върна у нас. Но нещата имат много сериозна предистория. В мемоарите си Желю твърди, че заедно с Дончо Иванов сме били при него, за да го молим да извади досието на Берон. Такава среща наистина е имало, но с Дончо не съм бил аз, а Олег Чулев. И още нещо по-важно – срещата се е състояла по искане на президента Желев. Тъкмо той е искал съдействие от тях за оповестяването на досието на Берон, а не обратното. Дончо Иванов си е жив и здрав и може да го потвърди.
– Какъв интерес може да е имал Желев от отстраняването на Берон?
– Най-вероятно никакъв. Не знам между тях да е имало проблеми. По – скоро ченгетата около него, защото те управляваха президентството и са си изпълнили поръчката. Не за друго, а защото около стачката срещу Луканов Берон говореше доста остро по митингите. В смисъл, че БКП трябва да си отиде, че трябва да се търси сметка за престъпленията, извършени по време на комунистическия режим и прочие в този дух. Най-вероятно не си е давал сметка, че има досие и че е лесен за отстрелване. Или пък си е мислил, че като е близък с Добри Джуров и Андрей Луканов е достатъчно защитен. Аз имам някаква представа какво е правил в ДС – писал е разни доклади за Първо главно, като е ходил по разни експедиции. Бил е ченге.
Слушам го сега какво говори като депутат и си мисля, че вече е наясно с нещата, т.е., че може да говори срещу правителството, но не и срещу Партията с главна буква. Парен каша духа, казват хората в такива случаи.
– Досиетата бяха тема на Кръглата маса, но защо там нищо не се реши по този въпрос ?
– Там имаше само един човек, който ясно артикулираше по въпроса – Янко Янков. За останалите темата не беше в дневния ред. Пък тя нямаше как да се решава на Кръглата маса. Можеше да се реши на улицата.
Както стана в Германия, имам предвид превземането на ЩАЗИ ? По онова време в средите на ДС имаше наши симпатизанти. Една вечер ме потърсиха чрез една моя позната и ми предадоха списък с номерата на поделенията на ДС, функциите и разположението. Едно от тях беше близо до Захарна фабрика, където ни казаха, че се съхранява голяма част от архивът на ДС. Посъветваха ни да проведем митинги край тях и да поставим граждански постове, за да не ги унищожат. Още на другия ден отидох при Желев, но той с присъщата му лежерност ми се скара, че се занимавам с несериозни работи. Говорих с още няколко човека от Координационния съвет и тогава вече съвсем отчаян потърсих подкрепа на едно общо събрание на БНТ, на което беше почти целият екип на телевизията. Спомням си, че Статул Карабашев се съгласи да отидем с екип край Захарна фабрика. Ходихме, снимахме, не ни пуснаха вътре, естествено. После филмът изчезна.
– Познавате ли Доган от онова време ?
– Да, естествено. Макар че преди десети ноември по-популярни бяха имената на други български турци. Един от тях – Хасан Бялков, беше в затвора заедно с Тренчев, Босия и Гагалов с едно и също обвинение. За Доган чух от Янко Янков. Спомням си дори деня, в който Доган дойде на Координационен съвет на шестия етаж в сградата на СДС. Беше дошъл с молба за членство на новооснованото ДПС в коалицията СДС. Тогава
Румен Воденичаров вдигна страхотен скандал и Доган си тръгна обиден.
По-късно се срещах с него в Разград, където водех листата на СДС по време изборите през есента на 1991 г. Тогава ситуацията там беше много сложна, заради националрадикалите и мисля, че доста помогнахме на местната им организация. При едно от идванията на Доган в Разград се уговорихме да се срещнем в едно от турските села. Пристигнахме там с две коли – мои застъпници и хора от местната „Подкрепа”. Говорихме доста за това, че трябва да има координация, така че да не допуснем БСП да вземе два от петте мандата. Специално ние, СДС, бяхме на косъм, както се казва и тогава Доган предложи две села от неговите, около 1000 гласа, да гласуват със синята бюлетина, така че СДС да има мандат със сигурност. За съжаление насреща поиска нещо, което аз нямаше как да изпълня.
Условието беше да заема в някаква степен националистическа позиция с цел да обера естествено част от този електорат. Попитах го дали това значи, че трябва да атакуваме и ДПС и отговорът беше утвърдителен. Казах му, че СДС си има платформа и аз самият си имам убеждения, които не мога да престъпя и разговорът приключи. Точно тези гласове не ни стигнаха. Така че и такива безскрупулни шмекери като него са нещастие за България.
Едно интервю на Александрина Роканова
www.blitz.bg