ПИСМО ОТ АРМЕНСКИЯ ПОП

Празни улици. Пусти площади.
Не играят на двора деца.
От ченгета навред ми се гади.
От наврени в ареста слънца.

Забранената пролет ме нерви.
И отлага се земният Рай.
Щото, както върви, и септември
вероятно не ще да е май.

Боко Тиквата с такси и глоби
плю на моите Райски поля.
И на мен – просто речено в скоби,
от дебили съвсем ми призля.

Даже моята майчица свята
всяка сутрин закусва с лъжи! –
генерал Мутафчийски пресмята
колко много светът му дължи.

Нас държавата просто ни хейти.
Плака с нас и арменският поп.
Ако искате, братя, живейте! –
аз не ща да умра като роб.

Валери Станков