Пич, защо те бият пред жена ти

Тя още не го е попитала – къде бяха собствените му шамари. Ако квартален пияница беше посегнал на Любомир Асенов и напсувал жена му – той вероятно щеше да се сбие с него. Журналистиката обаче не иска да се саморазправя със Стоичков. И не може да обясни миролюбието си. Иска само да направи добра снимка, но я мързи да я защити с шамари. И ако днес ще рита Стоичков по златните топки – трябваше да го направи първо в Барселона. Там имаме само един мъж. За съжаление на журналистиката той е играл футбол.
Мъж води жена си на ресторант и там фотограф ги снима, без да пита. Жената може да не си е правила прическа и се притеснява, че не е излязла добре. Казва на мъжа си да намери снимките – не е хубаво да я снимат така. Мъжът също не иска жена му да излиза по вестниците мърляво и тръгва след фотографа. Забравете, че това е Стоичков. Това е вашата жена без грим, чийто фризьор не е имал свободни часове. Това е нейната снимка, която трябва да бъде свалена от ефир. И вие трябва да се сбиете заради семейната цензура.
Фотограф води жена си на ресторант и там има голяма звезда. Снимката й струва известна сума и той опитва да плати с нея вечерята. Не се крие от звездата и я снима антиконспиративно. Което е доста мързеливо плащане на сметката. Когато звездата го настига, фотографът се оставя да бъде набит, да му вземат апарата, да обиждат жена му, а той да реагира само с: "Ще се видим в съда". Тъжната математика на журналистиката е, че от четирима души имаме само един мъж и много повече жени.
Битият фотограф изглежда солиден човек. Биещият Стоичков изглежда като нормално надебелял бивш футболист. Не като дебел борец, боксьор или нещо друго бивше, но все още добре биещо. Би трябвало от двамата да очакваме мъжко равностойно меле, в което е по-малко срамно да те насинят. Вместо него се получи сблъсък между Модерния ляв и модерния пацифизъм. След който журналистиката чака друг да отмъсти за изядените и неотговорени шамари. Когато я бият – тя може само да вика: Ма, много ви моля, къде се намирате. Намираме се на война и трябва леко да се сбием – заради жената и заради работата. Ако Любомир Асенов не беше обикновен фотограф, а класически папарак – вероятно щеше да воюва за снимката си. Ако дебнеше със седмици Стоичков и се беше крил в храстите пред къщата му – нямаше да падне лесно след първия между очите. И щеше да опита да стане. Това не е бой между един фотограф и целия дриймтим на Барселона. Това е честен бой между мъже, в който единият доброволно не участва. И ни е по-трудно да му съчувстваме. Заради липсата на поне малко взаимни усилия двамата да се разберат по законите на уличното правосъдие, без да замесват официалното.
Шамарите на Стоичков са институционалният бой, който журналистиката сама позволява да отнася. Досега тя не е набила никого и много бой ще има още, докато не започне да воюва за снимките си. Случаят „Стоичков” беше чудесната й възможност да избие няколко зъба за собствената си кауза Това ни е работата. BG журналистите обикновено се бият по много тъмно и от много хора. Стоичков е приятното изключение, чийто жест за реабилитация на анонимните традиции беше проспан по очи върху тротоара. Журналистиката не може да се сърди на Стоичков, а на самата себе си. На нея трябваше да й съчувстват, когато милиционерите я биха заради Маджо в съда. Когато Ушев се опита да бъде мъж и се сби като вагина. Когато около него гъмжеше от мутри, но той преби фотограф. По възможно най-педерасткия начин – цял взвод милиционери ритаха с кубинки паднал човек.
Стоичковият бой е нещо различно и по-честно. Няма нищо общо със случая „Стависки” само заради спорта. Максим е върховното неравенство пред закона на пияните шофьори. Докато Стоичков е прекрасното мъжко правосъдие, което се бие пред жена си и заради нея. Може и да изглежда леко селско, но е по средиземноморски красиво. Докато балканската изтънченост на добрите журналистически обноски остава ужасно неразбираема. Тя продължава да бъде бременна с комплекси от институционалните шамари. И не иска малко да се сбие, колкото дане се излага пред жените

Калин Руменов

В. “Новинар”